Заповедта за чистота на бирата и нейните нарушения по света и у нас

В бирения свят е прочута германската Заповед за чистотата на бирата от 15-и век, която и досега влияе на биреното производство не само в Германия, а и по света, включително в България.

През ноември 1487 година херцогът на Бавария издал заповед, според която бира може да се прави само от ечемик, хмел и вода. Към онзи момент имало масови оплаквания от лоша бира. Хората се разболявали от смеси на бира с разни ферментирали сокове, с отвари, дори животински. За суровина освен ечемик добавяли и друго зърно, плодове, ферментира каши с какво ли не и др. Затова херцогът (Алберт IV) заковал с нормативен документ суровините. През 1516 г. следващ баварски херцог – Вилхелм IV издал наново тази заповед, като я допълнил и за ценообразуването – колко да струва една бира. Това било важно допълнение, защото като суровина бирата се конкурира с хляба, прави се и от пшеница, и ръж, а така се влияе и на цените на хляба.
Точно заповедта от 1516 г. е по-известна като Заповед за чистотата на бирата, която кратко и ясно определя производството – бира се прави само от ечемик, хмел и вода.

В следващите векове заповедта се спазва малко или повече, но през 19 век влиза в германските закони. От 1906 г. заповедта е валидна за територията на цялата германска империя. Основното й изискване за суровината е включено и в модерния германски закон за бирата от 1952, редактиран и допълнен през 1993 година.

В новите текстове от 20 век

обаче има едно малко уточнение – бира се прави само от малц (не просто ечемик), хмел и вода.

Мълцът е покълнал ечемик. Това е основната суровина за бирата от векове назад, но производители са смесвали суровината и с немалциран (непокълнал), обикновен ечемик. Той е по-евтин, но трябва да се разварява повече. Както е ставало дума (в някои статии тук), за суровината на уиски се използва също малциран ечемик – малц. При покълването в зърното се натрупват захари, а захарите са онова, което дрождите – бирената мая – изяждат и преобразуват в алкохол. Получава се слабоалкохолна каша, която след прецеждане и отлежаване за вторична ферментация, става на бира. А за уиски тази каша се дестилира в казани, като ракия.

По света обаче масово не се съобразяват с немската Заповед за чистотата по отношение на суровината – малц, хмел и вода. В суровината на бирата се използват и друго зърно – обикновен, немалциран ечемик. Пивовари твърдят, че до 30% обикновен ечемик не се усещало във вкуса. Но познавачи твърдят, че се усеща и още как.

У нас пивоварните използват и немалциран ечемик, но никой не признава, не казва и доколко. Не е вредно, не нарушава никакви закони (освен германските), но… Някои производители, например като „Болярка”, които работят в кооперация с немски пивовари, обаче твърдят, че за суровина използват само малц. Чрез немците Заповедта за чистотата прониква и в други страни… Кой знае, у нас такъв закон няма.

В производството на бири по света се използват добавки и на ориз (пяната става по-бяла), царевица (бирата става по жълта) и др. зърно. Пшеничната бира, която се произвежда в Германия, според закона не е бира. Затова я пишат „Пшенична бира” и др.

В Мексико правят

бира почти изцяло от царевица

– прочутата „Корона”. Така, както ирландски и шотландски емигранти в Америка започнали да правят уиски от царевица и измислили бърбъна, така ...

Свързани новини: