Колекции с вино на Гьоринг и Путин се съхраняват в Молдова

Не само Украйна клони към сближаване с Евросъюза. Молдова също обърна лице към Брюксел, но Русия й отвърна с редица забрани, от които пострадаха молдовските лозя - стопанства с богато, интригуващо минало.

* * *

Молдова - кътче от Европа, където времето сякаш е спряло. С изключение на столицата Кишинев, последното столетие не е донесло тук големи промени. Поемеш ли по местните пътища, може здравата да си раздрусаш кокалите. Освен колите се срещат и доста конски каруци. С тях превозват и хора, и товари. Наперени гъски с подозрение оглеждат пришълците.

Конфликтът в съседна Украйна е приковал вниманието на цял свят; Молдова обаче е потънала в мирни грижи - например събира реколтата. С Василий Кулиев сме заедно в кабината на стар съветски комбайн, който пухти и скърца, но си върши работата - прибира ечемика. На бункера за зърно седят още двама селяни, явно живели дълго и трудно като машината. Според Василий изкарвали дневно по пет долара с работа от зори до мрак. “Ами младите?” - питам. “Всички заминаха в чужбина” - отвръща кратко Васил.

Опора на селското стопанство в страната са малките чифлици, тежкият хорски труд, с който много не се печели. От самото разпадане на бившия Съветски съюз, откакто е независима държава, Молдова винаги е била най-бедната страна в Европа. Молдова обаче притежава продукт, вдъхващ надежди за светло бъдеще - гроздето. Територията й е изпълнена най-вече с лозя.

Чудно нещо - забравена от мнозина, тази четиримилионна страна винаги е била сред десетте водещи световни износители на вино. Молдовските винари носят на плещите си голяма част от националната икономика. Поне така бе доскоро - миналата година продажбите спаднаха, а с тях и настроението на производителите. И не заради лошото време или проблеми с почвата, а заради Москва.

Хората в Русия от прастари времена украсяват празничните си трапези с вина от Молдова. От царете и до съветските комисари - Москва неизменно цени молдовските лозя, милее за тях. Тези грижи изпъкват най-явно във винения град Крикова, прочут с хилядите хектари добре гледани лозя и с винения си комбинат. Главната местна забележителност обаче е скрита дълбоко под земята.

Преди над половин век ръководството на съветска Молдова преустройва старите мини и подземни галерии, където се е добивал от памтивека строителен камък (котелец), в подземно хранилище за вина, чиито сбирки, разнообразни и богати, не отстъпват на най-добрите винени колекции в света. В подземните коридори с обща дължина 113 километра се пазят над един милион бутилки най-изискани вина.

Из този свят ме развежда Александър Алексеев, изпълнителен директор на бранда “Крикова”. Нашата голф количка спира край ниша в стената, пълна с прашни бутилки. “Това е личната колекция на Херман Гьоринг, трофей на Червената армия от Берлин, от 1945 г.”, казва той.

Протягам ръка към една бутилка мозелско бяло вино, забърсвам праха и я вдигам срещу светлината. Чудя се дали е докосвана от помагача на Хитлер. Виното изглежда мътно, в него май плуват парченца от тапата.

“Не я бърши, дори прахът е ценен” - предупреждава Алексеев. “Колко точно?” - питам аз. “Ами всяко шише струва 15 хиляди британски лири, а тук са общо 129″, казва той.

Днес обаче Алексеев е загрижен не за вината на Гьоринг, а за колекцията на наш съвременник - Владимир Путин. В криковските тунели Путин си има собствена пещера. Всеки държавен деец, посетил винокомбината, е почитан с лична колекция, но сбирката на Путин видимо е по-богата от другите. “Идвал е тук няколко пъти. Харесва му това място, дори празнува тук 50-ата си годишнина - разказва ми Алексеев. - Естествено, оттогава нещата доста се промениха.”

Любовта на Русия към молдовското вино - роман, разцъфнал и избуял ...

Свързани новини: