Бъди смел, Марио

ЕЦБ трябва да се поучи от успеха на неконвенционалната политика в САЩ и Великобритания

Централните банкери от целия свят се събраха този уикенд в подножието на планината Тетън, за да се скитат по пътеки и да си споделят клюки и идеи. Сега е подходящо време за размяна на бележки: икономиките в богатия свят поеха по различни пътища и банкерите имат много какво да научат един от друг в Джаксън Хол кои политики работят най-добре.

В САЩ и Великобритания брутният вътрешен продукт (БВП) и заетостта надминаха най-високите си равнища отпреди кризата и растат солидно. Картината в другите две големи икономики в богатия свят обаче е по-мрачна.

През второто тримесечие на годината БВП на Япония се сви рязко, до голяма степен защото потребителите ускориха покупките през първото, за да избегнат повишаването на потребителския данък.

Проблемите на еврозоната са по-трудни за решаване: БВП остана непроменен през второто
тримесечие на годината и все така не е по-висок, отколкото през 2011 година.

Хората, които определят политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), трябва да проучат работата на своите колеги. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и Банк ъв Ингланд бързо въведоха в действие неконвенционални стимули като т. нар. количествено облекчаване - купуването на държавни облигации с току-що отпечатани пари. Те освен това се безпокояха по-малко от наново повишаващата се инфлация, като използваха “предварителни насоки”, за да успокоят пазарите, че ще имат време, за да се приспособят към покачването на лихвените проценти.

Оказа се, че американската и британската централна банка са били прави да водят смекчена парична политика: инфлацията и в двете страни остава под целевото равнище от 2%. Техните програми за стимулиране на икономиката компенсираха прекалено строгата данъчна политика и не допуснаха дефлация.

ЕЦБ реагира с достойна за уважение ефикасност на глобалната финансова криза. Оттогава обаче тя се “ослушва”. ЕЦБ подцени заплахата от дефлация, като стигна дотам да повиши лихвените проценти през 2011 година, за да неутрализира несъществуващата заплаха от инфлация. Тя продължава да се обявява против предприемането на количествено облекчаване.

Демонът на дефлацията

Това струва скъпо. ЕЦБ не може да бъде обвинявана за суровите мерки за икономии, нито за крехкостта на банките - два фактора, които намалиха икономическия растеж. Тя обаче носи отговорност за инфлацията, която спадна до 0,4% - опасно близо до дефлацията и далеч под целевото равнище на банката от близо 2%. Доверието в нейната цел е подкопано: на финансовите пазари очакванията за инфлацията през идните пет години намаляха стремително. Това трябва да стресне ЕЦБ - веднъж пуснат ли дълбоки корени, тези очаквания трудно могат да се разсеят.

Ниската инфлация и, още по-лошо, дефлацията изпращат нагоре реалните лихвени проценти и принуждават компаниите, домакинствата и правителствата да орязват разходите, за да не допуснат нарастване на своите дългове.

Вярно е, че ЕЦБ е изправена пред препятствия, които не стоят на пътя на другите централни банки от богатия свят. Нейният президент Марио Драги няма политическата подкрепа за количественото облекчаване, на която се радват колегите му в САЩ, Великобритания и Япония; влиятелната германска Бундесбанк се обявява против тази идея. Много от най-големите проблеми в еврозоната - обременяващите данъци, прекалената регулация, скованият пазар на труда - нямат нищо общо с паричната политика.

Освен това, твърдят някои, ако ЕЦБ купува държавни облигации сега, тя ще отслаби натиска върху страни като Италия и Франция да проведат структурни реформи.

Това е сбъркано мислене. Структурните реформи са необходими и несъмнено ще направят работата на ЕЦБ по-лесна. Неуспехът на политиците да изпълнят задълженията си обаче не е причина банката да избяга от своите собствени задачи. Във всеки случай ще са необходими години, за да могат тези реформи да дадат плодове, а еврозоната се нуждае от стимули сега.

Ще проработи ...

Свързани новини: