Кристалина Георгиева отново е актуален кандидат за "външен министър" на ЕС

Кандидатурата на Кристалина Георгиева за външнополитически представител на ЕС отново е актуална, след като италианският външен министър Федерика Могерини, считана за основен претендент, излиза от надпреварата. Могерини не получи очакваната подкрепа от останалите страни членки, предимно защото е считана за неопитна и прекалено отстъпчива по отношение на Русия. Италианският премиер Матео Ренци смята да предложи за същия пост бившия премиер и външен министър Масимо д'Алема. В тази ситуация избраният председател на следващата Европейска комисия Жан-Клод Юнкер е загрижен заради отказа на държавите членки да номинират жени за неговия екип и се опасява да не би заради това Европейският парламент да откаже да одобри състава на Комисията на насроченото за октомври гласуване, предава Франс прес. На 31 юли изтича срокът, в който правителствата трябва да излъчат кандидатите си за еврокомисари, а досега женското име сред официално заявените кандидати е само едно: това на чешкия министър на регионалното развитие Вера Юрова. Две държави се очаква да потвърдят решението си да номинират за втори мандат своите сегашни комисарки: България с Кристалина Георгиева и Швеция със Сесилия Малмстрьом, са казали пред Франс прес от кабинета на Юнкер. Бъдещият председател на ЕК разчита на още две женски кандидатури в добавка, но от кабинета му не разкриха за кого става дума. С пет дамски номинации Жан-Клод Юнкер обаче ще остане далеч от желаната цел, отбелязва Франс прес. В сегашната комисия девет от 28-те комисари са жени, а председателят на ЕП Мартин Шулц предупреди, че ако Юнкер предложи за гласуване Комисия, в която жените са по-малко, тя няма да бъде подкрепена и ще се наложат промени в състава й. Юнкер залага надежди на шест държави членки, които все още не са обявили номинациите си за еврокомисари. Това са Италия, Белгия, Холандия, Португалия, Словения и Румъния. Но след като не получи очакваната подкрепа от останалите страни членки за кандидатурата на външния си министър Федерика Могерини за поста на върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, италианският премиер Матео Ренци смята да предложи за същия пост бившия премиер и външен министър Масимо д'Алема, припомнят европейски източници. На срещата си на 16 юли европейските лидери не постигнаха съгласие за новия върховен представител по външната политика и сигурност, както и за председател на Европейския съвет. Изборът ще стане на 30 август. Основните възражения срещу социалистката Могерини бяха от източноевропейските страни, най-вече балтийските и Полша, които я упрекват за прекалено мека политика спрямо Русия. Влошените отношения между ЕС и Москва заради кризата в Украйна обаче навлязоха в качествено нова фаза след като на 17 юли малайзийският Боинг -777 се разби в Източна Украйна и всички доказателства сочат, че е бил свален с руска ракета, изстреляна от проруските сепаратисти. В началото на тази седмица ЕС за пръв път наложи икономически санкции спрямо Русия. И докато вървят номинациите за висшите постове в новата Еврокомисия, авторитетни световни политици и дипломати излязоха с открито писмо до европейските лидери. В момент, когато над Украйна свалят самолети, Близкият Изток затъва в сектантство и напрежението в Азия нараства, не е време за новаци. Европейските граждани очакват да видят на поста човек, който Жан-Клод Юнкер описа като "силен и опитен играч", който да координира европейската политика и да преразгледа глобалната й стратегия, се казва в писмото. Европейските лидери трябва да окуражат председателя на ЕК да подкрепи този кандидат с нови специализирани постове за южното Средиземноморие и източните съседи, с правомощия да координира работата на другите комисари, чиито ресори имат досег с външната политика и сигурността – като търговия, развитие и хуманитарна помощ. Съветът на министрите трябва да загърби тесните интереси за геополитически баланси, квоти и личности и да избере най-силният кандидат. Позицията, която ще заема Европа в света, е в техни ръце, се казва в декларацията, подписана от над 30 известни членове на Европейския съвет за външна политика - бивши правителствени и държавни лидери от Европа, бивши дипломати, академици, законодатели, бивши евродепутати и водещи представители на бизнеса. Сред тях са милиардерът филантроп Джордж Сорос (основател на Фондация "Отворено общество"), бившият президент на Латвия Вайра Вике-Фрейберга, бившият испански външен министър Ана Паласио, гръцкият финансист Стелиос Завос, бившият финансов министър на Германия Ханс Айхел, бившият еврокомисар Ерхард Бузек. Декларацията е подкрепена от бившия външен министър на България Николай Младенов, както и от първия български еврокомисар Меглена Кунева. Според различни източници, в новосъздалата се ситуация Кристалина Георгиева възвръща шансовете си. Тя бе сочена като възможна консенсусна фигура, приемлива и за източноевропейците, които имаха сериозни възражения срещу Могерини. Дългогодишният опит на Георгиева опит в Световната банка, която е базирана във Вашингтон, също се отчита като предимство, а освен това тя получи отлична оценка за работата си като еврокомисар по хуманитарната помощ и реакция при кризи. Поради всички тези причини Жан-Клод Юнкер настоя за номинирането й за върховен външнополитически представител на ЕС. След срещата си с него на 16 юли премиерът Пламен Орешарски я предложи официално като кандидат на България за този пост. В същото време лидерът на ПЕС Сергей Станишев и българските социалисти работеха и продължават да работят усърдно срещу кандидатурата на Кристалина Георгиева. Стигнаха дотам да обясняват, че било "нелепо" дори да се говори, че България може да получи такъв висок пост в ЕК (външнополитическият представител е и зам.-председател на ЕК). На последното си редовно заседание преди оставката, правителството на Орешарски не взе решение за еврокомисар и остави това на служебното правителството. След това лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че стоят зад кандидатурата на Георгиева, която се ползва и с подкрепата на ГЕРБ, които я издигнаха за еврокомисар през 2009 г. Така гласената от БСП кандидатура на външния министър Кристиан Вигенин окончателно пропадна. В сряда самият той обясни пред БНТ, че президентът Росен Плевнелиев е щял да саботира всяка номинация за еврокомисар на кабинета ”Орешарски”, извън тази на Кристалина Георгиева. Държавният глава е казал на европейските лидери, че ако правителството на Пламен Орешарски издигне друга номинация, то служебното правителство ще я смени с Георгиева. "За мен беше странен начинът, по който беше направен опит да се предпостави това, което се случва, през една конкретна личност", каза Вигенин. Той обясни, че винаги е подкрепял действията на Кристалина Георгиева, но подчерта, че преди да се издигне конкретна личност е трябвало да има дебат какъв ресор точно ще получи България. Вигенин допълни, че целта е била да се издигне най-подготвеният човек за въпросния ресор. С уговорката, че не би искал думите му да се тълкуват като работа срещу кандидатурата на Георгиева или че я подценява, Вигенин оцени като минимални шансовете й за поста върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. "Имаше отказ на политическите лидери и на премиера да се проведе дебат и беше по-лесно да се остави на служебното правителство", каза Вигенин. Той предупреди, че така се създават прецеденти, с които постепенно да се създаде впечатление, че служебният кабинет е пълноценен, а той не е". Ясно е обаче, че дори да имаше консултации, БСП щеше да остане в изолация и нямаше да успее да наложи свой кандидат, при положение, че против са не само ГЕРБ и ДПС, а и Пламен Орешарски.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kristalina-georgieva-otnovo-e-aktualen-kandidat-za-vanshen-ministar-na-es-news223168.html

Свързани новини: