До парламентарните избори на 5 октомври остават 55 дни.

08/08/14 05:12
(http://www.klassa.bg/)

До парламентарните избори на 5 октомври остават 55 дни.

На 6 август започна животът на четвъртия служебен кабинет в историята на България. Очаква се този живот да продължи от 85 до 90 дни. Начело на кабинета е специалистът по конституционно право (припомням, че изборното право е част от конституционното право) проф. Георги Близнашки, който стана 90-ият премиер в историята на България след 1879 година включително. Само за сведение първият е Тодор Бурмов, управлявал от 17 юли до 6 декември 1879.

Противно на ширещото се мнение служебният кабинет, назначен от президента, има всички правомощия на кабинет, избран от парламента. Естествено, служебният кабинет не може да извършва дейности, за които се изисква санкция на Народното събрание. Например няма да е възможно да обявим война на някого, освен ако за целта не свикаме разпуснатото в момента 42-о народно събрание. Това, че няма да обявяваме война, е добре. Което не означава, че това е напълно изключено. Особено на фона на бурно развиващите се събития в Украйна и Близкия изток. Но

нека не дърпаме дявола за опашката

защото той само това и чака.

И пак, противно на ширещото се мнение, произвеждането на честни и свободни избори е само една от задачите на служебния кабинет. По аналогия, когато се произвеждат редовни избори, една от задачите на действащия редовен кабинет е именно произвеждането на изборите. И никой не прави (или не би трябвало да прави) особени драми от това. България има отлично подготвена държавна и в частност изборна администрация. След 1999-а за фалшифициране на избори изобщо не може да се говори, а в някои отношения българската изборна машина е несравнимо по-добра от тази в много европейски държави. За Америките (с изключение на Канада) не говоря, там много от изборните практики са немислими от гледна точка на българските изборни стандарти. Въпреки това повечето хора у нас са твърдо убедени, че изборите се фалшифицират и най-малкото – манипулират. Каквото и да значи това.

А как тогава стои въпросът с търговията с гласове? За по-любознателните читатели ще отбележа, че тази търговия след Втората световна война

се въвежда в демократичните държави

(като Италия например) и се практикува там и до ден-днешен. А за това как се манипулират избори на всички нива в САЩ е достатъчно да прочетем американските източници. Като се започне от докладите на Конгреса и се стигне до изключителните американски политически трилъри. С което не искам да кажа, че трябва да достигнем такива чак висоти.

В България нещата са по-семпли. Купуват се изборите на територията на дадена секция, като плащането е в съответствие с изборния резултат. Съответното малцинство си продава организирано гласа и го прави с ентусиазъм. Защото получава за това едни истински пари. Докато съзнателните и образовани българи също си продават гласа, но го правят срещу неосъществими партийни обещания. И кой е по-глупавият в крайна сметка? Разбира се, купуването и продаването на гласове са деяния съставомерни и съответно се преследват и наказват от закона. Но тези явления могат много лесно да се пресекат из корен. Само дето никой не желае да го пресече този корен. Достатъчно е гласуването да е по секции, както досега, но гласовете да се броят общо за групи от секции

в специални преброителни центрове

Така се прекъсва връзката секция-резултат и дилърът на гласове не може да провери как е гласувала секцията.

Ситуацията напомня тази с офшорките. Офшорките не ги е измислила и не ги поддържа българската държава. Офшорките ги е измислила и ги поддържа западната демокрация. За да може да си крие там парите, докато лицемерничи на тема грижа за човека и гарантиране на правата и свободите на същия този човек. Току-що научихме, че така испанците например крият някакви си 550 милиарда долара. Докато иначе жално плачат колко са бедни и безработни и как трябва Германия да ги храни. И няма как да не са такива, като са се изхитрили да откраднат подобна сума, която впрочем е само върхът на айсберга. Естествено, българските тарикати се ползват от облагите на офшорните зони точно така, както се ползват те от западните тарикати. Ако Западът иска да ликвидира офшорките, ми да вземе и да ги ликвидира! Но той не го прави и няма скоро да го направи.

След това приятно отклонение на тема двойни стандарти нека се върнем към изборната тема. Защото, улисани малко от Радините вълнения на тема служебен кабинет, някак пропуснахме факта, че на 5 октомври ни чакат избори. И не само ние го пропуснахме, но май го пропускат и тези, които се канят отново да ни управляват. Или поне не си личи много да им пука от връхлитащата ги изборна дата.

Според Изборния кодекс до 45 дни преди датата на изборите в Централната избирателна комисия

трябва да се регистрират партиите и коалициите

които желаят да участват в изборите. В случая това означава 20 август. За сведение – днес е 8 август. Така че партиите и коалициите имат цели 12 дни да се регистрират. Също така до 32 дни преди изборите в районните избирателни комисии трябва да се регистрират кандидатските листи на същите тези партии и коалиции. Това отговаря на дата 2 септември, максимум трети. А именно реденето на листите е камъкът, в който по традиция се спъват по-малките политически формации. А и по-големите също понякога. Тези срокове и конкретни дати трябва много внимателно да бъдат прочетени от някои политически лидери. Които обаче са се втренчили в пъповете си и като нищо ще изпуснат сроковете. А те са преклузивни, т.е. фатални. Като десен избирател разбирам колко е важно да се изчистят в идейно отношение

позициите на десните политически сили

Но тези идейно почистени позиции няма да имат никакъв смисъл, ако вземем, та изпуснем да се регистрираме.

Още няколко неща се виждат на хоризонта. В Изборния кодекс няма яснота какво се прави с ЦИК, ако нова партия или коалиция придобие я народни представители, я евродепутати. Има ли тя право на представител в ЦИК, и това веднага ли трябва да стане? Фактът, че ЦИК е независим държавен орган, предполага известна стабилност и съответно невъзможност съставът є да се мени от избори на избори. Не е ясно също какво правим с броя на членовете на ЦИК, който е фиксиран в Кодекса и в едно допълнително решение на парламента. Ако броят е фиксиран и има нов член, то кой от старите членове да изхвърлим? И можем ли изобщо да го изхвърлим?

А ако новата политическа сила с претенции за ЦИК е всъщност коалиция, а коалицията междувременно се е разпаднала? На кого да дадем новия член на ЦИК, ако успеем някак да произведем такъв? Все въпроси с повишена трудност и главно – без отговор. А всичко това можеше и да не се случи, ако беше приета идеята ЦИК да се конституира по модела на Конституционния съд например. Тази идея аз лично я предложих през 1998-а, но политиците не я одобриха. Или, по-точно, просто не я разбраха. И така си докарахме поредния скандал. Който тепърва ще се вихри и ще ни губи времето.

Вече писах, че и Методиката за определяне на мандатите по изборни райони, записана в кодекса, е грешна. Както беше грешна тя и през 2013-а, само дето тогава това беше документ на тогавашната ЦИК, а днес е част от закона. Дали ще видим как методиката блокира и не произвежда резултат, зависи от изборните резултати. С други думи методиката може да проработи, но може и да гръмне. Нещо като руска рулетка и свързаният с нея късмет.

Така че служебният кабинет ще е малко като бойна част в минно поле. Където част от мините са бутафорни, но другите не са. Дано пък този път се разминем с минимални щети. Макар че надали.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/244224_%D0%94%D0%BE+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+5+%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8+%D0%

Публикувана на 08/08/14 05:12 http://www.klassa.bg/News/Read/article/244224_%D0%94%D0%BE+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+5+%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8+%D0%