Докладът на назначените от Българска народна банка квестори показва, че Корпоративна търговска банка е стабилна и в добро здраве. Това коментираха отстранените изпълнителни директори на поставената под надзор банка в специално писмо до медиите.Вчера БНБ публикува данни, според които лошите кредити в банката с мажоритарен собственик Цветан Василев са под 10 процента – около 498 млн. лева.
„Голословните твърдения на някои медии за лоши кредити за милиарди левове и несъвместими с добрата банкова практика процедури и действия на мениджмънта, които бяха услужливо тиражирани от отговорни длъжностни лица, без да разполагат с никакви факти и доказателства, се опровергават категорично”, коментират от КТБ. Те допълват, че искането банката да бъде поставена под надзор е било с цел тя да бъде подпомогната, а не да се спира цялото й функциониране.
Шефовете на КТБ отричат твърдението на БНБ, че вътрешните правила на банката по отношение на обезценката на кредитните експозиции не съответстват на стандартите. В позицията си те питат защо банковият надзор, КФН (която упражнява надзор над публичните дружества) и международните рейтингови агенции не са излезли с подобна констатация.
Вижте пълния текст на писмото:
Обръщение на временно отстраненото Ръководство на КТБ АД по повод на доклада на квесторите
Ръководството на КТБ АД в лицето на отстранените изпълнителни директори с удовлетворение посрещна публикуването на доклада на квесторите, назначени от БНБ. Удовлетворението се дължи най-вече на това, че публикуваните факти опровергават широко тиражираните от някои медии и отговорни длъжностни лица информации, които не отговарят на фактите, и целят единствено създаване на негативен имидж на КТБ АД и нейния мениджмънт.
Радваме се, че след известно забавяне най-после започват да се прилагат законовите разпоредби. Очакваме загубата на ценно време да бъде компенсирана чрез спешни действия на квесторите и наетите от тях лица, както и от страна на Централната банка.
Предизвиканата от външни фактори паника сред вложителите и последвалата я ликвидна криза, при невъзможност да получим адекватна подкрепа, доведе закономерно до нашето искане КТБ АД да бъде поставена под специален надзор. С това ние целяхме единствено банката да бъде подпомогната в рамките на законовата процедура, без да бъде спирана изцяло нейната дейност и без да бъдат съществено засегнати интересите на нейните клиенти.
Наложените от БНБ крайни мерки не спомогнаха за постигане на тези цели и започването на истинска оздравителна програма. Забраната за спиране на всички банкови операции, отстраняването на ръководството и другите подобни мерки се предприемат по преценка на БНБ и не са задължителни. Предприемането им доведе до блокирането на банковата дейност и напълно логичното натрупване на загуби, което се вижда в представения от БНБ доклад.
Във връзка с направените от квесторите констатации считаме, че са необходими и някои уточнения. Не искаме да вземаме отношение по описаните в доклада мерки, макар че не намираме пряката им връзка с декларираната от БНБ цел за оздравяване на банката. Не можем да отминем обаче коментарите по кредитната ни политика.
До поставянето на банката под специален надзор кредитният портфейл беше с изключително високо качество - при прилагане на консервативна кредитна политика и индивидуален подход при изграждане на схемите на финансиране, при най-тесни връзки с клиентите и превантивни действия при обслужването на задълженията.
Обратно на необоснованото твърдение на БНБ, в своите правила и политики, регламентиращи оценката на кредитния риск в своите експозиции, КТБ АД е заложила и прилага стриктно разпоредбите на МСС 39. Действащите политики са в пълно съответствие и с регулаторните изисквания, наложени от БНБ. Годишните, както и междинните финансови отчети (полугодишни) до този момент винаги са били обект на задължителен независим финансов одит от специализирано одиторско предприятие. Те са съставяни в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане,изготвени от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) и приети от Европейския съюз.
Съвсем логично, във връзка с твърдението на БНБ, че съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката по отношение на обезценката на кредитните експозиции не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане, възникват следните въпроси:
· Защо до този момент няма подобни констатации от надзорните инспекции, осъществявани от Банков надзор?
· Защо Комисията за финансов надзор не забелязва това несъответствие, при положение че упражнява финансов надзор върху публичните дружества и КТБ АД отчита пред нея своята финансова информация в края на всяко тримесечие?
· Защо международните рейтинговите агенции, които оценяват банката ежегодно, не констатират несъответствие?
Отговорът се налага сам и явно не касае вътрешно-банкови факти и процеси.
След като БНБ категорично твърди, че съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката по отношение на обезценката на кредитните експозиции не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане, възникват следните въпроси:
· Защо до този момент няма подобни констатации от надзорните инспекции, осъществявани от Банков надзор?
· Защо Комисията за финансов надзор не забелязва това несъответствие, при положение че упражнява финансов надзор върху публичните дружества и КТБ АД отчита пред нея своята финансова информация в края на всяко тримесечие?
· Защо международните рейтинговите агенции, които оценяват банката ежегодно, не констатират несъответствие?
Влошаването на кредитния портфейл се наблюдава едва след налагането на ограничителните мерки от БНБ. То се дължи конкретно на следните обстоятелства:
- Огромна част от кредитите са предоставени под формата на кредитни линии и овърдрафти с многократно усвояване и погасяване. Други са с дълъг период на усвояване. Неразрешаването да се усвоява след 20.06.2014 г. води до изкуствено влошаване на състоянието на кредитополучателите и блокиране на тяхната дейност.
- От момента на поставяне на КТБ под специален надзор служителите в Управление „Кредитиране” са ангажирани със задачи не само от квесторите, но и от одиторите, служители на банков надзор и Софийска градска прокуратура. Повечето от тези задачи са несвойствени и нямат пряко отношение към кредитната дейност, поради което те не могат да осъществяват служебните си задължения по оперативно обслужване на кредитните сделки.
- Наложените ограничения са толкова крайни, че БНБ не допусна и вътрешен сетълмент (прехвърляне на средства от една сметка в друга в рамките на КТБ). По този начин трети лица не могат да погасяват задълженията на кредитополучателите със средствата си в банката. Така например, износителите не могат да се разплатят с поддоставчици, имащи заеми от банката, въпреки че средствата са по сметки в самата банка. Подадени са искания за прихващане на задължения от наличности в банката срещу вземания на самата банка. Исканията на тези клиенти не са разглеждани изобщо. Прави впечатление, че квесторите тепърва ще „анализират и систематизират” случаи, чиито решения са в техните компетенции, както и ще питат БНБ за разрешение на случаи, които изискват единствено прилагане на закона. През това време клиентите се ощетяват, като им се начисляват лихви за просрочие и в резултат същите ще бъдат вписани в ЦКР като неизправни длъжници. Откъде ще получат нови средства, при условие че банките не отпускат кредити на неизправни длъжници?!
- В резултат от консервативната кредитна политика и силно централизираната организация на кредитната дейност, качеството на кредитния портфейл беше на изключително добро ниво до въвеждането на специален надзор, което е потвърдено и от данните в доклада на квесторите. Това качество на портфейла е поддържано дълги години и поради това никога досега не се е налагало да се създава специална „структура по управление на влошени или лоши кредити”. Нещо повече, добрата организация и структуриране на дейността по мониторинг на отпуснатите кредити винаги е позволявала превантивно да се управляват потенциалните рискове, доказателство за което е фактът, че влошаването се наблюдава едва в периода на квестурата. Причините се коренят в неестественото прекъсване на производствения процес на КТБ, в силно нарушената комуникация с кредитополучателите и липсата на конструктивен подход от страна на централната банка за решаване на повдигнатите от страна на клиентите и служителите проблеми.
Изводите, които се налагат от публикувания доклад на квесторите, са следните:
Докладът за пореден път доказва, че КТБ АД е една изключително здрава и стабилна институция. Това твърдение се илюстрира с цитираните в доклада финансови резултати и ниво на капиталова адекватност.
- Голословните твърдения на някои медии за лоши кредити за милиарди левове и несъвместими с добрата банкова практика процедури и действия на мениджмънта, които бяха услужливо тиражирани от отговорни длъжностни лица, без да разполагат с никакви факти и доказателства, се опровергават категорично. Докладът доказва, че тези твърдения са безпочвени и тенденциозни.
- Вместо да се приложи действащият закон, институциите бездействаха месец и половина. Докладът и мерките, препоръчани от БНБ, илюстрират не само това бездействие, но и постепенното спиране на функции, отнемането на правомощия, замирането на цялостната дейност на банката.
А всъщност инициативата на ръководството на банката за поставянето й под специален надзор, както и духът и буквата на закона са, че това е специална оздравителна процедура