Нека помогнем на Путин да спаси репутацията си

Руският лидер мрази да бъде поучаван. Смяна на тактиката може да го убеди да се разграничи от украинските бунтовници

Добре известно е колко трудно е да се четат мислите на Владимир Путин. Но наблюдавайки неговото последно видеообръщение за последствията от катастрофата на самолета на Малайзийските авиолинии, бях поразен от външния му вид. Видеото е било записано спешно в 1:40 часа през нощта, веднага след като Путин е трябвало да приеме вълна от немного дипломатични телефонни обаждания от световни лидери, заплашващи с ответни мерки, ако той не принуди протежетата си в Източна Украйна да се отнасят по цивилизован начин към жертвите на полет МН17.

Никакъв ботокс не можеше да скрие торбичките под очите му, нито пък пудрата - обилната пот по кожата му. Целият му външен вид издаваше, че отвътре му напира гняв.

Подозирам, че неговият гняв е насочен не само срещу украинското правителство, което той продължава да обвинява за създаването на ситуацията, довела до свалянето на самолета, и не само срещу Запада, който го демонизира като чудовищен убиец. Но също и срещу пасмината от пропаднали руски бандити сепаратисти, която с фрапиращата си некомпетентност го насади на такива пачи яйца.

Разбира се, той сам си забърка тази каша. Бунтовниците в Източна Украйна взеха пример от Путиновото анексиране на Крим. Те почерпиха вдъхновение от руските медии. И сега се бият за кауза, подкрепяна от Путин. Неговите служби за сигурност им доставят разузнавателна информация и оръжия, включително, най-вероятно, и ракетната система “Бук”, която свали самолета.

Каквито и теории да разпространяват руските медии за украинската отговорност за катастрофата, самият Путин трябва да знае истината - че бандитите, действащи от негово име, са виновни. Фактът, че те са го направи погрешка, само влошава нещата. Оказва се, че Кремъл е дал ракети на шепа пияни, размахващи пушки буйни глави, неспособни да направят онова, което всеки с едно приложение на смартфон може да стори - да идентифицират самолета, прелитащ отгоре им.

Путин едва ли желае да бъде свързван с тях, и подозирам, че той от самото начало е имал опасения за лидерите на т.нар. Донецка народна република. Още през май той ги призова да отложат техния референдум за независимост, и когато те въпреки това го проведоха, той отказа да признае резултата от него.

Факт е, че Путин не иска рускоезичните региони да се отцепят от Украйна. Той винаги е застъпвал тезата за федерализация на страната, която да гарантира езиковите и гражданските права на руснаците, които живеят там. Това само по себе си е достатъчно, та да предизвика гняв в Киев, който разглежда тези искания като намеса във вътрешните му работи или като опит за забиване на клин. Но самата идея не е лишена от смисъл. Тя може да послужи като спасителна клауза, която да не позволи сегашната ужасяваща ситуация да се изплъзне от контрол.

Западът трябва да оказва натиск върху Путин, но това трябва да бъде подходящ натиск. Ако има нещо, което съм научил от 3-годишната си съвместна работа с кремълски чиновници, то е, че Путин мрази да бъде поучаван от външни хора и е склонен да реагира остро на всякаква критика. Няма нито един случай той да се е поддал на критика, правейки онова, за което Западът настоява. Има много случаи, в които е правел точно обратното. Дейвид Камерън беше прав през уикенда, съчетавайки заплахите си за нови санкции с признанието, че “трябва да има защитни механизми за рускоезичните малцинства” в Украйна.

Путин вероятно трескаво търси начин да намери изход, като запази достойнството си. Ако следите на катастрофата с МН17 водят, както ...

Свързани новини: