Канцлерът Вили Брант, моят баща

През изминалите две десетилетия непрестанно бях подканван да запиша спомените и размислите си за Вили Брант. Може би трябваше да наближи неговата 100-годишнина, за да преодолея възпиращата ме съпротива срещу такъв проект. Разбира се, като оправдание за тази книга не е достатъчно само да кажа, че бях помолен от други да я напиша.

Заглавието е достатъчно изразително – става дума за специфичния поглед на най-големия син, роден в едно силно политизирано и въпреки това в много отношения напълно нормално семейство. Самият аз доста рано се ангажирах политически, а по-късно като историк винаги съм се стремял да заемам професионално дистанцирана позиция по отношение на хора, които са ми близки, и към събития, в които участваха членове на фамилията Брант. Без тази способност би трябвало да се откажа от изследванията и публикациите върху най-новата история, които съставляват част от професионалната ми дейност. Така че тази книга се роди от напрежението между две гледни точки, които съжителстват успоредно в мен и взаимно си влияят. Дали този акт за постигане на равновесие е успешен, ще реши читателят.

Нека обаче подчертая изрично – нямам претенцията, че най-сетне ще разкажа истинските истории на Вили Брант и ще дам най-верните тълкувания. Недоверието на историка към булото на спомена се отнася и за самия мен. Възможните интерпретации са винаги повече от една, и то без да се насилват източниците. Поради което моля тази книга да се приеме като предложение за поглед към човека и личността Вили Брант „с други очи“. И въпреки че те са част от моята душевност, аз sine ira et studio – без гняв и пристрастие – искрено се стремя към ,азбиране. Тук и там поставям нови акценти или съобщавам детайли, които малко или изобщо не са познати. При това в процеса на писане нито за миг не забравях какви огромни очаквания бяха насочени към Вили Брант. Отчасти би могло дори да се каже очаквания като към спасител.

Стремях се да устоя на изкушението и според желанието си да извая идеализиран обекта на моите усилия. Помогнаха ми две неща – първо, още на осемнадесет години се изнесох от вкъщи и второ, между баща ми и мен имаше значим период на политически различия, които стигаха до принципни положения, без това сериозно да вреди на личните ни отношения.

От средата на 70-те години баща и син отново се сближиха политически, обаче пълно единодушие не бе постигнато. През последвалите четири десетилетия аз никога не проявих готовност да използвам авторитета на бащата за лична политическа изгода. Само приемах за сведение това, което твърдяха трети лица. В тази книга не е моя и мярата за успехи или грешки – от тогавашна или днешна гледна точка – а тя отговаря на съответните убеждения и цели на Вили, доколкото мисля, че ги познавам. Това се отнася преди всичко за последната глава.

Непрестанно ме питаха как се чувствам като син на Вили Брант. Какво да отговоря? Всеки, който размисли поне за миг, ще осъзнае, че семейното положение бе структурирано проблематично, а някои ситуации невинаги бяха забавни, още повече ако си решил да тръгнеш по собствен път и съзнателно не приемаш евентуални предимства, които биха могли да се появят поради поста на бащата. За братята ми и мен справянето с това положение бе едно от предизвикателствата на живота.

В зависимост от степента, в която вземеш съдбата си в свои ръце и постигнеш личен професионален успех (нещо, което естествено не може да стане на двадесет години) бремето става по-леко и общуването със семейството в най-добрия случай по-свободно.

Не бих искал да преувеличавам и с оплакванията. На света има много по-лоши съдби от тази да си син на водещ германски ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител