08/23/14 06:23
(http://www.klassa.bg/)

Тони Димитрова чисто сърце в тинята на Мизия

 Човешки съдби, буквално сринати из основи. Много сълзи, но и много нови приятелства. И тихото геройство да помогнеш на тези, които никога не си познавал. Това откри за себе си певицата Тони Димитрова, която преди ден се върна в потъналия във вода на 2 август град Мизия. За втори път тя бе част от бригадите доброволци, стекли се от цяла България да помагат на засегнатите къщи. Високата метър и петдесет изпълнителка нахлузи ръкавиците, обу ботушите и показа на всички, че не й е комфортно да си стои кротко пред телевизора, докато други се борят за оцеляване .  В разговор Бургаската Бони Тейлър показа без напудрени слова, че истинските звезди не се стряскат от адската воня, приемат за нормално да ринат тиня от домовете на хората и се стремят да им помогнат дори с по някоя блага дума.

 

 

 - Тони, какво е положението три седмици след трагедията в Мизия? Ти беше там два пъти...

 

- Когато отидох първия път в Мизия, си мислех, че това там няма да може да се оправи. Всичко беше потънало в тиня, мръсотия, кал. Сега е изсъх-нало.

 

- Ти в чистенето на колко къщи се включи?

 

- Първия път - на четири къщи. А сега на две.

 

Разчиствахме едно мазе с буркани, защото беше много тиня. После отидохме в един тинясал двор, скубахме около едни метални колове. Било е градина на семейството. Жената беше самичка, защото мъжът й е опериран от сърце.

 

- Изнасяли сте от домовете до последното парче заради заразите и мръсотията. Как приемаха хората това?

 

- Е, как да го приемат? Не им беше лесно, то се разбира. Имах такъв случай - една баба Мария, май фамилията й беше Коджайкова, отидохме при нея на втория ден от престоя ми. Всичко потънало във вода. Като почнахме да изхвърляме - ми то целият й живот отиде на боклука. Беше събирала нещата около 80 години. И тя милата ми се примоли: „Ми оставете ми поне тази тенджерка”. А посудата - една такава стъкленка, с капак, дето беше и ръждясал. Стана ми много мъчно за тази баба. Оня ден отидох и купих от нашите арменци в Бургас една такава тенджерка и сега - втория път, занесох тенджерката и един комплект за спане на жената. Ама тя беше настанена вече в детската градина. Не вървеше да отида и пред другите хора: „На ти на теб, пък на другите нищо”. И дадох нещата на сина й, който пазеше къщата. Казах му: „Тогава й хвърлихме тенджерките на жената, ето сега й нося една”. Между другото синът на тази баба каза, че дошъл да наглежда имота, защото били тръгнали по засегнатите домове да крадат. Никога няма да забравя и това, което видях първия ден - в дома на една жена, която се оказа моя адашка- Антоанета Димитрова.

 

- Кое те жегна в нейната драма?

 

- Цялата й къща беше разцепена - и по стените, и по пода. Спомням си, че ровихме в един гардероб. От там изнасяхме одеяла, възглавници. Но ти изнасяш едно по едно нещата, защото те са натежали. Все пак са стояли девет дена във водата. Не можеш да вземеш цяло чекмедже с дрехи и да го изнесеш. Помня, че изхвърлих две чекмеджета с бельо...

 

* * *

 

В този момент певицата спира разговора, замълчава за миг и емоционално възкликва: „Питаш кое е потресаващото?! Виж сега, ние влизахме в къщите на хора абсолютно непознати и почвахме да им изнасяме покъщнината. Не е ли това потресаващо?! Ние им изкорубвахме живота! Хвърляхме спомените им на улицата”. Като се успокоява, разказва, че сред тинята на Мизия разбрала, че сутринта преди гигантската вълна да удари града ,котето в една от къщите започнало до вие. „Представи си какво значи това, коте да вие?! Колко е било силно предупреждението!”, не крие изумлението си звездата. След това разказва за семейство, в което имало трудно подвижна възрастна жена. Тя била качена от сина си на втория етаж в къщата. Той споделил пред Тони, че приливната вълна била висока 5-6 метра и добре, че транспортирал майка си на високо, та не се удавила. Спасителите обаче трябвало да разбият балкона на къщата, за да измъкнат госпожата и да я спасят с лодка.

 

След досега с калта и страданието Тони насочва разговора към това как обикновените хора реагирали, че една звезда идва да им чисти дома, без никой да я кара.

 

* * *

 

- Вчера втората жена, на която чистихме, ми вика: „Леле , умрях от срам, като те видях ти да ми чистиш двора”. А аз й отговорих: „Чакай сега. Виж ме, сега как съм. Цялата съм в кал. Аз вкъщи чистя, пера, готвя, ходя до тоалетната. И за твое успокоение това тостерче, дето ти го имаш тука, имам и аз. Само дето моето е по-мръсно, че стои на терасата. Няма от какво да се срамуваш. Ако това нещо се случи, ти няма ли да дойдеш да ми помогнеш?”. Тя каза: ”Ще дойда”. И викам: „Ей това е”.

 

- Идеята е хората да се научим да си помагаме?

 

- Да. Да си помагаме, а не да си правим мизерии. Извинявай, че те прекъсвам, но ще цитирам, не зная обаче дали го е казал Радичков ли... Абе, някой велик български писател ще да е: „Природата ни е дала вода и земя, за да си правим кал”. Това е изводът за България.

 

- Как реагира дъщеря ти на твоите доброволчески акции?

 

- Сега, преди второто ходене, Маги поиска да дойде с мен. Нищо, че й казах, че не е там за нея - хем има тежки неща, които да се носят, хем може да се подхлъзне в тинята. А първия път, като се върнах, за малко не ми се скара защо не съм взела още мои приятели с мен.

 

- А ако някой те обвини, че просто си правиш пиар акция с трагедията на хората?

 

- Чакай, чакай. Аз там не съм отишла да правя показно. А защото наистина ме боли за тези хора. Хайде Аспарухово беше с първия потоп, ама Аспарухово е във Варна - огромен град. А Мизия – едно малко китно градче, което откъде помощ – от Враца, от Козлодуй?! Не съм отишла да кажа на колегите: „На, вижте ме. Вие стоите вкъщи, а аз помагам”. Просто аз съм гражданка на тази държава, избрала съм да живея в България . И така виждам нещата. Ако се затвориш в къщи и си гледаш само твоя задник, не стават нещата.

 

* * *

 

Накрая Тони дебело подчертава ,че ако някой говори за герои по време на сагата с потопа в Мизия или Аспарухово, това определено не е тя, а четиримата младежи, с които е работила рамо до рамо - Тихомира, Наско, Асен и Митко. Те участвали в акциите по разчиствате на варненския квартал. В Мизия също никой не ги е карал насила да идват - те, като чули от телевизията, сами дошли. При последното си ходене се запознала и с Николай от Монтана. И той дошъл сам и поискал да остане в Мизия, докато имат нужда от хора за помощ и разчистване на щетите.
Стефан Диомов: Тя е антизвезда

 

„Тони е възхитителна, тя е много земна и естествена. Раздава се за всички и прави това обаче изключително мило и сърцато, без грам преструвки. Тя е от хората, родени да стъпват на земята.  Тони е антизвезда. И точно това й качество я прави обичана  и харесвана от   млади и стари. С  добрите неща, които  твори, тя не си прави реклама. Тя е там- сред руините и човешкото страдание, защото така диктува сърцето и. Аз я обичам и се възхищавам за Мизия. Тя не позволи на медиите да се докоснат до нея, докато беше сред пострадалите. Чест и почитания за Тони. Дано има повече такива хора като нея у нас.”

 


 
Орлин Горанов: Едно слънчице, което се раздава

 

„За вас е Тони Димитрова, за мен - Тонката. Едно малко слънчице, което не спира да се раздава  на хората около себе си.  Един изключително талантлив човек. Навсякъде, където Тони има участия,  атмосферата и на сцената, и  сред публиката, е изключителна. Една от най-работещите певици, макар че след няколкото й   постановки  вече спокойно мога  да кажа и актриса. Харесвам това, че като творец Тони винаги е готова за експерименти. Един голям човек,  въпреки че е нисичка като Едит Пиаф.  Щастлив съм, че съм неин приятел и колега.”  

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване