Страх и трупове в епицентъра на епидемията от ебола

ДПА

Обстановката в епицентъра на епидемията от ебола напомня на гражданска война заради обезобразените трупове на жертви на смъртоносния вирус, които остават с часове по кръстовищата на населените места в Либерия. Уплашени, близките им ги захвърлят. На погребения отдавна никой не ходи.

Регистрирани са 834 съмнителни и потвърдени случая на ебола, от които 466 са с летален изход, сочат данни на Световната здравна организация. Местното министерство на здравеопазване съобщи, че заразени има в осем от 15-те административни района на страната.

„Положението е много страшно. Щом се събудиш, научаваш за още починали”, казва Фату Ибрахим, домакиня от Монровия. „Ситуацията е подобна на войната, в която се бихме през 90-те години. Никой не знае какво ще се случи с него на следващия ден”, казва Томас Куиа от града.

Страх е обзел хората в Либерия, където крехката здравна система се напряга до пределите си. Когато починал синът на Джоузеф Танданполи, никой не дошъл на погребението. Синът му Уилям бил лекар, харесван и уважаван от мнозина. Когато обаче се заразил от ебола, роднините и приятелите му стоели настрана, защото много се страхували да не влязат в контакт с вируса. „Това е тъжно”, казва 64-годишният Танданполи, който живее в либерийската столица.

„Не посетих господин Танданполи да му изразя съчувствие, защото се боях, че той и останалите членове на семейството му може да са заразени, особено когато се разбра, че той се е грижел за болния си син”, обяснява съседът Джаксън Сейсей, повдигайки рамене.

Десетки болни биват лекувани у дома, докато умрат, тъй като претоварените здравни органи не могат да реагират на всички обаждания. Нощем роднините изхвърлят по уличните кръстовища обезобразените с кръвоизливи трупове. Понякога минават три дни, докато трупът бъде вдигнат, казват местни жители.

Здравното министерство няма достатъчно линейки и медицински персонал, а малко са местните, които искат да вършат тази работа. Даже на една от оживените централни улици на Монровия на властите са били нужни цели 48 часа да вдигнат един труп въпреки многократните обаждания по правителствените „горещи линии”, писа местният вестник „Фронт пейдж Африка”.

Мейбъл Сейбей, 45-годишна медицинска сестра, разказва пред ДПА за две деца, изоставени след смъртта на родителите им от ебола. Сестрите на 5 и 7 години дни наред спели под дъжда пред къщата си, докато някой подал сигнал на здравен работник, който отвел децата в карантинен център.

Правителството на президента Елън Джоунс Сърлийф се бори с всички сили да овладее епидемията, отнела досега живота на над 1200 души в Западна Африка. Според граждани мерките за проследяване на хората, които са били в контакт със заразени, се предприемат бавно и мудно.

Превантивните мерки често носят заплаха. Множество пътници съобщават, че термометрите на летището са неизправни. Анонимен пътник разказва, че на международното летище „Робъртс” в Монровия му била измерена температура 30 градуса по целзий. Служителят обаче му махнал да минава. „Казах му: Аха, явно вече съм умрял! Той само се усмихна и ми махна да мина”, разказва пътникът.

Друг либериец посочва, че трите медицински сестри, които измерват температурата на десетките пътници на граничен пункт със Сиера Леоне, използват остарели живачни термометри. Термометрите били пъхани в устите или под мишниците на хората, без да бъдат предварително дезинфекцирани, а сестрите не били в предпазни облекла.

По-рано тази седмица, когато те разпоредиха на армията да стреля по хората, които се опитват нелегално да влязат в страната от Сиера Леоне, което е най-ярък признак за безсилието на властите. Либерия наложи по-твърди мерки, след като обитатели на бедняшко селище край Монровия нахлуха в карантинен център и освободиха към 30 пациенти с ебола. Вероятно тези пациенти няма да могат да бъдат проследени. По този начин те продължават да представляват голям риск за заразяването на други ...

Свързани новини: