Шест години от кончината на странджанския певец Сава Попсавов

/КРОСС/ Спомням си как, когато бях съвсем малко момиченце, как татко ме прегръщаше, целуваше. Не можеше да ми се нарадва. Аз бях неговата гордост и слава! И така - до края на последните му дни.  Затварям очи и го виждам, легнал в болничното легло, със системи.И аз се опитвах да го нахраня . Но той не искаше . Постоях бях до него и го питах как се чувства, а той ме гледаше с поглед, изпълнен с любов, и не ми отговаряше.Радваше ми се. Аз му разказвах за децата, за работата...А той държеше ръката ми силно. Трябваше да си тръгвам, защото щяха да му преливат кръв. Бяхме намерили човек, на когото благодаря! За довиждане казах на татко, че пак ще мина да го видя, да ме чака. Той само изрече „ОБИЧАМ ТЕ, Русланче". Бе четвъртък, а той в събота срещу неделя почина, без да може да говори, само ме гледаше с любов и сякаш казваше: "Сбогом".Погребахме го в понеделник. В ковчега лежеше спокоен, лицето му беше се изгладило, макар и малко смалено. Нямаше много хора, защото той беше при мен в Пловдив. Но получих много телеграми. Всички медии разпространиха новината. Много хора скърбяха за баща ми, защото той бе Певецът на Странджа. По време на поклонението звучаха неговите песни. А в момента , когато го полагаха в гроба, пуснах любимата на мама/бог да я прости/ „Сестро Грозданко". И той, и мама са погребани на Рогошки гробища в Пловдив. На 500 метра един от друг. Татко беше с бяла коса, откакто съм се родила

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/pesni-byrgas-tatko-1422621.html

Свързани новини: