Пеевски си къса опашката с опашато интервю

Новината на деня в България, анонсирана предварително при това, е старата като отдавна вмирисана партенка истина за това , че водата е мокра, а Делян Пеевски имал медии. Заявява ни го самият той в интервю за вестник, който той определя за „коректна медия“.

Благодарим за благоволението със самопризнанието!

Интервюто е жанр, основан на задаването на въпроси, но се е изродил у нас по веригата на зависимостите от властта и парите в сервиране на предварително намислените отговори, към които въпросите се нагаждат.

Ако в. „24 часа“ наистина искаше да бъде коректен към читателите си, а не към „интервюирания“ Пеевски, трябваше да покаже поне малко желание да го затрудни с опити да го помоли да ни каже повече от онова, което си е поръчал да бъде написано. Дори да откажеше, това все пак можеше да е индикатор какво крие- стига поне от едната страна на микрофона да стоеше автентичен участник в „интервюто“.

Да, важно е някак си благоволението на Пеевски да потвърди баналната истина за неговото досие на медиен собственик. То е известно на десетки, ако не на стотици журналисти, върху чиито статии той лично издевателстваше като цензор в напазаруваните вестници. Но за да се получи интервю ( от това снизходително „признание“ на дълго отричаната иначе от него и Цветан Василев истина за медийната им империя) признанието трябваше да бъде придружено от задължителните в журналистиката „защо“, „как“, „кога“ и от придобилото мистично значение „кой“ ( ама наистина).

Защо му трябваха на Пеевски (при положение, че нямал желание да се меси в политиката и е бил едва ли не възмутен от Василев, който пък искал да командва България) губещи медии? Ако сред губещите е имало печеливши, защо не се отърва от останалите, а нагази да лови с пачките си нови жертви дори и в интернет пространството, където гнезди имигриралият остатък от изчезващото свободно слово в България, попаднало в червената книга на „Репортери без граница“ тъкмо в този период?

Защо Пеевски не споменава (и не дава да го питат) например за покупката на най-тиражния жълт „Уикенд“, който си позволяваше да пише неприятни неща за президента Първанов, но млъкна по темата след като седмичникът стана бухалка в ръцете на медийната империя.

За империята, като истински Дон Корлеоне, Пеевски говори като за „семейството“ със синовна почит. Същевременно се преобразява, като изведнъж припомня колко е бил малък и невинен ( по тази причина) за грабежа по време на прехода. Откога пък се „смали“ в претенциите си този толкова преуспял млад бизнес-Гаргантюа с неограничения бизнесапетит, че взе да ни пробутва със задна дата някакво пренаписано меню на анорексик?

Защо настъпи разривът на Пеевски и Василев с Борисов?

За развода между депутата и банкера всички чухме и видяхме, но омертата за скарването с Борисов, когото медийната империята на корпоративния тандем обслужваше раболепно, явно важи и днес.

Кога и по какъв конкретен повод настъпи този обрат срещу Борисов? Не е ли вярно, че това се случило както при обявяването на война от Съветския съюз на България на 5 септември 1944 г. с едностранно скъсване на дипломатическите отношения без основателен видим повод за война (както в случая с Борисов- една крива дума не беше изрекъл нито срещу Москва и нейната победно дефилиращата в България при управлението му руска Външнотърговска банка, нито срещу нейния български плацдарм КТБ).

Какво точно предизвика вероломното обръщане на палачинката срещу Борисов в рамките на броени дни, онагледено от кебапчийското коте Бареков?

Дали Пеевски и Василев не задействаха механизма за дестабилизиране на управлението на ГЕРБ по заповед на Москва, след като Борисов изчерпа възможностите да отлага цели три години и половина спирането на АЕЦ „Белене“ – в рамките на което лоялно спазваше правилото никога, никога, ...

Свързани новини: