40 години по-късно, Кипър е далеч от обединение

ДПА

По време на разцвета си Фамагуста бе смятан за място за забавление на богатите и известните на източносредиземноморския остров Кипър. Неговите плажове със златни пясъци и луксозни хотели примамваха Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, Пол Нюмън и Ричард Бъртън.

40 години по-късно, надупченият с куршуми централен плаж в квартал Вароша на Фамагуста седи изоставен както бе десетилетия наред.

На 20 юли ще бъде отбелязана годишнината от “Операция Атила” - турското кодово име за инвазията в Кипър и ясно припомняне, че островът не е по-близо до мирно уреждане днес, отколкото бе преди 40 години.

“Отворете, оставих душата си вътре”, гласи написан на ръка надпис на оградата от бодлива тел, един от многото, оставени от някои от 15 000 жители, които избягаха от Вароша, когато турската армия нахлу през 1974 г.

По време на турската инвазия 600 хектара от Вароша бяха оградени и все още стоят изоставени под директния контрол на Турция.

При историческо посещение на острова през май американският вицепрезидент Джо Байдън вдъхна надежди, че уреждането на кипърският проблем най-накрая може да стане възможно, само ако богатствата на новооткрития природен газ в региона могат да бъдат поделени. Той получи обещания както от кипърските гърци, така и от кипърските турци, да ускорят бавно протичащите преговори, които се подновиха през февруари след двугодишна пауза и да увеличат усилията за мерки за укрепване на доверието, които включват връщането на Фамагуста на нейните разселени жители.

Кипърските гърци сега живеят в южната част на Кипър, а кипърските турци в северната. Между тях е наблюдаваната от ООН буферна зона или ничия земя, която преминава през острова от изток на запад.

Безкрайните кръгове преговори под егидата на ООН не доведоха до истински напредък в опита да бъде формиран съюз на два автономни региона с едно централно правителство. Сериозни различия остават по въпроси на споделянето на властта, преначертаването на имотните граници и исканията на хиляди разселени хора.

Мнозина експерти вярват, че ако скоро не бъде постигнат напредък, разделението може да стане постоянно.

“Времето не работи в полза на повторното обединяване на острова. Колкото повече време минава, толкова повече хората от двете страни ще чувстват, че разделението е постоянно и така ние няма да имаме импулс да намерим решение”, заяви д-р Танос Докос, генерален директор на Гръцката фондация за европейска и външна политика.

“Колкото по-бързо бъде намерено решение, толкова по-добре”, казва Докос. “В противен случай ще има постоянно разделение на двете страни”, казва той.

Каквото и мирно споразумение да бъде постигнато, то ще трябва да бъде поставено за одобрение на референдуми в двете общности на Кипър, което може да бъде допълнителна спънка след провала на предишните.

“Дори и да бъде постигнато споразумение, то трябва да премине през референдум и да получи убедително мнозинство”, каза д.р Танос Докос. Това бе емоционален въпрос и преди турското нахлуване през 1974 г., затова е много важно да имаме убедително мнозинство, а не само 50 процента, в противен случай ние ще видим кипърските гърци поляризирани и това няма да бъде добър старт за обединен Кипър”, каза той.

Но със сегашната неизвестност в преговорите, възможността за провеждане на референдум в скоро време изглежда отдалечена.

Говорейки пред репортери часове преди заминаването на американския вицепрезидент, външният министър на Кипър Йоанис Касулидис говори за неприемливите и унизителни искания на турската страна по въпроса за Фамагуста.

“Американският вицепрезидент трябваше да обяви отварянето на Фамагуста, с първа стъпка влизане на експерти в обградения град, които да съставят план, но това не бе постигнато, защото Турция и кипърският турски режим издигнаха неприемливи искания”, заяви Касулидис. Едно от тези искания бе, че нито един кипърски гръцки експерт не може да се присъедини към екипа ...

Свързани новини: