Банков съюз ли? Първо да си оправим кревата

-Г-н Александров, президентът Росен Плевнелиев обяви, че няма политически консенсус за специален закон за Корпоративна търговска банка и всички депозити в банката ще бъдат гарантирани до 100 000 евро. Как оценявате това решение?

- Президентът и политиче- ските сили и преди това не бяха правили изявление, че ще подкрепят идеята всички сметки да бъдат защитени. Тази заявка беше направена от управителя на БНБ Иван Искров. В своето изказване отпреди няколко дни той обясни, че гарантирането на всички депозити е решение, съгласувано
с правителството и основните парламентарни сили. Значи е излъгал.

- Но и министърът на финансите Петър Чобанов обясни, че всички сметки ще бъдат защитени.

- Така е, но министърът на финансите и изпълнителната власт не могат сами да решат проблема. За това трябва подкрепата на парламента, а силите в него не са съгласни. Правителството и централната банка могат да си говорят и да обещават каквото си искат, но щом опират до законодателни промени, им трябва подкрепа. Централната банка обяви, че проектът е съгласуван с политическите сили, но се оказва, че не е. Но дори и да е бил, не трябва да се учудваме, че политиците си променят мнението по няколко пъти на ден.

- Реагираха ли адекватно институциите, правителство- то и политическите сили на проблема с КТБ?

- Не. И простичък човек може да го види. Бяхме свидетели на пълното бездействие на правителството, на централната банка и на парламента. БНБ показа, че има желание за дебат, миналата седмица, но вместо това в Народното събрание стана пълен цирк. Управителният съвет на банката беше подложен на публичен съд от кресльовци и проблемите всъщност не се дискутираха.

Така за пореден път беше доказано, че се бездейства целенасочено, за да се съсипе тази банка. КТБ си беше стабилна и сега дори е стабилна. Това го доказват и изявените желания от собствениците да оправят нещата. Въпросът е защо никой не иска да разговаря с тях. Това, което виждаме в момента, е чист социалистически грабеж, даже комунистически. И затова някои политици ще платят висока цена заради тази ситуация. С всички действия през последните дни БНБ беше дискредитирана и Иван Искров трябва веднага да си депозира оставката.  След като той пред цялата общественост каза два пъти, че всички депозити ще бъдат гарантирани и банковата система е стабилна, сега не трябва да седи. Отдавна съм казал, че трябва да го махнат. Трябва да се махнат и Пламен Орешарски, и Петър Чобанов. Вече съжалявам, че са ми колеги в университета, виждайки тяхното бездействие. У нас имаше един стълб на стабилност - централната банка, но и него го унищожихме. Освен това така и не стана ясно защо „Креди Агрикол“ беше поставена под специален надзор, без да го иска. Това, че собственикът й КТБ има проблеми, нищо не значи.

- Сега какви са сценариите за „Креди Агрикол“?

- След решението, което консултативният съвет взе, всички трябва да се извинят, да извадят квесторите от „Креди Агрикол“ и тя да започне работа. Има обаче и друг сценарий. Ако не искат да дадат възможност собствениците да подкрепят банката и държавата не планира да я одържавява, могат да й отнемат лиценза и да гарантират влоговете на гражданите. Така топката ще отиде в ръцете на Фонда за гарантиране на влоговете и той за 20-30 дни трябва да започне да изплаща сметките на хората. За целта обаче трябват пари.

Политиците хубаво да си помислят, защото все още има варианти нещата да се стабилизират. Една нелоша идея предложи и бившият премиер Иван Костов. С еднократен данък от 10% може временно да се ограничат тегленията на големи суми. Другият вариант е всеки лев, прехвърлен от КТБ в друга банка, да се вкарва на депозит в „Креди Агрикол“, ако тя бъде одържавена.

- Имаше ли обаче друг вариант за казуса с КТБ и „Креди Агрикол“?

- Говоренето през последните дни за нужните пари за спасяване на депозитите не беше необходимо. С една разумна политика и създаване на държавна банка ситуацията можеше да е различна. Ако правителството беше обявило, че ще застане с всички активи и пасиви, както стои зад Българската банка за развитие, хората щяха да се успокоят. Ако бяха помислили да дадат лихви по депозитите, каквито дават първите банки в страната, никой нямаше да помисли да си изтегли
парите, защото по-стабилно от държавното не би трябвало да има. Вместо това обаче видяхме обяснения за капиталова дупка и нужда от ликвидност. Кредитният портфейл на КТБ е за 5,4 млрд. лв. Според одиторите около 2 млрд. лв. от него са без проблеми, а за останалите 3,5 млрд. лв. никой не твърди, че са несъбираеми. Може изобщо да не се стигне до запълването на дупка в такъв размер. От опита си като банкер мога да направя сметката, че около 2 млрд. лв. от тези 3,5 млрд. лв. са заеми под наблюдение - кредитополучатели, които имат затруднения. Задължение на банката е да отчисли 10% провизии за тези кредити, или около 200 млн. лв. При необслужваните провизирането е 50% от стойността. Ако приемем, че в тази група КТБ има кредити за 1 млрд. лв., тя трябва да е отделила 500 млн. лв. В най-тежката група пък са останалите 500 млн. лв. Те се провизират 100%. Така излиза, че капиталовата дупка е около 1,2 млрд. лв. Като махнем собствения капитал от 600 млн., загубата ще е около 600 млн. лв. Не трябва да плашим хората с твърдението, че банката едва ли не е източена с 3,5 млрд. лв.

- Какъв очаквате да бъде резултатът от взетото решение за гарантиране на депозитите до 100 000 евро?

- Една голяма част от парите, които минават гарантирания максимум, в КТБ не са на хора, а на фирми. Компаниите ще загубят парите си и ще свият и дори закрият дейността си. Това ще породи съкращения и увеличаване на безработицата. Така д ъ ржа в а т а ще се лиши от данъци и осигурителни плащания. Съживяващата се икономика ще бъде ударена жестоко. Политиците обаче явно не си дават сметка. Освен това казусът има и други измерения. Парите на около 20-30 общини са в КТБ, в банката има държавни средства, както и сметки на болници, училища и други. Ако внимателно се прочете законът за гарантиране на влоговете, ще видите, че редът за държавата и общините не е по-различен. Това означава, че се забива нож в гърба на много институции.

Най-сериозният проблем обаче е свързан с поведението на политиците. То подсказва на хората да се спасяват както могат, защото няма да има на кого да се опрат.

- Значи ли това, че хората ще започнат да теглят парите си?

- Да. България ще изгуби милиарди, които ще бъдат из- несени. С тези си действия по- литиците ще обезкървят икономиката. Който и да дойде на власт, ще сърба попарата на безумието от последните дни. Ще заварят тотално фалирала държава и какво ще правят, след като е минало банковото цунами. Кажете ми, кой ще е този, който ще си остави парите в българска банка, когато знае, че няма защита. Такива като мен и много други, които се довериха, че няма да се стигне
 до тази крайност, и си оставиха парите в КТБ, сега ще си изнесат всички останали средства навън. Само през последните дни над 20 души говориха с мен за съвет къде да си прехвърлят парите. Питат Банк Аустрия или Дойче банк е по-добра. Освен това има и друг проблем. При сегашната информация влоговете в КТБ, които
ще бъдат гарантирани, са за над 3,5 млрд. лв. Във Фонда за гарантиране на влоговете има 2 млрд. лв., останалите 1,5 млрд. лв. ще бъдат намерени от някакви резерви. След тази операция обаче фондът остава празен. След прехвърлянето на пари навън банковата система ще изтънее. Ако има атака и към друга банка? Няма да има и лев за гарантиране на влоговете. Така шансовете за миниране на валутния борд скачат на над 50 на сто.

- Президентът обяви, че България започва процедура за влизане в Европейския банков съюз. Какво е вашето мнение?

- Така просто искат да покажат, че все пак правят нещо. КТБ отчиташе, че има само 2% лоши кредити, а изведнъж излезе информация, че те са 60 на сто. Ако дойдат отвън одитори, колко български банки ще се окажат в състояние, подобно на тази банка? Спомнете си, имаше един период, в който Симеон Дянков и Бойко Борисов искаха да се присъединим към този съюз, а от БНБ изреваха на умряло. Защо реакцията им беше такава? Защото знаят истинското състояние на банковата система и не искат друг да я гледа. Тя не е такава, за каквото я пред-ставят. Вместо да си изпишем вежди, ще си извадим очите. Ако сега дойдат и след анализ съборят още две банки, какво ще правим?

Такива прибързани идеи са умни на пръв поглед, но може да имат обратен ефект. БНБ трябва отново да претърси портфейлите на всички банки и без да се вдига шум, да им каже - господа, дотук беше с компромисите, дайте сега бързо да измислим решение, за- щото няма кой да ви спасява. Идеята за влизането ни в банков съюз идва като черешката на тортата. Ние навремето, въпреки че Световната банка и МВФ ни натискаха, умишлено забавихме с близо три години приемането на наредбата за регулации на банковата дейност. Тогава системата не беше подготвена, а ние тупкахме топката, докато си почистим дома, преди да поканим гостите. Сега е същото, ние си знаем, че имаме проблеми, и не ни трябва банков съюз. Нека ги решим, но не трябва да позволяваме да ни заварят с неоправени легла и маси, пълни с посуда.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител