Бойко Борисов според критериите за нарцистично разстройство на личността

- Има преувеличено чувство за собствена важност (например преувеличени постижения и таланти, очаква да бъдат признат като по-висш без съизмерими постижения).
- Обзет е с фантазии за неограничен успех, власт, блясък, красота, или идеална любов.
- Счита, че е “специален” и може да бъде разбран само от, или трябва да бъде свързван само с хора или институции, имащи специален или висок статус.
- Изисква прекомерно възхищение.
- Има чувство за вродена правота.
- Егоистично се възползва от другите, за да постигне целите си.
- Липсва му емпатия (съчувствие към останалите).
- Често завижда на другите или вярва, че другите му завиждат.
- Държи се арогантно, надменно, снизходително, или презрително.

Изброените по-горе точки са деветте симптома, според Световната здравна организация, на нарцистичното разстройство на личността (Narcissistic Personality Disorder). За да бъде определен някой като клиничен нарцисист, е нужно да притежава поне пет от от тях.

Ако откривате много от тях в личността на Бойко Борисов, значи и вие като мен смятате, че бившият ни министър председател и настоящ най-известен политик в България е всъщност човек със сериозно разклатена психика, чието поведение не се определя от рационално мислене, а от импулсите, на нарцистичното му разстройство.

Кой е нарцисистът?

Той е чаровникът, който Ви съблазнява, за да ви използва. Той е харизматичният лидер, който си проправя път с лакти. Той е диктаторът, който унищожава народа си, за да угоди на егото си или на страховете си. Нарцисистът е лошия герой във филма. Той е емоционалният вампир, който се “храни” със страховете и болките на другите.

Тъй като нарцисизмът не е психично заболяване, а само психично разстройство, за него не се пише много. Нарцисистът, за разлика от психично болния, не извършва девиантните си постъпки несъзнателно, напротив той напълно ги осъзнава и те му харесват. Защото неговото, ирационално за останалите поведение, е източник на нарцистично удовлетворение (narcissistic supply).

Удоволствие, изглеждащо понякога налудничаво, друг път смешно, а често и героично, но никога разбираемо за другите, защото неговите мотиви са единствено в главата на нарцисиста. Един от популярните изследователи на нарцисизма, Сам Вакнин, нарича нарцисизма “форма на изкуствен интелект”, защото всичко, което в нарцисиста прилича на нормално човешко поведение, всъщност е мимикрия, усвоена от наблюдение на останалите, психично здрави хора.

Уви за разлика от психичните заболявания, нарцисизмът е много по-упорит и труден за лечение, защото неговата основа - чувството за превъзходство на засегнатия, често му пречи да се довери на психотерапевт, смятайки го за нещо по-низше от себе си.

Ако нарцисизмът е достигнал фаза, при която дори и квалифициран лекар не е в състояние да помогне, той често се нарича “злокачествен нарцисизъм” (malignant narcissism), защото пациента си е купил еднопосочен билет към лудостта - път, от който връщане няма.

При такъв случай, нарцистичното разстройство често се допълва от безпардонна арогантност, агресивност, садизъм и антисоциално поведение. Самият баща на психоанализата, Зигмунд Фройд, е приемал да лекува всякакви пациенти, с изключение на такива, при които лудостта има нарцистични корени.

Ако всичко в техните характеристики се ограничаваше само в нереалистична самооценка, нарцисистите нямаше да бъдат никакъв проблем за обществото. Уви тяхното поведение, свързано с набавянето на още и още нарцистично удовлетворение оставя само руини след себе си. Дали това ще са разбитите нерви на жертвите му, разрушени семейства, кариери или цели държави - това са нормалните резултати от поведението на нарцисиста.

Склонен е да разрушава организациите, от които е част, за да удовлетвори нарцистичния си нагон. Рационален спор с него е невъзможен, заради моралния му релативизъм и склонността ...

Свързани новини: