Войни на тролове

Новата война Както 1914 година се смята за историческото начало на 20 век, с началото на Първата световна война, водена с оръжията на масовото фабрично производство и довела до масово изтребление, така и 2014 година претендира за истинското начало на 21 век, с първата масова война от съвсем нов тип, водена със средствата на модерните комуникационни и изчислителни технологии. Това е категоричната позиция на руската журналистка Юлия Латинина, която вярва, че окончателната концепция за войната от нов тип е продукт на няколко щаба около руския президент Владимир Путин и че точно такава война наблюдаваме в руско–украинския конфликт. Парадоксално звучи, но някои отношения това е „по–хуманна“ война от големите войни на 20 век и не предизвиква толкова човешки жертви и физически страдания, защото се води главно с „виртуални средства“, на полето на съзнанието. Или поне засега. От друга страна, това е тотална война, в която участват всички, дори и жените и децата. Може да се каже дори, че на жените и децата вече е отредена ролята на основно оръжие и бойна сила. Заличена е напълно границата между лично и обществено пространство, както и се ликвидират независимите агенти, които правят войната „по–цивилизована“. Дистанцията (която, да сме обективни, и досега не е била особено стриктно спазвана) от една страна, между цивилни, медицински лица, дипломати и медии, които би трябвало да се ползват със специална защита на живота, здравето и правата си и от друга, на военнослужещи, които участват пряко във военните действия, почти не съществува. Всеки е участник и всичко е оръжие в този тип военни действия. Пропагандните звена на воюващите страни, или поне на едната от тях, от спомагателни структури, с мобилизираща и охранителна роля в тила на военните действия, се превръщат в основен вид въоръжени сили – пропагандни въоръжени сили. Образът на военните действия, който се излъчва от бойното поле, в някои моменти става по–важен от самите бойни действия, защото тежестта и скоростта на реакция на световното обществено мнение е такова, че то накланя везните на победата в една или друга посока, независимо от диспропорцията във военната мощ. Предимство има този, който ще покаже по–убедителен образ по медиите (и най–вече по телевизията). Една картина струва колкото 1000 думи. Това изображение на бойните действия на екрана се явява като вирутална съставка, която може да си представим като компютърна игра, от чийто резултат зависи много и за резултата на бойното поле. Картината е оръжието, което участва на новото поле на бойните действия – съзнанието на гражданите, така че в критичен момент, съвсем демократично и „спонтанно“, те да вземат полезното за пропагандния щаб решение – например, да не се съпротивляват или дори да приветстват „освобождението“ си (в Украйна), да не протестират срещу статуквото, защото „всичко е наред“ и защото всеки, протестиращ срещу правителството е „платен“ (в България), което пък поощрява пасивността и улеснява задачата на пропагандиращата страна. Защо да се протестира, ако „всички са маскари“? Руските управляващи и пропагандисти обичат да наричат този тип бойни действия „информационна война“, за да се освободят дори от формалните изисквания за спазване на журналистически стандарти в медиите, защото, ако това е война, то на война всичко е позволено. За значението, което придобива пропагандната война в съвременния конфликт, и за превръщането на пропагандистите в отделен вид въоръжени сили, говори награждаването от президента Путин на повече от 300 редактори, журналисти и кореспонденти от водещи руски медии с бойни ордени след анексирането на Крим – „За заслуги пред отечеството“, „За героизъм“ и т.н. Не само бойните действия имат виртуална съставляваща. Виртуална съставляваща имат и пропагандните въоръжени сили. Към официално наградените и признати за воюващи журналисти и медии трябва да се добавят и сенчестите виртуални армии, съставени от интернет тролове, в разнообразни форми – като ботове (тоест като виртуални роботи, бълващи предварително заредени реплики), като виртуални личности (профили на несъществуващи хора) или като реални личности със собствените си профили (най–редки). Според списание „Форбс“, това е „невидимата армия от пропагандисти в социалните мрежи“. Тролология Троловете като социален и психологически феномен съществуват от самата зора на компютърните и комуникационни мрежи, от момента, в който става технологично възможна сравнително евтината и по принципно анонимна комуникация по електронен път. Тоест, те могат да бъдат разглеждани като спонтанен феномен, присъщ на електронните социални мрежи. В нормална ситуация, когато трол активността не се подпомага ресурсно, като част от нечия кампания, винаги съществува определен контингент„спонтанни“ тролове. Това са личности, които не са доволни от своя социален статус, реализация, сексуален или социален живот, които жадуват признание, и жадуват „доказателства“ за собствената си значимост. Намесвайки се в чужди дискусии и разрушавайки ги, те доказват (поне на себе си) че имат достатъчно власт, ако не да създадат нещо значимо, то поне да го разрушат, а именно да саботират най–важното предимство на онлайн медиите и на световната мрежа – мигновената обратна връзка с публиката на автора на даден материал и съответно да унищожат репутацията на цялата онлайн медия, или репутацията на отделен журналист или активист, ако действат в твърде големи количества. В България дори сред подобен тип потребители се срещат онлайн звезди, отличаващи се с хиперактивност и хиперпродуктивност, например известните на всички многословен емигрант в Скандинавия, оператор на коментарен сайт и хоби-политик, както и залязваща звезда от зората на Интернет в България. Затова, присъствието на „спонтанните“ тролове в „нормални“ количества може да подейства мобилизиращо и организиращо на онлайн общностите. Те се сдружават и постепенно изработват свои писани и неписани правила за поведение, които ограничават неетичните практики на потребителите, включително тролските практики. Постепенно се натрупва и глобална култура на неписаните правила за добро поведение в Мрежата (т. нар.„ нетикет“). Обикновено, в различни форуми и социални мрежи, някъде най–отгоре и на видно място са описани добрите практики за поведение в съответната онлайн общност, възможните най–чести нарушения и санкциите, които биха последвали от администратора на форума, ако някой ги нарушава (като се започне от премахване на проблемния коментар и се стигне до изхвърляне на потребителя от онлайн общността). Виртуалните армии от тролове, обаче, които се мобилизират в пропагандните онлайн войни, приличат на традиционните спонтанни тролове единствено по деструктивните си тактики на поведение, докато мотивацията им е напълно различна. Това са или бригади от доброволци, които действат в името на обединяваща идея или кауза, или платени лица, които действат по договор за „управление на онлайн репутация“ с работодателя си. Идеята, върху която се базират тези масови коментарни кампании, е пропагандната максима , приписвана на главния пропагандист на нацистка Германия, Йозеф Гьобелс, че ако дадена лъжа бъде повторена достатъчен брой пъти, то тя се превръща в истина за обработваната аудитория. Заслужава си да се спомене, че на 9 юли 2014 г. Владимир Путин, на среща с лидерите на еврейските религиозните общности в Русия, похвали същия Гьобелс като „талантлив човек, който постига своето“. Може да се каже че има още една, междинна категория тролове – тролизирани потребители, които започват да придобиват някои поведенчески навици на тролове, като продукт на психозата си, предизвиквана от официалната пропаганда. Но те трябва по–скоро да бъдат разглеждани като продукт на и част от офлайн пропагандата (и особено телевизионната). Войни на тролове в България Може да се заключи от изтеклите в медиите сведения (виж Биволъ, BSP Leaks), че активното използване на тролове в кампании в България датира от 2011 година, когато паралелно няколко политически сили (БСП и ДСБ между тях) сключвайки договори за управление на „онлайн репутация“ и започват активно да използват услугите на платени тролове. Както е видно от изтеклите документи, в началото трол кампанията е само елемент от цялостна договорена кампания за подпомагане на интернет присъствието и подобряване на интернет репутацията. Само че нищо извън троленето не изглежда да е реализирано. Кампанията на БСП през 2011 г. е особено ценна като опит за използване на тролове в политически кампании, защото се опитва да комбинира „партизанския“ подход (изразът е на актива на БСП и отново е препратка към времето на Втората световна война) с комерсиалния – тоест да съвместява усилията на групи доброволци с тези на платени коментатори. След недобрия резултат на предизборната кампания през 2011г. ДСБ изоставя тази практика, докато БСП чрез медийния си отдел много сериозно инвестира в нея чак до началото на 2014г., когато тези практики стават широко известни на обществеността чрез публикации в Биволъ и други медии. Трол кампаниите се използват и в кампании на местната политика. Известен е случаят, в който на новината във в–к „Марица“ за назначаването на зам. кмета на Пловдив Георги Титюков на мястото на отстранената кметица на район „Централен“ Райна Петрова за няколко часа събира около 200 коментара, повечето от които силно отрицателни за Титюков, и решително преминаващи границите на добрия тон. Изглежда от същото време датира и „обслужването“ на онлайн репутацията на печално известния бивш банкер и беглец от правосъдието Цветан Василев, който с няколко появявания в медиите от няколко години насам предизвиква необясними експлозии на коментарна любов към собствената си персона и дейност. Кампанията (или може би е по–редно да я наречем „контра–кампанията“) срещу едногодишните протести срещу назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС и за оставката на правителството на Пламен Орешарски, също бяха обект на изключително мащабна и разклонена кампания, включваща и интернет тролове. Стратегии на противодействие на организираната трол пропаганда Преди всичко трябва да се има предвид, че използването на тролове в кампании, не е незаконно. Според Конституцията на България, всеки има право да изразява мнение, писмено или устно, тъй че простото отстраняване на троловете от дискусиите е форма на цензура, която се преследва от закона. Затова и противодействието на трол кампаниите се развива в рамките на вътрешните регулации и саморегулации на сайта, например в рамките на Общите условия за ползване на услугата или на правилата на онлайн общността. Това не значи от друга страна, че при провеждането на трол кампании, всичко е в рамките на закона. Често трол кампаниите са съпроводени и/или подготвени с различни незаконни практики – като незаконно събиране на лични данни, незаконно използване на чужда самоличност, клевета, нарушаване на авторски права и т.н. Докато трол активността в даден сайт или социална мрежа е слаба или троловете са само „спонтанни“, самите онлайн общности могат успешно да им противодействат. „Не хранете троловете“ е най–популярната стратегия, която се базира на ликвидиране на мотивацията на трола, тоест на неговата психологическа „награда“, че е успял да унищожи дискусията, предизвиквайки силна емоционална реакция от другите участници и/или от автора на материала. Изключително ценни за изследване на явлението са документите в BSP Leaks (които могат да бъдат приемани с известни резерви, най–малко по отношение на тяхната пълнота), където ефектът от проведените трол кампании се анализира от поръчителя. Можем да си създадем представа за ефективността им, както и да се опитаме да предвидим, дали тези кампании ще продължат в бъдеще или ще бъдат изоставени като безперспективни. На пръв поглед парадоксално, между организираните на „партизански принцип“, по терминологията на БСП, тролове и „наемниците“, мотивирани чрез заплащане от външни фирми подизпълнители (като Лийдуей Медия Солюшънс, агенция 60К) възникват противоречия. Въпреки, че служат на една и съща кауза, доброволните участници в онлайн кампании се чувстват силно демотивирани и пренебрегнати за сметка на „платените“. Търканията са обясними щом си представим усещанията на доброволците, че тяхната кауза се е превърнала в платена любов. Контрата остава в медиите, които страдат най–много от трол активността, тъй като троловете унищожават възможността на авторите да общуват с публиката си, в крайна сметка съдържанието в медията губи ценност, ако потребителят не може да участва ефективно в дискусията под него. Съответно медията губи капитализация и дори се увеличава вероятност от нейния фалит. Като всяко оръжие, при използването му, страната която го използва непрекъснато преценява дали ресурсите вложени за използването му, се изплащат, тоест дали ако същите ресурси ако биха били вложени за друг тип пропаганда, биха донесли по–голям резултат. Затова, най–лесния начин за противодействие е да се направи така че организираното тролене да стане икономически неефективно. Ако усилията да бъде оставен един коментар нараснат твърде много, а ефектът от него бъде минимизиран, то това ще създаде известно неудобство на нормалния потребител, но ще направи автоматизираното тролене доста по–трудно и съответно икономически значително по–неефективно и в крайна сметка – с много по–ограничено приложение. Възможно е и постигане на ограничаване на неетичните интернет практики на партиите по време на политически кампании и по косвен начин – чрез по–стриктен контрол върху разходваните средства. * Константин Павлов-Комитата работи по различни проекти, свързани с използването на новите информационни технологии в полза на гражданското общество. В настоящия анализ са представени основните проблеми, свързани с "троленето" в онлайн медиите, както и възможните решения. Текстът е публикуван от Асоциацията на европейските журналисти - България в рамките на проект "Медиатор".

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_378316.html

Свързани новини: