Темата за законите, пътните знаци и тяхното спазване

Най-вероятно темата и началото на писмото ми са идентични с хилядите, които получавате всеки ден… Дори да е така бих искал да споделя с вас моите премеждия в ежедневните ми опити да бъда що-годе добър гражданин на една не-добра към живеещите в нея държава.

Няма да политизирам – доколкото мога – своите размисли, но не гарантирам.

Ще ви разкажа за един инцидент, който ми се случи привечер на 28.04.2014 г., около 19:45 ч.

Често ми се налага да ходя в района около БНТ (Орлов мост, ул. Сан-Стефано). В повечето случаи ползвам удобствата на метрополитена, но се придвижвам и с автомобил. Един от случаите когато ми се наложи да ползвам автомобил беше през въпросната вечер. В стремежа си да спазвам Закона за движение по пътищата, знаците и правилата за движение се придвижвах по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в посока "Орлов мост". Целта ми беше да завия по ул."Тулово" и да достигна кръстовището с улица "Шейново" и "Сан Стефано". Подчертавам, че през цялото време се движех в разрешените посоки за движение на улиците. Навлизайки обаче по ул."Тулово" се оказах в леко задръстване, причинено от "бързащ" колега-шофьор, който не е могъл да спази знака В1 "Забранено е влизането на пътни превозни средства", разположен в началото на ул."Тулово", до сградата на БНТ. За да няма недоразумения, под знака има табела, която указва, че знакът не важи за автомобили на БНТ. Колегата беше с автомобил Нисан, модел “Note”, ДРН-СА 0624 СВ, който не беше на БНТ.

Колегата шофьор се оказа доста упорит, твърдоглав и убеден в своята правда и безнаказаност. След като го изчаках няколко минути да се отмести или което би било по-редно да се върне и да мине оттам, откъдето минаваме всички "простосмъртни", аз му свирнах с клаксона и му присветнах с фаровете. Ефектът беше нулев. В моята посока, пред мен имаше още един автомобил. Зад мен се наредиха още няколко автомобила. С идеята да успеем да се разминем и всеки да продължи пътя си слязох от колата и се приближих до колегата. Той се оказа доста пъргав в момента, в който ме видя да слизам, и изскачайки от автомобила си, се развика към мен – какво съм искал от него? Аз му отвърнах, че искам само да се мръдне, за да минем всички, които сме достатъчно глупави, за да спазваме правилата за движение и се движим в посоката, която законът е определил. Колегата отвърна, че не той, а ние ще се мръднем, за да мине.

Нали разбирате, "ТОЙ" – поредният тарикат.

Впечатлен от поредния "комплексиран тежкар" в автомобил, му отвърнах, че разполагам с достатъчно време да се обадя на органите на реда, да ги изчакам на място и нека те да преценят "кой крив, кой прав".

Тези ми думи отключиха "справедливия" гняв на колегата шофьор, който може би беше употребил алкохол или други забранени субстанции… и се нахвърли да ме бие. След като ми нанесе няколко удара в главата, аз му отвърнах и се получи грозна сцена, признавам. Никой от другите шофьори не се намеси. Придойдоха обаче хора от близкото кафене. Аз извиках полиция и когато чу, че разговарям с тел.112, борецът за справедливост намери начин да премине покрай автомобилите и да избяга от „местопроизшествието“. За случилото се по-нататък прилагам медицинско от Съдебна медицина.

По случая има заведена преписка №16944 в Първо РПУ-СДВР. Бях викан да разпознавам „героя“. Естествено че по снимките, които ми се показаха, не можах да разпозная със сигурност никого. От информацията която си размениха следователите в мое присъствие разбрах единствено, че автомобилът който съм видял, е служебен и не е излизал от гаража в продължение на три месеца. С други думи, измислил съм си автомобила и случайно номерът му е съвпаднал. Това оставя у мен киселия привкус, че някой някого прикрива и се опитва да спаси от наказание.

Следователите нямаха желание да изискат от службата по видеонаблюдение записите от камерите на „Орлов мост“, откъдето е преминал въпросният автомобил след описания инцидент. Ако ставаше въпрос да ме глобят по някаква причина обаче щяха да се раздвижат и да извадят филм с такова качество, на което и пломбите на шофьора да се различат. Налагаше се аз да казвам на следователката къде в района има камери и какво могат да изискат, което не ми е работа.

Разказвам ви всичко това с неприятното чувство, че няма да има последици за нашия „герой“.

Днес сутринта ми се случи подобен инцидент в квартала, в който живея. Не се стигна до сбиване, но това е благодарение на факта, че не влязох в спор с нарушителя на правилата за движение. Само му направих забележка, а той ми отвърна „Ай, разкарай се, бе, келеш“. Това преля чашата на търпението ми и написах тези редове. Вбеси ме това, че за да спазвам знаците, аз въртя из половината квартал, а въпросният „тарикат“, който явно много бърза, не може да спазва правилата за движение. Да, него сигурно го чака многомилионен бизнес или важни държавни дела и пътните знаци са последната му грижа. Но дано някога попадне на „себеподобен“, който да го вкара в правия път.

Не го пожелавам на никого, но всичко, разказано дотук, е ежедневие в нашата мила Родина. Не искам да я наричам държава, защото при нас „държавата“ няма никаква грижа за гражданите си, освен в смисъла на инкасатор на данъци. Все пак в понятието „държава“ се включват и функции по управлението на обществото и обществените отношения. А тук тя е абдикирала от тези си функции.

Смятам, че след като не изпълнява своите функции, държавата трябва да ни освободи и от задължения към нея. Освен това трябва да ни разреши да уреждаме взаимоотношенията помежду си както намерим за добре. Тогава тази част от гражданите, които имаме някаква съвест, образование, морал и поне наченки на индивиди, живеещи в гражданско общество, ще намерим начини да се организираме и създадем работеща полиция, следствие, прокуратура и съдилища. А като видим резултатите от своя труд ние ще можем да си изберем и политици, които чрез своите творения – законите, ще създадат някакъв ред в това общество.

Знам, че има хора с далеч по-сериозни проблеми от моите. Знам, че светът не се върти около мен, но също така знам, че се започва от малкото, за да постигне човек нещо по-голямо. И когато всеки от нас осъзнае, че трябва да спазва малко повече реда в това общество, нещата полека-лека ще се подобрят. Нищо не се променя с магическа пръчка; не молитва, а мотика… Но за мнозина този хаос и безхаберие, това самоуправство и мутренско поведение е от полза и те го поощряват. Аз обаче искам да възпитам децата си в нормално общество, тук, където са родени, а не някой да ми казва, че като не ми харесва, мога да замина там, където има ред. А защо този същия всезнайко, когато отиде на местата където има ред, става най-примерният гражданин?

Не казвам нищо ново, не искам нищо неизпълнимо. Защото след като хората по цял свят могат да правят тези неща без да им тежи, значи и тук всички можем!

Чаках до днес, защото имах някаква останала вяра в системата, но уви...

Явно трябва да се борим за правата си на граждани не чрез институциите, които са създадени за това, а чрез неформални методи, като сигнали до медиите и обществени организации.

Или трябва да започнем организирана саморазправа, което не смятам, че е най-цивилизования метод за 2014 г. в т.нар. "европейска" държава. 

Оставам с уважение!
Александър Петков

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител