Писателят Стефан Кисьов: Трябва да се върнеш у дома. Във всеки смисъл на тази дума

Стефан Кисьов е роден през 1963 г. в Стара Загора. Следва в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Сорбоната. Сменя множество професии, с изключение на тази на писател. През годините е бил журналист, сценичен работник в Старозагорската опера и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, сервитьор.

Автор е на романите „Екзекуторът”, „Никъде нищо“ и „Не будете сомнамбула“, „Твоето име е жена”, „Воайорът и квартирантката”, „Тайната на рицаря Капулети”, на пиесата „Гларуси”, сборници с разкази. „Екзекуторът“ е първият носител на наградата за български роман „Вик“ (2004). През 1990 г. Стефан Кисьов емигрира в Швейцария, където остава две години и впоследствие се завръща в България. Понастоящем живее и работи в Прага.

- Животът на писателя в чужбина сам по себе си е литературна тема. Как се отразява на Вас животът в емиграция?

- Чудесен въпрос. Лично на мен животът в чужбина ми се отразява много добре… като отшелничеството на Христос в пустинята (б.а. усмихва се)… Много полезно за мен е да гледам България отстрани, да научавам сума ти нови неща, защото в чужбина се учиш, за да оцелееш. Трябва да се пригодиш към новия живот. Да забравиш стария. Да си създадеш нови контакти и т.н. Не е лесно, но е поучително. А и в известен смисъл задължително за един писател. Обогатяващо. Хоризонтът  ти се разширява, продухват се буталата на мотора. Изострят се сетивата… но всичко това е до време. После трябва да се върнеш у дома… във всеки смисъл на тази дума.

- В такъв случай пребиваването Ви в чужбина вероятно не е окончателно?

- Не. Не е окончателно. „Чужбината” за мен е временно явление. Аз съм си и ще си остана българин с временно пребиваване в чужбина… както и на този свят. Надявам се поне в българската литература да получа постоянен адрес, ха-ха. Както и да е. Именно като българин имам самочувствието на гражданин на света. Как може някой да забрави откъде е? Не мога да се отрека от тези неща. Аз съм човек на честта – на родовата и националната. И български писател. Горд, че съм се родил българин.

- Какви са обстоятелствата, формирали решението за творчески и житейски път навън?

- Сегашното ми излизане е от романтичен характер – в Прага отиде да живее жената, която обичах. Така че, не съм бил емигрант… освен духовен, но това беше преди години.

- Безспорно следният въпрос е досаден и коментиран по традиция с неприязън от немалко писатели, но как успявате да се издържате финансово в чужбина?

- Мен този въпрос не ме притеснява. Аз никога не съм се издържал изцяло от книгите си. И Константин Преславски не го е правил. Нито Едгар По… или Христос. С помощта на журналистиката обаче се оправям криво-ляво. Но в това няма нищо срамно. Писателят не може да бъде беден. Както и звездите. Има ли бедни звезди? Има ли бедни залези? Материалното не ме е интересувало никога. Интересуват ме духът, идеите. Творчеството. Да остана верен на себе си. Другото е безсмислица. Опитвам се да живея с малко, най-необходимото, за да не бъда роб на консуматорското общество, на тялото си. Знам, че звучи клиширано, но го вярвам. Част от света винаги е била материална, комерсиална. Друга обаче се е подчинявала на законите на духа. Вие преценете коя е водещата. Да сте видели паметник на някой милионер? Дори на Рокфелер? Е, може и да има такъв, но това в крайна сметка ще е пак заради заслугите му към духовното. Духът винаги побеждава… ако не се потопи в блатото на материята.

- Как протича животът ви в Прага, не само на всекидневно ниво?

- О, съвсем обикновен живот, ...

Свързани новини: