Порочни практики в строителния контрол при пускането на обекти

Порочни практики и нередности при пускането на строителни обекти в експлоатация е установил началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) арх. Николай Христов.   В случая са замесени трима служители на ДНСК, които са отговорни за издаването на документи с невярно съдържание. Въпреки че това е подсъдно според Наказателния кодекс, виновните все още не са предадени на прокуратурата. Вместо това двама от замесените са пенсионирани, "за да приключат работата си в ДНСК по един достоен начин", каза арх. Христов във вторник.   Третият участник в схемата - началникът на отдел "Строителен контрол" Васил Кралев - дори все още е без наказание заради излизането му в дълъг болничен.   Началникът на ДНСК обеща, че ще предостави събраните материали по случая на прокуратурата.   Нередностите са установени през последните три месеци, а арх. Николай Христов решил да ги огласи едва днес, след като разбрал, че предстои да бъде сменен и отговорността за това да бъде прехвърлена на него.   Последовател на Левски, но с користни подбуди   Случаите с констатираните нередности по въвеждането на обектите в експлоатация са от тази година и са извършени през март и април. Според представените документи инж. Бонка Вачкова е била председател на държавна приемателна комисия, като в един и същи ден е успявала да пусне в експлоатация между 14 и 17 обекта във всички краища на страната, като в някои от случаите официално е била в отпуск и извън страната.   Така на 27 март 2014 г. инж. Вачкова е подписала 14 разрешения за ползване на различни строителни обекти в градовете София, Хисаря, Пловдив, Асеновград, село Ветрен и Бургас. Същото се случва и на следващия ден – 28 март 2014 г., когато инж. Вачкова като шеф на приемателната комисия смогва да обиколи, за да пусне в експлоатация, обекти в София, Бургас, Каварна, село Котларци (община Тервел), село Долно Осеново (община Симитли), Варна, Ямбол, Чепеларе, село Кортен (община Нова Загора).   За тези дати на инж. Вачкова не е издавана заповед за командировка, от което следва логичният извод, че местата не са посещавани и държавната приемателна комисия е проведена в кабинета на служителя, смята арх. Христов. Той посочи, че работният ден на държавния служител е 8 часа, за приемането и въвеждането на един обекти необходимо най-малко 30 минути при проведени 14 държавно-приемателни комисии в един ден, с разстояние от между 400-500 км на обектите едни от друг.   Вачкова надминава тези свои постижения през април. На 22 април 2014 г. тя е председателствала 17 държавно-приемателни комисии и е подписала т. нар. акт 16 на обекти в София, Перник, село Дивотино (Пернишко), Елин Пелин, Стара Загора, Никопол, Велико Търново, Септември. Сред приетите обекти има и силози, които са опасно съоръжение, според нормативните документи и пускането им в експлоатация изисква по-голямо внимание, посочи арх. Христов.   На 23 април 2014 г. инж. Вачкова също предприема рейд за пускането в експлоатация на 17 обекта в село Белозем (община Раковски), село Лесово (община Елхово), село Мърчево (област Монтана), Варна, село Радомирци (област Плевен), Пловдив, Добрич, село Кутово (община Видин).   На 3 юни 2014 г. по време на платения си годишен отпуск инж. Бонка Вачкова също не спира да приема обекти в страната, въпреки че по същото време е в чужбина, но е пуснала в експлоатация три обекта, сочат документите на ДНСК.   Изложените факти водят най-малко до заключението, че е физически невъзможно коректно да бъде свършена работата от участниците в приемателните комисии.   Пенсия за достойни старини, вместо изправяне пред съда   Шефът на ДНСК разкрива нередностите случайно. Това става след като трябва да поеме функциите на заместника си инж. Георги Даракчиев, който отговаря за тази дейност, но излязъл в отпуск, обясни арх. Николай Христов.   По думите му като административен ръководител е трябвало да предприеме мерки след установяването на нередностите, защото в противен случай е щял да се превърне в съучастник на закононарушения.   Така взел решение да пенсионира две служителки на ДНСК, председателката на комисията и още един от членовете. От две години те били навършили годините за пенсиониране, но продължавали да работят в ДНСК неясно по какви причини.   По този начин преустанових незабавно извършването на нередности, като в същото време няма риск от съдебно оспорване на решението ми, каза арх. Николай Христов. Той уточни, че при дисциплинарно уволнение обикновено ДНСК губела делата, показвала практиката досега.   "Все пак се дава възможност на дългогодишни служители на дирекцията да приключат работата си в нея по един достоен начин", коментира шефът на ДНСК.   Въпреки че описаните нарушения от арх. Николай Христов – издаване на документи с невярно съдържание, попада под ударите на Наказателния кодекс, шефът на ДНСК все още не е предал документите в прокуратурата, но обеща, че ще го направи.   Според чл. 308 от Наказателния кодекс, който изготви документ с невярно съдържание се наказва с лишаване от свобода до 3 години.   Пълна каша с фалшивите документи   От обясненията на шефа на ДНСК не стана ясно какви последици ще има това за въведените в експлоатация обекти, които, по думите му, би трябвало да са с "невярно съдържание".   Според арх. Христов на ход е прокуратурата, която трябва да установи дали има извършено престъпление и дали документите са фалшиви.   Разкритията идват, след като до шефа на ДНСК дошла информация, че го обвиняват за пенсионирането на двете служителки и връщането на бившата шефка на строителния контрол Милка Гечева отново на поста.   След отстраняването на инж. Гечева от министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов миналото лято, тя е била управител на фирма "К2 Консултинг", собственост на Борислав Бориславов. На 1 август 2014 г. е освободена от заеманата длъжност, сочи справка в Търговския регистър.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/porochni-praktiki-v-stroitelniya-kontrol-pri-puskaneto-na-obekti-news223366.html

Свързани новини: