Смъртта на една държава

/КРОСС/ Случващото се в Ирак е всъщност закономерно историческо развитие. Тази държава, обитавана от три много различни народностни групи, се ражда по изкуствен път. И сега страда заради греховете на създателите си. Ирак е изкуствено създадена държава, чиито граници са прокарани в съответствие с интересите на победителите в Първата световна война. Алчността по отношение на нефтените залежи се оказва по-силна от първоначалните споразумения за подялбата на Османската империя. Тайният договор Сайкс-Пико, сключен между Лондон и Париж през 1916 година, предоставя Мосул на французите. Но само година по-късно британците успяват да сложат ръка на Мосул и неговите петролни находища. За сметка на това Франция получава повече права в Сирия и Ливан. "Това е приказно, надхвърля и най-смелите ни мечти", казва за нефта Уинстън Чърчил. Той има предвид иранския нефт, но тясната връзка между нефта и властта важи в същата степен и за Ирак и Персийския залив. Центробежните сили в новия Ирак, скроен от британците, са силни още от самото начало. През 20-те години лоялността на кюрдските племена на север се "гарантира" чрез въздушни нападения, извършвани от британските военновъздушни сили. Чърчил дори тихомълком се чуди, че не е бил използван и отровен газ. Това е първият път, в който се предприемат въздушни нападения срещу иракското население. В продължение на десетилетия кюрдите организират въстания срещу централното правителство в Багдад

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/irak-bagdad-durzhava-1426704.html

Свързани новини: