Путинофилията злорадства за обезглавяването на американския журналист

Всеки има право на политически прочит, дори и на превратна интерпретация на събитията у нас и по света. Трудно се спори например с религиозния фанатизъм на русофилите, за които всяко събитие, лошо за САЩ, е добро, погледнато през призмата на руския официален интерес. Има обаче някои граници на злорадството, които показват докъде са готови да стигнат в религиозния си путинофилски плам българските наемници и еничари на Путин в пропагандата.

Прочетете уводния абзац на статията във в. „Дума” „Наемници и еничари са сред нас”. В нея ще видите прекрачената граница на обикновената човечност, която все пак е задължителна за човеците.

Ето каво пише Светлана Михова на 22Август 2014 , брой: 193

„Едно зверско убийство потресе света. Ислямистите от “Ислямска държава” обезглавиха американския журналист Джеймс Фоули. Възмущението и погнусата на цивилизования свят са обясними. Естествена е и мъката на близките му. Но крокодилските сълзи на западния политически елит и неговия всепризнат вожд Барак Обама будят отвращение. Защото лицемерието в такъв момент не предизвиква други чувства.

Предсмъртните думи на жертвата звучат като присъда и разобличение, като гняв и разочарование. Разбира се, направена бе уговорката, че е възможно да са били изречени под диктовка на палачите. Но това не отменя същността им. “Моите истински убийци са в правителството на САЩ. Това, което се случва с мен, е резултат от тяхното самодоволство и престъпност”, изрича Фоули. И накрая: “Бих желал да живея още, но корабът отплува. Единственото, което бих искал сега, е да не бях американец!”

Както виждате, за Михова „уговорката” за изречените под диктовка думи на изправения с ножа до гърлото човек не е меродавна. Тя ВЯРВА в неговата искреност, защото това пасва на нечовешката й идеологическа омраза.

Правя уговорката, че не желая никому да изпадна в ситуацията (на две години плен сред зверове) и в очакване всеки момент да му прережат гърлото. Но що за човек трябва си, за да не можеш да се поставиш на мястото на жертвата и да допуснеш, че тя няма шанс да каже каквото и да било друго, освен онова, което искат от нея мъчителите й?

Тази уговорка обаче не важи за безчувствените фанатици. От всякакви религии, включително на сектантите, болни от путинофилия.

За сравнение им предлагам да си представят, дали руският войник, обезглавен по същия гаден ритуален начин от терорист пред видеокамера, би направил нещо по-различно, ако от него бяха поискали да заяви, че мрази Русия и себе си, защото се е родил руснак, което го е довело до животинското състояние да чака всеки миг да го колят като овца?

Щом обаче ще ровим за приликите и разликите в двата случая, трябва тогава да обърнем внимание на едно „малко обстоятелство”. Отвратителният запис с обезглавяването на руския войник от (предполагаем) чеченец съдържа като пропагандно оръжие някои доста по-различни характеристики.

Първо, става дума не за цивилен, а за войник, враг, който декларира с униформата си, че е готов да убива. Това не прави отблъскващата екзекуция на руския войник по-малко гадна. Но обезглавяването на журналиста, който не е представител на своята държава ( а е напълно възможно и да не е споделял нейната политика- това състояние на критичния дух е част от демокрацията и не се преследва в свободния свят, както в Русия), е посегателство и спрямо човек, който не е бил заплаха за живота на убийците му.

Има и още нещо, по-важно: заснетата гавра с живота на руския войник беше брутално използвана през април 2000 г. от руската държавна машина за спечелване на… симпатии. При желание това можеше да предизвика спекулативната версия, че екзекуцията дори е била поръчана от нея (защо да може американците да бъдат подозирани, че са си взривили Световния търговски ...

Свързани новини: