Последният останал протест срещу вселената

/КРОСС/ Нямаше как да избягам. В рехаво пълният трамвай 22, возещ пътници из мистичните земи на Подуяне, видях, че една възрастна жена ме фиксира с поглед и без да съм телепатичен наследник на Джуна (която последно, някъде четох, се представя вече за асирийска принцеса) разбрах, че разговорът е неизбежен. Жената се приближи до мен, каза, че ми е чела някои статии и започнахме вечният като света разговор за това в какви драматично лоши времена живеем. Твърде често ми се случва напоследък да съм ангажиран в точно такъв тип комуникация, така че едва ли щях да запомня разговора, ако възрастната жена, след като посочи редица проблеми на живота (ниската пенсия, терорът на "Топлофикация", внучката в чужбина, която обаче вместо да учи, работи като чистачка в хотел, политическият хаос) но изрече една реплика, която ме разтревожи със своята философска дълбочина и се заби като ятаган в мозъчните ми клетки. Жената ми каза: "По-добро не е било, а по-лошо идва!". Не обърнах внимание на репликата веднага, но тя ме загложди като малка душевна рана. Едва когато слязох от трамвая, успях да осмисля дълбочината на тази фраза. Това не е обикновена констатация, това е присъда, макар и изречена с меланхоличен, а не прокурорски тон. "По-добро не е било, а по-лошо идва!". Тази реплика е демонстрация на абсолютно катастрофичен живот. И не го казвам отстранено или с ирония

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/zhivot-znayat-zhivota-1426956.html

Свързани новини: