Кризата като шанс 40 години след диктатурата в Гърция

Навършват се 40 години от политическата промяна в Гърция - падането на военната диктатура и възстановяването на демокрацията в страната.

Четирийсет години след това съвременният изследовател открива една различна Гърция. Една Гърция, която продължава да преживява дълбока икономическа и социална криза и която оставя неизлечими отпечатъци върху собствената си история след промяната, разрушавайки устоите на днешната демокрация.

Главоломният подем на крайнодясната партия “Златна зора” изведе на сцената идеологеми, виждания и концепции, които повечето хора никога не биха свързали със съвременна Гърция, поне това не би могло да се случи до преди няколко години.

Самият държавен глава Каролос Папуляс спомена в своето послание по повод на годишнината, че кризата е донесла “отстъпление от демокрацията”, окачествявайки този факт като “най-драматичния страничен ефект от икономическото приключение”.

Впрочем какво е качеството на демокрацията днес в Гърция - 40 години след нейното възстановяване? Ето какво каза за Дойче веле политологът от университета в Бон Лазарос Милиопулос:

В Гърция има дългосрочни политически и културни традиции, оказали негативно въздействие върху качеството на демокрацията. Същите тези традиции се засилиха през 80-те години в контекста на тази промяна - установяването на демократичен режим в страната.

Възстоняването на демокрацията не доведе до ликвидирането на тези традиции, а напротив, в Гърция се зароди процес, който, за жалост, подсили тези проблемни традиции. Присъединяването на Гърция към ЕС подейства благотворно на тези традиции, но в края на десетилетието до 2000-та година те стигнаха до своя предел, в резултат на което проблемните аспекти на тези традиции се проявиха за първи път.

Под понятието “проблемни традиции или аспекти” политилогът Милиопулос разбира феномена - клиентелистки отношения, корупция, а също “недоразвито”, както го нарича в сравнение с други страни, гражданско общество в Гърция.

Извади ли страната поуки от неотдавнашното си минало? Дали нейните граждани и политици прибегнаха до дълбок и съществен анализ на онази глава от историята, предшествала политическата промяна - възстановяването на демокрацията. Имаше ли съответен дебат, както например в Германия, във връзка с нейното нацистко минало?

Не, нямаше, но става въпрос за два различни случая. В Гърция, както и в Испания, но и в други страни от Южна Европа, преживели такава промяна, основното бе да се преодолее поляризацията между леви и десни, както и травмата “левица-десница”, да се превъзмогне вътрешната вражда сред обществото. Става дума за общества, минали през граждански войни.

След 1974 г. в Гърция доминиращ стана символът на политическата промяна - възстановявнатето на демокрацията като “антисимвол” на диктатурата. Политическите елити, който последваха, според Милиопулос, дадоха да се разбере, че промяната предполага възход в сравнение с хунтата и че основното е стабилизиране на демокрацията, която впоследствие бе подкрепена от гласоподавателите пред избирателните урни.

През последните години обаче една значителна част от избирателите се насочи към крайната десница. Накрая се появи феноменът “Златна зора”. Дали то е мимолетно отроче на кризата или симптом на един всеобщ автархичен обрат в гръцкото общество?

Лазарос Милиопулос преценява, че има два различни прочита - първият може да бъде видян във високите проценти на “Златна зора” по отношение на протестния вот срещу корумпираната и провалилата се политическа система. Вторият прочит е свързан обаче с наличието на факти, показващи, че от 1974 г. насам винаги са били регистрирани силни автархични течения и възгледи с такава автархична, деспотична ориентация.

Това, разбира се, не означава обезателно, че гърците трябва да гласуват за антидемократични партии. Някога съществуваха такива схващания, но гражданите никога не са гласували за партии на крайната десница, за разлика от левицата, привличала винаги гласоподаватели. В този смисъл политическите партии лесно могат да се възползват от тези идеи и схващания и те да бъдат радикализирани.

За тези партии в Гърция има идеологически дадености. Въпросът е дали те ще успеят. Лично аз вярвам, че ...

Свързани новини: