Икономисти спорят кое е по-малко лошото решение за КТБ

Дали държавата да поеме изцяло влоговете в Корпоративна търговска банка (КТБ), дали дъщерната й банка "Креди Агрекол" да бъде одържавена, нужно ли е специално законодателство или сегашното е достатъчно за решаване на проблемите, трябва ли ръководството на БНБ да подаде оставка? Това са въпросите, на които ще търсят отговори основните политически сили, премиерът, финансовият министър и управителят на БНБ по-късно в понеделник при президента, като отсега е ясно, че единно мнение няма.   Икономистите също са разделени в позициите си, още повече, че разкритията на БНБ от петък за случилото се в КТБ и последвалите действия на прокуратурата, която за едно денонощие се отказа от тезата за изнасяне на 206 млн. лева с чували, оставят сериозни съмнения доколко институциите са наясно с реалното положение на нещата.   Красен Станчев от Института за пазарна икономика коментира в понеделник пред БНР, че намерението за абсолютна ликвидна подкрепа на КТБ означава, че със създаването на нова държавна банка данъкоплатците поемат всички разходи по покриването на депозитите и всички рискове от оздравяването на системата. "Струва ми се, че от събота на обяд има и политически, и обществен консенсус, че решението за одържавяване на "Креди Агрикол" не е подходящ вариант за решение на проблема. Наименованието на това, което ще се случи днес при президента, не е "финансовото състояние на държавата". Това е ограничен проблем в банковата система, който е свързан с няколко лица, с мажоритарния собственик и свързаните с него фирми. И този проблем се решава много добре от процедурите, предвидени в сега действащия Закон за банковата несъстоятелност. Нещо, което изисква специално законодателство, не се е случило. Това, което ми се струва, че се формира като общ знаменател на съгласието, е, че не трябва да има специално законодателство, че онези, които са рискували и са си дали парите в тази банка, трябва да си понесат последиците от своите решения. Следващото, което е ясно, че не трябва да се създава нова държавна банка. По реда на този закон Фондът за гарантиране на депозитите е основен играч", каза Красен Станчев.   Според него не трябва да има извънредно законодателство за КТБ, а проектозаконът за преструктуриране на КТБ е по-скоро вреден. В него е предвидено основна роля в процедурата по несъстоятелност на банката да играе Министерството на финансите, а не Фондът за гарантиране на влоговете.   Той окачестви като много вредно предложението за промени в Наказателния кодекс, с което на практика всяко говорене за банките може да се третира като опасно и наказуемо със затвор. Общественото мнение е много здраво, политическият консенсус има правилна ориентация и обстоятелството, че тези неща се обсъждаха, беше причината да се появи такъв обществен консенсус, смята Красен Станчев.   Той е на мнение, че управлението на БНБ не трябва да се сменя в този момент.   "Това не трябва да се прави в никакъв случай, защото, ако това НС започне да назначава управител на Централната банка, ще назначат седмина Пеевски на сегашните постове. Онова, което може да се направи и трябва да се направи относително бързо, е сегашното ръководство на Централната банка да се справи с проблема. По този начин то ще понесе отговорност и ще покаже, че може да се справи", смята икономистът.   Колегата му Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" коментира в същото време пред БНТ, че ако не бъдат спасени всички депозити в КТБ, въпреки че това беше обещано, може да настане непредвидим хаос. Това е логиката зад предложенията на БНБ за законодателни промени във връзка с одържавяването на "Креди Агрикол" и отнемането на лиценза на КТБ, уточни той.   Ако всеки почне да прави сметка как да разхвърля парите в различните банки и как да се търси нова банка, може да се окаже, че ще бъдат засегнати други банки, които може би нямат никакви проблеми, обясни Богданов. Според него негативният момент в едно решение за покриване на всички депозити от държавата е, че на практика се показва, че "няма отговорност и последствия за решения, които всеки сам е взимал, знаейки, че носи някакъв риск“.   Като цяло обаче сред решенията, които трябва да бъдат обсъждани от политиците, няма някое, което да е добро. Ситуацията е такава, че се избира само между лоши решения, смята Богданов.   "Когато една банка е в такова състояние, решенията, които трябва да се вземат, са все лоши. Ако просто бъде помагано на банката без оглед какво е правено вътре в нея и как е била управлявана – това е лошо. Ако след всички обещания на политици и БНБ, тя бъде затворена по съвсем друг начин, отколкото беше обещано, това също е лошо. Ако се налеят значителни публични средства – пак е лошо“, заяви икономистът.   По думите му схемата с одържавяването на "Креди Агрикол" е удачна, защото така държавните пари ще бъдат насочени към институция, за чието управление вече ще отговаря финансовият министър. "Това е много по-добре, отколкото да се вкарат 1-2 млрд. публични средства в частна банка, за която е станало ясно, че не се управлява добре. В този случай имаме поемане на персонална отговорност от тези, които "спасяват“ ситуацията и залагат името си“, коментира Богданов.   Най-странното е колко енергия и внимание се отдели на цялата история с изнасянето на чували, камиони с пари, пачки, броене на размери на банкноти – това не знам дали беше някакъв опит на отклоняване на общественото внимание, коментира Лъчезар Богданов.   Една от идеите, които все повече добиват подкрепа напоследък, е да има наистина от международни авторитетни финансови институции, от организации, които следят какво се прави в банковия сектор, да се направи детайлен преглед на вътрешните процедури. "Да се разбере кой всъщност – ако е имало някой който не си е свършил работата къде точно се къса механизмът на контрол, – обобщи Богданов смисъла на подобен преглед.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ikonomisti-sporyat-koe-e-po-malko-loshoto-reshenie-za-ktb-news222612.html

Свързани новини: