"Протестът на власт" рискува да погуби съпротивата

"Днес един от големите български всекидневници излезе с голямо заглавие: "Протестът на власт“. В определен смисъл това е така". Такава бе част от речта на новия служебен премиер Георги Близнашки при встъпването му в длъжност.   Репликата му тепърва ще бъде интерпретирана. И от протестиращите. И от контрапротестиращите. И от партиите, които се асоциираха с протеста. И от тези, които бяха обект на протеста. Върху тази реплика, твърде вероятно ще се изгради и цялата предизборна кампания. Тази реплика ще бъде и основата за спокойна почивка на гражданското общество, което ще замине на море с усещане за малко нормалност в политиката.   Думите на бившия депутат от тройната коалиция Георги Близнашки, впоследствие протестиращ срещу кабинета на БСП и ДПС и настоящ министър-председател, ще дадат глътка въздух на служебното правителство и ще му осигурят необходимата морална легитимация, която обществото търси неистово от 14 юни миналата година. Ще бъдат и някаква, макар и скромна награда за всички онези, които ходеха в дъжд и пек по улиците на София, викайки срещу мафията. Думите на Близнашки ще са моралната коронация на протестиращия от Орлов мост и надеждата, че европейското бъдеше на страната е гарантирано, изборите ще са честни, а министрите – компетентни.   Отъждествяването с протеста подсъзнателно носи на искащите модерна България усещането за сигурност, морал и прозрачност. Споменаването на протеста и властта в едно изречение моментално обезоръжава Пеевски и обслужващата го разнородна политическа компания.   Настъпва радост и хармония. Доброто е победило.   Да се надяваме обаче, че "протестът е на власт" само в "определен смисъл". Тоест, че отделни хора са поканени с служебното правителство, защото освен определена гражданска позиция, притежават експертиза, качества и опит, а не само и единствено поради "заслугите" си на протестиращи. В противен случай картината може да изглежда различно. Партизаните слизат от Балкана, благодарният народ ги среща по площадите и провожда да го управляват. Предишната власт уволняваше протестиращи, днешната назначава протестиращи.   С идентификацията на служебното правителство като "правителство на протеста" се минава тънката червена линия.   Възкачването на власт на "Протеста" рискува да погуби самия протест. Институционализирането му го обезоръжава, а освен това придава съвършено различен смисъл на мотивацията и целите му.   В безвъзвратно разделеното на про и контра общество, обявяването на служебния кабинет като кабинет на овластения протест като с невидима ръка измъква свирките от устата на десетки хиляди граждани, които се клеха, че във всеки един момент са готови да поискат поредната оставка пред Министерския съвет. Залепянето на протеста към кабинета осигурява на служебните управляващи спокойствието, че тези от "техния отбор" няма да викнат срещу тях, защото иначе ще минат в другия лагер на "контрите", а никой не иска да е от една страна на барикадата с Нина Гергова.   Твърде вероятно е служебното правителство да бъде прилично, решенията му премерени, а равносметката да е положителна. Т.е. да не изразходва и без това вече почти изразходваните до краен предел съпротивителни сили на обществото, което се измори от едногодишните безобразия на покровителите на контрите. И то не защото влезлите в кабинета "Близнашки" са ангелоподобни, а защото правомощията им са твърде ограничени.   Бедата ще дойде след това. Ако в обществото се насложи усещането, че протестът е институция, а не рефлекс на гражданското общество и контролен механизъм срещу беззаконието и фасадната демокрация. Ако политиката погълне гражданствеността, тогава възмущение от действията на следващите "редовно избрани" има вероятност да се компрометират предварително. Ако политиката погълне зараждащото едва сега, след 25 години преход, истинско гражданско общество, то няма да има нито силите, нито базата, на която да се възмути отново.   Впрочем, в това се крие риск отвратителните да нарекат отвратителни отвратените. Защото никой няма да запомни, че половината контрапротестиращи бяха делегати и гости на конгреса на БСП. Но репликата, че служебното правителство е "власт на протеста", ще се запомни.   И именно тя ще даде основания на онези – бягащите с белия автобус - да обяснят, че гражданското недоволство срещу мафията, всъщност е било партийно. Именно тази реплика ще обслужи опорните точки на БСП и ДПС и ще приравни идеите на протеста до гостуването на Нина Гергова на социалистическия форум.   Да не говорим, че ГЕРБ вече се обслужиха с протеста, като се идентифицираха със спонтанния бунт на десетки хиляди хора срещу олигархичния модел, част от който бе и управлението на тази партия. След оставката на кабинета "Орешарски" ГЕРБ благодариха на протестиращите и се поздравиха с "победата". И ако днес "Протестът" е на власт "служебно", като израз на респекта на президента Плевнелиев към гражданското общество, следващата стъпка вероятно е "Протестът" да бъде инкорпориран в редовното правителство на ГЕРБ.   В тази ситуация остава надеждата, че гражданското общество ще съхрани своя дух и достойнство и няма остане герой само на 2014 -та.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/protestat-na-vlast-riskuva-da-pogubi-saprotivata-news223435.html

Свързани новини: