Изкуството да даряваш

07/24/14 08:00
(http://www.klassa.bg/)

Изкуството да даряваш

На подарен кон зъбите не се гледат, гласи стара българска поговорка. Всяко правило обаче си намира майстора по стар нашенски обичай. За какво става въпрос? Хубаво е, че множество български фирми даряват дрехи, обувки, спортни принадлежности и перилни препарата на старчески домове и заведения за сираци. Редно би било даряваните дрехи да са в добър търговски вид, а не изпоцапани, с разкривени шевове, сякаш току-що излезли от сметищата. Оказва се и друго. От този на пръв поглед „честен” бизнес се изкарват и добри пари, защото в замяна на даренията от дома сключват договор с фирмата дарител, като й позволяват да участва чрез тях в проект за няколко десетки хиляди евро. Парите от проекта се разпределят така – 80% за фирмата и 20% за дома. Както се казва, пито-платено. Като всяко нововъведение и тази порочна схема бързо намира свои фенове. От далаверата печелят и директорите на старческите домове, защото в много от случаите са получили тлъст рушвет от шефа на фирмата. Сделките не се незаконни, но дали са морални и редно ли е да се подиграваш по този начин с хала на възрастни хора и невръстни деца? Този въпрос явно не тревожи умовете на далавераджиите, но може би трябва да предизвика реакция на социалното или здравното министерство, под чиито шапки се намират социалните заведения. Защото изкуството да даряваш не е повод за шашми и далавери. Може би трябва да се появи и списък с лоялни фирми, които са с чисти досиета. Знаем, че риба се лови най-лесно в мътна вода. Може дарителите да са по-малобройни, но да даряват от сърце и без задни мисли за печалба. На въпроса склонен ли е българинът да дарява на бедни и болни хора, мнозина биха отвърнали с готовност: Да, разбира се! Много са семействата и възрастните и болни хора, които имат нужда поне от една добра дума. Младите българи обаче нямат навика да помагат на стари и болни хора като доброволци например. А да помогнеш на непознат в беда е като да уцелиш шестица в тотото. В домовете за сираци се намират около 4000 българчета, които очакват своите мама и тате. Проблемните семейства, в които децата се нуждаят от животоспасяващи операции, също разчитат на материална помощ от по-заможните и добри хора. Дали това ще е под формата на дрехи, играчки, лакомства или просто чрез есемеси, няма голямо значение. И някой все пак трябва да координира дарителските кампании, за да не става пренасищане с дрехи на места, където хората се нуждаят от медикаменти или препарати например. Затова и сирийските бежанци отказаха да приемат дрехите, които им дойдоха в повече. Правилото на БЧК е, когато даряваме, да не чистим гардеробите си от старите и ненужни вещи. Да се подаряват само чисти, изпрани и изгладени дрехи, което е и знак за уважение към тези, на които помагаме. Разбира се, не всеки може да дарява, а нуждаещите се са много. Достатъчно бе да изпратим по един есемес в полза на пострадалите от наводненията във Варна и Добрич, за да покажем съпричастност. А колкото до фирмите, нека не даряват от куртоазия, за печалбарство или лична изгода, а защото действително искат да са полезни.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/243879_%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B4%D0%B0+%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%88

Публикувана на 07/24/14 08:00 http://www.klassa.bg/News/Read/article/243879_%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B4%D0%B0+%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%88