- Г-н Вътев, от близо два месеца насам финансовата система се тресе. Взеха ли БНБ, бившето правителството и партиите адекватни мерки?

- Не бих казал, че има трусове в системата, но имаме нерешен проблем и той е КТБ. Крайно неприятен случай не само за банковата общност, а и за цялото общество. От две-три години открито казвах, че банката КТБ следва порочен модел на банкиране и той няма бъдеще. В началото банката на „скъпите клиенти“ действително започна с видима концентрация на ресурси от държавния сектор с явната подкрепа на изпълнителната власт. Не се впечатлих особено много от необичайно бързия й растеж през следващите години, даже и когато тя изпревари ОББ по активи. Действително се озадачих обаче, когато в началото на тази година КТБ изпревари ОББ по общата сума на депозитите от граждани. Тогава направихме по-сериозен анализ на банката за последните пет години и какво се оказа - че три четвърти от депозитната база на КТБ е от влогове на граждани и само една четвърт е от фирми, т.е. митът, че банката се финансира главно от средствата на държавно контролирани фирми, е неверен. Освен това размерът на кредитите за граждани спрямо общата сума на привлечените депозити от тях е под 1 процент. На основата на тези данни, а и на други косвени показатели не беше особено трудно да се прецени, че имаме банка, която следва модела на т.нар. директно банкиране - събира относително скъпи ресурси от пазара (дава високи лихви по депозитите) и ги насочва за финансиране на отбрани проекти (с ниски лихви). Дълго време на шега определях този модел като „ислямско банкиране“ - при него няма понятие „лихва“. Тя е забранена от Корана, вместо нея вложителите получават печалба, която си разпределят с ползвателите на кредитите или с банката. Независимо че като цяло проблемът КТБ беше катализиран по изключително неприемлив и видимо политически диктуван начин, неговият генезис е по-скоро банков, а не политически.

- БНБ не допусна ли грешки?

- БНБ допусна в началото огромна грешка, като потърси именно политическо решение на проблема включително чрез специален закон за казуса КТБ. Естествено, не се получи - политиците „дръпнаха черджето“ изпод БНБ в последния момент и я оставиха да се оправя сама. С това обаче се загуби ценно време, а недобрите последствия бяха използвани, за да се насочи изцяло общественото внимание към БНБ.

Смятам за абсолютно непрофесионално, неприемливо и нечестно, ако щете, цялата вина за случая да се носи от БНБ. Вероятно и те са допускали известна толерантност към поведението на банката на „скъпите клиенти“, но доста по-едри и по-дребни мишоци бързо се изпокриха и удобно сега викат вкупом: „Само БНБ е виновна!“.

Нека не забравяме все пак, че БНБ, правителството и част от банковата гилдия, включително моя милост, намерихме най-бързото и ефективно решение на онази прословута недел- на среща в БНБ за ПИБ. Нека някои от тогава присъстващите, които сега сочат БНБ с пръст, да си припомнят и публично да си признаят какво точно предлагаха (банкова ваканция - бел. ред).

- А какво трябва да е решението за КТБ?

- Каквото и да е решението за КТБ, най-важното е всички да извлечем добри поуки от този случай. Политиците и най-вече изпълнителната власт повече никога да не се изкушават да подкрепят, закрилят, стимулират непазарно която и да било българска банка по подобие на КТБ. Поведението на част от вложителите, характеризиращо се с т.нар. морален хазарт (поведение на субект, който е наясно, че поема по-висок риск, но е сигурен, че този риск ще бъде заплатен от друг), следва също да се промени. Централната банка със сигурност ще трябва да подобри механизмите си за контрол
върху банковата система още на фаза „ранно предупреждение“, както и да инициира съответни промени в регулациите и законите с цел много по-бързо справяне с подобни ситуации. Банковата общност следва да бъде значително по-критична към „каубойското“ поведение, ако забележи такова при някой от „събратята“ си, а не само да ръкопляска ехидно, когато те получават някакви банкови награди.

И в крайна сметка всеки трябва да е наясно с факта, че една банка се отъждествява не с кредитополучателите си, а с милионите вложители, които са й доверили парите си, и че това доверие трябва да се пази изключително строго и отговорно. Тук ще спомена отново, без да коментирам, идеята на някои за въвеждане на „банкова ваканция“ по време на кризата с ПИБ. Не ми се мисли какво можеше да се случи именно с това доверие.

- Редица експерти - ваши колеги, обявиха, че всъщност ситуацията с КТБ показва, че отвън картината изглежда добра, но във вътрешността си въобще не изглежда толкова добре. Какво е вашето мнение?

- Не вярвам някой от моите колеги да споделя това мнение. Абсолютно съм убеден, че КТБе изолиран случай и като цяло банковият ни сектор е напълно надежден и здрав. Друг е въпросът, че е необходимо той да се консолидира някак си - твърде много банки сме на такъв малък пазар. Аз обичам да казвам по този повод, че двадесет и осем банки се бием за двадесетина клиенти.

- Какво всъщност е състоянието на банковата система?

- Отново повтарям - секторът е здрав и надежден. Едно от най-големите доказателства за това е, че устояхме на безпрецедентната икономическа криза, без нито една банка да има нужда от държавна помощ, за разлика от много банки в много по-развити от нас страни, които бяха принудени да ползват помощ, за да избегнат фалита, а някои други не успяха и това да направят.

Случаят с КТБ не е продукт на кризата или на системата. По него скоро ще има решение и каквото и да бъде то, според мен няма да повлияе негативно върху стабилитета на банковия сектор. Даже напротив - в дългосрочен план и ако сме си научили урока,

следва да има
позитивен ефект

Ако трябва да кажа все пак някаква слабост на сектора, тя е от структурно естество. Имаме твърде много на брой банки, които трудно биха доказали с два приемливи аргумента необходимостта от своето присъствие и стойността, която дават на пазара, респективно на икономиката и обществото. Ако единият от тези аргументи е: „Обслужваме бизнеса и фирмите на собственика“, моля той да не се приема.

Мисля, че БНБ трябва все повече да обръща внимание и на структурата на системата, а не само да цитира средните показатели - ликвидност, капиталова адекватност и т.н., които безспорно са много добри.

- Отстраненото ръководство в КТБ обвини квесторите, че са допуснали четирима служители на ОББ при проверките на Корпоративна банка. Вярно ли е това твърдение? И ако да, каква е причината за тяхното присъствие?

- Вярно е, но няма нищо нередно и укоримо в това. Просто бяхме помолени от БНБ да им помогнем, доколкото е възможно през отпускарския сезон, с подходящи специалисти, които да помагат на квесторите по окомплектуването на кредитните досиета на КТБ. Лично останах с впечатлението, че не сме единствената банка, към която БНБ се обръща за такава помощ. Намериха се не четирима, а шестима подходящи висококвалифицирани специалисти, които изразиха готовност за тази работа. Първото нещо, което те направиха, е да вземат неплатен отпуск от ОББ. Забележете - още преди подписването на граждански договор с квесторите на КТБ те подписаха специално споразумение, с което се задължават, носейки сериозна лична отговорност, да не разкриват пред трети лица каквато и да било информация, получена по силата на своите задължения. Определено смятам, че така помагаме на БНБ, а оттам и косвено на КТБ за намиране на по-бързо решение. В този смисъл не разбирам реакцията на колегите от КТБ - те можеха простичко да попитат мен или квесторите по този въпрос, а не да подмятат името на ОББ, да търсят етичен кодекс и т.н.

- Преди по-малко от месец влязоха в сила промени в Закона за потребителския кредит. След отпадането на наказателната такса на ипотечните кредити наблюдавате ли желание у хората да погасят по-рано заемите си?

- Определено има, но тази тенденция е в рамките на обичайното. Разбира се, клиенти, които имат тази възможност, сега вземат много по-бързо такова решение. Не се забелязва обаче другият очакван резултат от отпадането на таксата за предсрочно погасяване - рефинансиране на ипотечни кредити от други банки.

- А как останалите промени се отразяват на пазара?

- Вероятно имате предвид най-вече алгоритъма и методиката за определяне на лихве- ните проценти? Почти всички банки вече са приели за основа
при изчисляването популярните индекси „Либор“ (на Лондонската борса), „Юрибор“ (на европейския пазар) и „Софибор“ (на българския пазар) за съответните валути, в които са кредитите. Много от колегите, включително аз, не смятаме, че това е най-правилният подход за изчисляване на лихвите. Причината е, че посочените индекси далеч не отразяват реалната цена на кредитите в съответната валута в България. За съжаление БНБ не пожела да се напъне малко, за да измисли ясен алгоритъм и да котира индекси в съответната валута на нива, много по-близки до реалните ценови равнища на местните парични ресурси.