Изгодите от Русия стоят зад разделението за санкциите

Ройтерс

Германия и Италия ще загубят най-много, ако Европейският съюз (ЕС) осъществи заплахата си да наложи по-тежки санкции на Москва, докато британските отвъдморски територии поглъщат лъвския пай от капиталите, изтичащи от Русия.

Картината, която се оформя въз основа на данните на ООН и ЕС, показва, че последиците от ограничаването на търговията с Русия ще бъдат доста неравномерно разпределени, като рискът за Германия е много по-голям, отколкото за останалите страни членки, а за онези, които най-гласовито призовават към санкции, като Швеция, залогът е най-малък.

Това прави евентуалния европейски план за ограничаване на руския достъп до европейските отбранителни и енергийни технологии по-труден, въпреки натиска от САЩ след свалянето на малайзийския самолет над зоната на конфликта в Източна Украйна.

Внимавайки да не подразни основния си доставчик на газ, ЕС прибягна до забрани за пътуване и замразяване на авоари в досегашната си реакция на анексирането на Крим от Русия и подкрепата й за сепаратистите в Украйна.

Във вторник министрите на ЕС се споразумяха, че тези мерки може да бъдат разширени, ако Москва не сътрудничи в разследването на самолетната катастрофа и не спре вкарването на оръжие в Украйна.

Ограничаването на търговията ще причини щети. Миналата година 28-членният ЕС е продал в Русия стоки на стойност 120 милиарда евро (161 милиарда долара), макар че това е било само 7 процента от годишния износ на блока, според данните на статистическата служба Евростат.

Германия, най-голямата европейска икономика, има дял от една трета в продажбите за Русия, около 36 милиарда евро. Много от тези стоки може да попаднат под ограниченията на санкциите: промишлените стоки, включително тези, използвани в отбраната и енергетиката.

Правителствата от ЕС са разделени по въпроса за налагане на по-тежки санкции и това зависи най-вече от факта доколко тесни са връзките им с Русия. Решаваща е позицията на Германия, имайки предвид разположението й в сърцето на Европа и влиянието й като страната с най-голямо население в ЕС.

Великобритания, Полша и Швеция оглавяват групата, която настоява за икономически санкции и чийто общ износ за Русия е по-малък от този на Германия.

Според данни на германската Комисия за икономически отношения с Източна Европа около 6200 германски компании работят в Русия с инвестиции от 20 милиарда евро инвестиции. Около 300 000 германски работни места зависят от търговията с Русия.

“Налагането на още санкции ще увеличи цената, която всички трябва да платим за този конфликт”, каза пред Ройтерс председателят на комисията Екхард Кордес.

“Хайделберг цемент”, която има бизнес в Русия, потвърждава това мнение. Говорител на компанията каза, че тя ще се съобрази със санкциите, но “икономически всички ще загубим, защото и двете страни ще пострадат”.

Макар половината от външната търговия на балтийските държави все още да е с Русия, те се стремят да я диверсифицират и да се отдалечат от Москва, което се подчертава и от решението им да се присъединят към еврозоната.

Италия, заедно с Гърция и Кипър, е сред страните, които най-категорично се противопоставят на по-тежки ограничения за Русия.

Миналата година италианският износ за Русия отстъпва по количество само на германския и възлиза на близо 11 милиарда евро, което е два пъти повече от износа на Великобритания и повече от 8-те милиарда евро на Холандия, която мина в лагера на страните, подкрепящи санкциите, след като 193 нейни граждани бяха убити в самолетната катастрофа.

15-милионната Холандия има непропорционално голям дял на внос от Москва и на преките чужди инвестиции в Русия заради позицията си на център за търговия с петрол и стоки за широко потребление, заради добрите данъчни условия, които предлага на офшорни корпорации.

Голяма част от италианските продажби са били на промишлени стоки, транспортна техника и химикали - продукти, от които се нуждае доминираната от суровини руска икономика.

“Санкциите винаги са ...

Свързани новини: