Дайте на Путин възможност за изход

На границата с Украйна днес са струпани 20 000 руски войници, някои от тях очевидно са облечени в сини униформи на мироопазващи сили с отличителен знак “МС”. Това може да изглежда като повторение на събитията от април, когато Русия разположи контингент от 45 000 военни по границата, който след напрегнато взаимно изчакване намали до само 1000 души през юни.

Но днес проруските сепаратисти не са във възход, те търпят тежки поражения от украинската армия. При положение че гърбовете на бунтовниците са опрени до стената в почти обкръжените градове Луганск и Донецк, очевидно съществува риск от руска “мироопазваща” намеса, за което подсказва и искането на Москва за спешна среща на Съвета за сигурност на ООН по повод хуманитарната ситуация в Източна Украйна.

Как би трябвало западните политици да се справят с риска от руска намеса, ако предположим, че военните варианти за отговор отпаднат? Накратко: дайте на Владимир Путин възможност за изход и я съчетайте със санкции, насочени към разубеждване, а не към
наказание.

До днес имахме работа с конфликт, който се развиваше колкото като сражения на терен, толкова и като комуникация на принудата: заплашителните маневри на руските войски, очевидно предназначени да принудят Киев да се примири с автономията на Източна Украйна бяха посрещнати със западни санкции, целящи да принудят Владимир Путин да намали напрежението.

Но макар че Путиновите убеждаващи мерки не успяха да накарат украинската армия да прекрати успешната си офанзива, западните санкции за убеждаване на Путин да прекрати руската намеса в Източна Украйна също не работят (и не проработиха преди това в Крим).

Призивите към Европейския съюз да престане да обслужва вътрешни интереси и да покаже строгост, като запуши всички пролуки в третата фаза на санкциите, е нова порция от същия подход. Няма вероятност това да промени модела на реципрочна ескалация.

Патологията на тази криза показва, че единственият ефект от антируските (или по-точно антипутиновските) санкции - наложени след анексирането на Крим, или след получаването на ясни доказателства за руска подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна, или след свалянето на самолета от полет МН17 на малайзийските авиолинии - беше натикването на руския президент в ъгъла без никаква възможност да действа, освен да приеме политическото унижение. Или да отвърне с още по-силен удар.

Путин не е човек, който лесно се отказва; той е боец и очевидно не е готов да се изложи с деескалация в отговор на западните санкции, след като толкова лично се беше ангажирал с проблема. Допълнителните санкции от края на юли на практика нямат никакъв ефект - Русия продължава да обстрелва Украйна с артилерийски огън и по същество обвини Киев и Запада за свалянето на малайзийския самолет.

Ако Западът наистина иска Путин да намали напрежението, трябва да му осигури възможност за изход, която не включва явно отстъпление заради западните санкции. Това е от съществено значение, като се вземе предвид, че от негова гледна точка украинската криза е свързана колкото с регионалната сигурност, толкова и с консолидирането на вътрешната власт (рейтингът му е рекордно висок).

В тази светлина рискът от по-нататъшни санкции е, че Западът маргинализира по-добри възможности, особено ролята на ООН или може би на други организации като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ - група, която включва
и Русия) като посредници в конфликта, което би могло да предостави на Путин възможност да запази реномето си, докато отстъпва.

Защо да не се престорим, че приемаме за чиста монета тревожните руски изявления за хуманитарната ситуация в Източна Украйна (или да накараме руснаците да докажат, че ситуацията наистина е тежка - зависи от интерпретацията) и не подкрепим изпращането на една международна наблюдателска ...

Свързани новини: