Неправилният начин за постигане на съгласие в Афганистан

Когато президентът Обама обяви през 2011 г. изтеглянето на всички американски военни от Ирак, той бе оптимистично настроен за бъдещето на страната. Американските войници могат “да се гордеят с успеха си”, каза той и бе “уверен”, че иракчаните “ще изградят бъдеще, достойно за тяхната история като люлка на цивилизацията”.

Сегашната действителност на гражданска война, хуманитарен ужас и политическо разцепление няма нищо общо със светлите предсказания на Обама. Така че на човек почти може да му спре дъхът, че той продължава да следва същата стратегия в Афганистан, основана на същата развенчана теория за човешкото поведение.

Стратегията е да бъдат изтеглени всички американски войски. Теорията, слабо вероятна на вид и гръмко опровергана в Ирак, е, че лидерите ще бъдат по-склонни на политически компромиси, когато се чувстват застрашени и изоставени, отколкото когато се чувстват сигурни.

Нито в Ирак бе обсъждано удължаване на американската военна мисия, нито в Афганистан. Вместо това въпросът бе дали, когато мисията приключи, да бъде разположен скромен брой войници - 10-15 хиляди бе бройката, спомената от някои генерали. Тяхната работа ще е да обучават и подкрепят местните сили и, най-важното, да се поддържа някакво американско влияние, за да се насърчават младите демокрации към компромис, зачитане на човешките права и граждански контрол над армията.

Длъжностни лица от средния ръководен състав на Белия дом опитаха да направят подобно нещо в Багдад дори след изтеглянето на американските войски. Те обаче не оказаха особено въздействие - премиерът Нури ал Малики, без подкрепата на САЩ, очаквано се обърна към поддръжници в Иран и сред шиитските милиции.

Напредъкът, който бе постигнат в сътрудничество между шиити, сунити и кюрди, бе обърнат надолу с главата; обучените от САЩ професионалисти бяха “изритани” от министерствата на отбраната и на вътрешните работи за сметка на свои хора, подбрани по общностна принадлежност.

Хората питат, “Не означава ли това, че никога не бива да изтегляте войските си от Афганистан?”, каза служител на Белия дом, цитирано от в. “Ню Йорк таймс”. Отговорът на Обама, според длъжностното лице, е бил: “Не, това всъщност показва колко е наложително да има политическо съгласие. Има граници за това какво можем да постигнем без политически процес”.

Това е вярно, разбира се. Но какъв е най-добрият начин да се насърчи политическото съгласие? Откакто Обама обяви, че ще изтегли всички американски войници от Афганистан до края на втория си мандат, не е учудващо, че афганистански фракции започнаха да търсят начини да се застраховат и да си гарантират оцеляване, ако редът започне да се разпада. Двама кандидати за президент (б. пр.: Ашраф Гани и Абдула Абдула) предявиха претенции за поста и усилията на държавния секретар на САЩ Джон Кери да договори компромис са в опасност. Журналистката от в. “Вашингтон пост” Памела Констабъл съобщи в сряда за “нарастване на страховете, че крехкият преходен процес в Афганистан може да рухне в насилие”.

Какъв е най-добрият начин да избегнеш един такъв колапс? Да предложиш подкрепа и съдействие на тези, които опитват да постигнат компромис? Или да размахаш пръст, да смъмриш и да си заминеш? През последните три години Ирак даде отговора. Обама обаче изглежда решен да проведе отново този експеримент.

БТА

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/21173/nepravilniyat-nachin-za-postigane-na-saglasie-v-afganistan/

Свързани новини: