Загубената енергия на Америка

Потенциалният икономически растеж на САЩ е едва наполовина в сравнение с нивото си отпреди две десетилетия. Ето как той може да нарасне. Връщаме се в средата на 90-те години на 20-и век, икономическите перспективи пред САЩ изведнъж стават по-светли. Производителността нараства. Имигранти и чуждестранни капитали прииждат в страната, за да извлекат полза от това, което бързо бе наречено "Новата икономика". Безработицата е намаляла до 4%, но инфлацията е останала ниска.   Всичко това тогава накара икономистите да заключат, че потенциалният икономически растеж на САЩ - скоростта, с която икономиката може да нараства, докато безработицата и инфлацията остават стабилни - се е повишил от средното си в продължение на десетилетия равнище от 3% до 3,5% или дори повече.   За жалост "Новата икономика" вече я няма. Възстановяването от рецесията в периода 2008-2009 година е най-слабото след Втората световна война и идват нови и нови доказателства, че потенциалният икономически растеж на САЩ е намалял рязко. И при двата решаващи фактора за него, предлагането на работна ръка и нейната производителност, бе отчетен спад.   Положението през последната година бе особено лошо: работната сила на Америка изобщо не се увеличи и производителността на един трудов час намаля. Международният валутен фонд (МВФ) неотдавна понижи оценката си за потенциалния растеж до 2%. Други икономисти прогнозираха до най-малко 1,75%.   До този момент свиването на потенциала има малко практически последици. Тъй като рецесията бе много дълбока и възстановяването - много слабо, икономиката все още работи под капацитета си. В дългосрочен план обаче намаляването на темпа й наполовина ще има мрачни последици. Стандартът на живот ще се повишава по-бавно, данъчните приходи ще намалеят и бремето на плащането на сегашните дългове ще стане по-тежко.   Решаването на краткосрочния проблем минава през увеличаване на търсенето, така че Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да може да остави лихвените проценти ниски. За да бъде повишен дългосрочният растеж обаче, Америка трябва да обърне внимание и на предлагането. По-конкретно тя има нужда от повече работници и по-бързо нарастване на производителността. Не чак толкова мистериозният случай на изчезващия работник Броят на американците в трудоспособна възраст се увеличаваше средно с по 1,2% годишно през последното десетилетие на миналия век и едва с 0,4% през миналата година. Техният дял в реалната работна сила намаля от над 67% до под 63%. Виновна отчасти е рецесията, тъй като след години без работа много хора изобщо се отказаха да я търсят. Това е една причина, поради която увеличаване на икономическия растеж е толкова важно.   Остаряването на хората от бейби бум поколението е друга причина. Броят на хората, които наближават или надвишават 60-годишна възраст (когато присъствието на трудовия пазар започва да намалява) бързо нараства.   И двете уязвими места стават още по-слаби в резултат на един самопричинен проблем: политически мерки, които намаляват предлагането на работна сила. Най-вредната е "фалиралата" имиграционна система на САЩ. Влизането в страната стана много по-трудно. Броят на визите, издавани сега на висококвалифицирани хора, е малка част от получените през 90-те години на 20-и век, въпреки че незаетите работни места за висококвалифицирани работници са в изобилие. Депортациите се увеличиха чувствително и южната граница на САЩ стана много по-трудна за преминаване.   Макар и добра в други отношения, здравната реформа Obamacare създава предпоставки за намаляване на работната ръка, тъй като помага на хората да получават здравна помощ без да работят. А остарялата система за социално осигуряване едновременно успява да бъде "стисната" и да разубеждава хората да работят. САЩ харчат по-малък дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) в сравнение с която и да било друга богата страна, за да преквалифицират безработни и да им помагат да си намират работа.   Те не повишаха възрастта за пенсиониране и позволиха на системата за застраховане срещу инвалидност да се превърне в своеобразна имитация на системата за социално осигуряване. Броят на работниците с някаква степен на инвалидност, от които едва ли някой ще работи отново, се е удвоил от 1997 година до 9 милиона. Веднъж и Европа да може да преподаде на Америка някои уроци за пазара на труда: благодарение на реформите на социалната система делът на европейците, които са част от работната сила, сега нараства. Мистерията на рязкото намаляване на производителността   В дългосрочен план най-мощното средство за ускоряване на темпа на икономическия растеж е работниците да станат по-продуктивни, така както бяха през 90-те години на 20-и век. Повишаването на производителността обаче е трудна задача, а рязкото й намаляване в последно време - озадачаващо. Иновациите задвижват нарастването на производителността и една зашеметяваща поредица от нови открития навежда на мисълта, че те набират скорост. Растежът на почасовата производителност на средностатистическия работник се забавяше още преди кризата от 2007 г. и оттогава спадна още повече.   Това може да се промени, тъй като е необходимо известно време преди фирмите да реагират на разрушителните технологии. Компютрите започнаха да се разпространяват през 80-те години на 20-и век, но тяхното влияние при боравенето с информация се прояви чак повече от едно десетилетие по-късно. Последното рязко увеличаване на иновациите също ще поиска няколко години, преди да доведе до повишаване на почасовата производителност. Бавното възстановяване от рецесията може да е удължило това забавяне, възпирайки много фирми да инвестират в информационните технологии.   И тук обаче политиците влошиха нещата. Правителството на САЩ може да направи много, за да увеличи инвестициите. То например е в състояние да повиши държавните разходи за инфраструктура. Американското правителство може да понижи високия до небето корпоративен данък, който насърчава фирмите да се преместват в чужбина вместо да инвестират у дома. И то е в състояние да започне да орязва безкрайната поредица от убиващи работни места регулации, които, казват компании, са по-сериозен проблем дори и от данъците. Правителството не прави нито едно от тези неща.   Последиците от една революция, благоприятстваща създаването на блага и предлагането на услуги, посредством имиграционна реформа, основен ремонт на инвалидната и преквалификационната система, инвестирането в инфраструктура, дерегулация и реформа на корпоративното данъчно облагане, всички те на челно място в дневния ред, ще се проявят постепенно. Но дори перспективите сами по себе си ще укрепят възстановяването, като насърчат инвестициите и разубедят УФР да повиши лихвените проценти прекалено скоро.   Дълбокомислените политици разработиха схеми за радикална промяна в почти всяка от тези области. Техните планове – подобно на толкова много други неща - обаче станаха жертва на поляризираната американска политика. Републиканците стоят на пътя на либерализирането на имиграционните правила, докато демократите се страхуват, че реформите, насърчаващи създаването на блага и предлагането на услуги, са заговор за причиняване на вреда на средностатистическия американец. Всяка от двете основни партии в САЩ "прилапва" пари от специални интереси, силно заинтересовани да запазят антиконкурентните регулации.   Барак Обама, най-малко приятелски настроеният към бизнеса президент на САЩ от десетилетия, отдели прекалено малко внимание на този проблем. Така че се повишават залозите, че американската икономика ще продължи да се носи тежко и тромаво. И американците ще трябва да винят не друг, а своите лидери.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/zagubenata-energiya-na-amerika-news222872.html

Свързани новини: