08/02/14 19:27
(http://www.klassa.bg/)

Не е за вярване как умни хора говорят невероятни глупости

 Предполага се, че всички избори имат някакво значение, най-малкото за кариерното развитие и икономическия растеж на печелившата партийна номенклатура. В по-глобален смисъл, обаче, се съмнявам, че след тях може да се промени нещо по отношение на вътрешната и външната политика на България.

Последният голям пример за това е отпреди няколко седмици – на едно правителство, което, меко казано, беше добронамерено към "Южен поток", изведнъж му дойде на гости Джон Маккейн и ентусиазмът се изпари. А всички рекламни лица на проекта в кабинета се скриха. Дори, поне за протокола, никой не каза: "Какъв е този Джон? Как той ще ни казва какво да правим?". На всичко отгоре, за същия този Джон Маккейн, когато беше конкурент на Барак Обама по време на президентските избори, зловещата Ку Клукс Клан се произнесе , че е по-добре президентът да бъде негър, отколкото идиот. Тук въобще не става въпрос дали един проект като "Южен поток" е добър или лош, дали е изгоден или не. Става въпрос за това, че ние въобще не можем да разсъждаме по тези казуси, защото не ги решаваме ние.

Има една такава приказка - в САЩ не стават преврати, защото там си нямат американско посолство. Ако трябва да побългарим тези думи, те биха звучали така: "В България няма партии, които да защитават българските интереси, защото в София няма българско посолство". Има обаче достатъчно други посолства , които могат да си създадат уж български политици и партии, които да обслужват техните интереси. За последния четвърт век имаше достатъчно на брой ярки примери за това и не става въпрос за някакви конспирации - всичко се случваше пред очите ни. Дори се снабдихме партия, която беше в тесни връзки с държава, която не е велика сила и която по население е горе-долу колкото България. След като такава държава може да си позволи да създаде собствена партия, която да обслужва нейните желания у нас, значи става дума единствено за интерес и за малко пари.

Но , когато казваме "български интереси" трябва да изясним какво точно имаме предвид. Нямаме ясна концепция кои са нашите интереси и как да ги преследваме. Те предполагат някаква дългосрочност, а ние тук живеем… ден за ден. Витаят в пространството страшно потискащи прогнози за това какво ще представлява българската нация след 30-40 години, етническия й състав, нейното количество и качество. Прогнози, които не са правени в квартална кръчма, а са изготвени на базата на обективни и общодостъпни данни. Например, от няколко години първокласниците, чиито майчин език е българският и тези, чиито майчин език е друг, са в съотношение 50:50. Въпреки това ние продължаваме да живеем ден за ден, от избори до избори.

Въпрос на личен и колективен интерес е хората да разберат какво се случва с тях и около тях. Истина е, че интелектуалният капацитет на българския народ е в дефицит. За това можем да се съдим дори по приятелите си във "Фейсбук" и долнопробните сайтове и информации, които те споделят - потресаваща е липсата на елементарна медийна хигиена сред нас.

Ако направим идеен разрез на обществото и потърсим изход за безтегловното си състояние можем да предположим,че на избраните посткомунистически елити и НПО, които са на хранилка отвън, са в състояние да се противопоставят, най-грубо казано, субекти, които са български. Трудно бих нарекъл НПО-тата български организации или такива, които защитават българския интерес. Не само според мен те създават безредици в малките държави, каквато е България. Говоря за социален, морален, обществен, политически и какъв ли не още контролиран хаос. По посока на тази логика може да мина за смахнатия алкохолик от кварталната кръчма, който е запознат със световната конспирация, но , всъщност … конспирация няма. Всичко е пред очите ни.

Когато се появи субектът, който ще се противопостави на опитите за създаване на тези безредици, може би, ще го познаем по това, че ще приеме закон, подобен на онзи, наскоро приет в Русия - задължение всички НПО, получаващи финансиране от чужди държави, да се регистрират като чужди агенти. Специално за русофобската аудитория отбелязвам, че подобен закон действа от много години в САЩ. Такъв би трябвало да има във всяка държава, която се самоуважава. Не може някакви хора да се представят за "неправителствени" или за "гражданско общество" и да налагат на собственото си правителство как да се случват нещата в политиката, в правосъдието, в икономиката, в циганските гета и къде ли още не. Че и да му пишат законите, като проекти по министерствата, зад техния гръб. Над 20 г. това е практика в България. И в същото време да получават пари от чужди правителства , чужди фондации и чужди донори. Нещо май се поизтри етикета им за неправителственост , а и за гражданско общество.

Откъм демографските прогнози виждам реална опасност да се обезличим като нация. Вероятно някой ден ще има точка на катарзис и на кипене, някакъв праг на търпимост към манипулативната власт. Може би, този ден няма да е толкова далеч. А повод за неговото достигане , вероятно, ще даде някое конкретно събитие. То може да прилича малко или много на т. нар. "събития от Катуница" отпреди няколко години . И да носи послания, че физическата сигурност на все още преобладаващото мнозинство у нас е истински застрашена.

Слушаме цифри за това колко бързо изчезваме, как се топим с осем души на час или 40 000 на година. Всичко това звучи прекалено абстрактно за хората, още повече за онези, чиято народопсихология не предполага и никога не е допускала по-абстрактно колективно мислене. На тези хора им трябва случка, а не прогноза и статистики. Трябва им събитие, след което населението да започне да се дели на българофили и всички останали. Това би било много по-полезно от делението сега - на русофили и русофоби, на американофили и американофоби, на евроскептици и евромечтатели. В момента тези разломи достигат до такива дебилщини, че понякога не можеш да повярваш как умни хора говорят невероятни глупости . Например, приказките за новата световна война, в която този път сме щели да бъдем на "правилната" страна, за разлика от времето на Студената война.

Можем да отричаме или осмиваме много държавата България до 1989 година. Можем да й вменяваме вина за всички последвали процеси, но, всъщност колко от жизнените и икономическите ни показатели станаха по-добри и колко се влошиха оттогава насам? Тази държава, на която се присмиваме, дори до последното си лято имаше дългосрочна визия поне за етническия състав на населението в следващите десетилетия. Няма да конкретизирам, за да не прозвучи политически некоректно, но онази държава имаше поглед отвъд хоризонта. Сега всеки ден слушаме констатации и прогнози с колко души се топим и че изчезваме. Любопитно ми е дали този демографски потоп по някакъв начин, с някакви мерки ще влезе в предизборната кампания на партиите.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване