Китай чества Дън Сяопин и представя “реформатора” Си Цзинпин като наследник

Франс прес

Отдавайки подчертана почит тази седмица на Дън Сяопин, баща на икономическото отваряне на страната преди 35 години, китайската пропаганда набляга най-вече на приликите с настоящия президент Си Цзинпин, който претендира да е негов наследник.

110-ата годишнина от рождението на Дън Сяопин, която се навършва днес, е отбелязвана с тържественост: публикувана бе обемиста официална биография, а в най-гледаното време по телевизията върви посветен на него сериал от 48 епизода.

Тази дълга телевизионна поредица проследява едва осем години от живота му, стигайки до 1984 г. - доста преди кървавото смазване на студентското движение на площад “Тянанмън” през 1989 г., но достатъчно рано, за да покаже размаха на реформите, дали възможност за икономическия подем на страната.

Статиите в държавните медии обаче създават впечатление, че виждаш двойно: те възхваляват колкото Дън Сяопин, толкова и настоящия държавен глава Си Цзинпин.

“За да въодушеви отново нацията, Си носи факела, който получи от Дън”, гласи заглавието на материал на държавната осведомителна агенция Синхуа.

Си се погрижи самият той да отправи трогателна възхвала на “другаря Дън” в реч вчера, отбелязвайки, че: “неговият принос промени хода на историята на човечеството”.

От Дън Сяопин до “китайската мечта”

Си “очевидно иска да бъде възприеман като наследник на Дън, а не просто като приемник на Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао” - неговите не толкова ярки предшественици, които “не са смятани за велики ръководители” - подчертава Джоузеф Чен, китаист от Сити юнивърсити в Хонконг.

Комунист от самото начало, Дън поема властта след елиминирането на маоистката фракция и края на насилието на Културната революция (1966-1976 г.), която не подминава и него.

В края на 70-те години на миналия век Дън, известен с дребния си ръст и своето упорство, предприема широки реформи в либерален дух, с отваряне към света и либерализиране на производството…встъпление към тридесет години на смайващ растеж.

Дън, пострадал от извращенията на маоизма, беше категорично против всякакъв култ към личността му.

Неговият модел, смесващ политически авторитаризъм и икономически прагматизъм, еднопартийна власт и свободен капитализъм, обаче си остана идеологията на комунистическите власти, а лозунгът му “Да забогатееш е прекрасно” и днес е цитиран редовно.

Си Цзинпин, дошъл на власт в края на 2012 г., “по същество иска да покаже, че е духовен наследник на Дън, предприемайки (икономически) реформи, като наред с това остава праволинеен в политически план”, отбелязва Джон Делури, експерт в южнокорейския университет Йонсей.

“Китайската мечта”, отстоявана от Си, в действителност цели “да задълбочи фундаментално реформите”, но той поде и кампания за борба с корупцията, която - според анализаторите - му дава възможност да накара да замлъкне всякаква политическа опозиция.

Потискането на дисидентските гласове - блогъри, граждански движения и медии - впрочем се засили.

Призракът на Мао

Починалият през 1997 г. Дън “е смятан за силен ръководител, реформатор, способен да назначава и уволнява, и същевременно за радетел на предаността към партията”, казва Делури пред АФП.

Паралелът в пропагандния имидж е фрапиращ: Дън беше известен със своето земно поведение и прямо говорене. Подобно на него и Си се опитва да изглежда “близък до народа”, посещавайки ресторантчета и села в провинцията.

А което е още по-хубаво - Си може да се похвали с пряка връзка с Дън Сяопин - собственият му баща Си Чжунсюн е бил негов предан помощник, натоварен да контролира реформите в Гуандун (Южен Китай) - лаборатория на икономическата либерализация на страната.

“Дън играеше опасна игра: искаше да изкорени маоизма, оставяйки непокътната фигурата на Мао. Наред с това самият той със сигурност не искаше да е новият Мао”, обяснява Джон Делури.

“Той не искаше да разруши напълно героичния образ на Мао, страхувайки се да не саботира историята ...

Свързани новини: