В конфронтацията с Русия Европа тества единството си

в. Уолстрийт джърнъл

Сблъсъкът с Русия засега сплотява ЕС, като циментира влиянието на Берлин върху целия политически спектър

От самото си създаване през 1957 г. с Римския договор Европейският съюз се оформяше от кризи. Съюзът се е задълбочавал и разширявал често като реакция на трудни вътрешни проблеми и на сложни външни предизвикателства.

Предписаното от Римския договор “все по-тясно обединяване” обаче не е нещо предопределено. Всяко ново предизвикателство може да сплоти блока още повече или да го разедини. Най-прясното вътрешно предизвикателство - кризата на еврото - беше твърде скоро и може би още е рано да се оцени ефектът му. Засега то сближава по-тясно страните, използващи общата валута.

Сега блокът се изправя пред ново външно предизвикателство от Русия, която с действията си в Украйна показва, че е готова да променя границите на съседните страни. По този начин тя, както мнозина смятат, подкопава правилата на играта, установени в Европа след Втората световна война.

Действията на Русия винаги са оказвали влияние върху блока. Корените на ЕС лежат в желанието да се избегне нов конфликт между Германия и Франция, но блокът се е консолидирал под въздействието на главната геополитическа реалност на времето - Студената война и заплахата от Съветския съюз. През 1950-те години, след като Корейската война превърна Студената война в много по-гореща, европейските столици и Вашингтон видяха стратегическа полза от европейското единство.

По същия начин разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и последвалото спадане на напрежението в отношенията Изток-Запад отвориха пътя за огромното разширяване на ЕС през последните две десетилетия. Блокът се увеличи с 12 членки до общо 28. Въпросът сега е дали една враждебна Русия ще сплоти ЕС още повече, или ще раздели неговите 28 страни членки още повече.

Засега кризата като че ли сплотява блока, макар и скромно. Въпреки дълбоките различия колко силно да се реагира, посланиците се договориха за налагане на секторни санкции върху руската икономика - стъпка, която изглеждаше малко вероятна преди няколко седмици.

“Мисля, че това е решителен скок, огромен скок и хората не трябва да го подценяват”, каза висш служител в Брюксел.

Занапред, каза служителят, ключов тест ще бъде как блокът реагира на усилията да се направи ЕС по-слабо зависим от руските енергийни доставки. Ако това бъде постигнато, то ще позволи на страните от Източна и Централна Европа, които зависят от Русия, да внасят енергия от Запада.

Централен въпрос тук, отбеляза той, ще бъде дали страните членки ще избягват енергийни споразумения “на парче”, към които те са прибягвали в миналото, за да изтръгнат по-изгодни условия. Критически важно ще бъде също така дали страните, ангажирани със спонсорирания от Русия газопровод “Южен поток” - сред тях Унгария, България и Австрия - ще се изкушат да дадат ход на проекта, пренебрегвайки възраженията на други страни от ЕС.

Друг въпрос е дали кризата ще промени “гравитационния център” между страните членки и Брюксел в определянето на външната политика. Кризата засили аргумента, че следващият представител по външната политика трябва да има водеща роля в рамките на Еврокомисията по всички въпроси, свързани с външните отношения, включително енергията и търговията.

Според Чарлз Грант - директор на Центъра за европейска реформа в Лондон, кризата показа, че държавите от ЕС “могат да постигнат повече, като координират усилията си, отколкото ако действат поотделно”. Това, каза той, трябва да повлияе за решението кого ЕС ще избере да наследи Катрин Аштън като външнополитически шеф. “Русия е толкова важна, че ако те поставят на поста много неопитен човек, руският външен министър Сергей Лавров “ще ги смели на кайма”, отбеляза Грант.

На среща на върха миналия месец тези, от които зависеше, разколебаха подкрепата за италианската кандидатка за поста - външната министърка Федерика Могерини. В крайна сметка блокът отложи ...

Свързани новини: