Икономист прогнозира: ГЕРБ без мнозинство и политическа нестабилност

Това са основните препоръки в обновената оценка на политическити и икономическите рискове за България, направена от Икономист интелиджънс юнит", цитирани от "Дневник".

В пакета от 19 август, обвхащащ макропоказатели и елементи на политическата стабилност, анализаторското звено на списание "Икономист" завявява, че на предсрочните парламентарни избори на 5 октомври е много вероятно победител да е ГЕРБ.

"Но партията няма да постигне мнозинство в Народното събрание и според резултатите от вота ще трябва да избира между два сценария - да управлява с правителство на малцинството (както беше през 2009-2013г.), а вторият – да сглоби коалиция. Какъвто и избор да направи, едва ли България бързо ще се завърне към политическата стабилност преди февруари 2013г. Причината е, че кабинет на малцинството винаги ще е застрашена от загуба на вот на недоверие, а в коалиция може непрекъснато да има спорове каква политика да се води. Бизнесът трябва да се подготви за продължителен период на несигурност, докато се появи новото правителство и министрите установят властта си след 18 месеца нестабилност."

Анализаторите на EIU смятат за малка опасността от терористичен атентат или рекет от организираната престъпност срещу предприемачите.

По-голяма е вероятността да продължат проблемите със слабата правосъдна система и замразяването на еврофондове. Механизмът за проверка на това доколко България спазва поетите пред ЕС ангажименти ще се запази още няколко години. През това време бизнесът да не разчита, че страната може пълноценно да се възползва от отпуснатите й средства от бюджета на ЕС, допълват от "Икономист".

По отношение на ефективността на администрацията EIU отбелязва, че кабинетът "Орешарски" не е успял да започне модернизирането и по-добрата й организация, защото през повечето от 14-те месеца на власт се е занимавал да ограничава щетите от избирането на Делян Пеевски за директор на контраразузнаването. "Тази задача остава за новото правителство, но по принцип слабостите при публичните услуги ще продължат да представляват значителен риск в правенето на бизнес и чуждестраннит екомпании вероятно ще предпочетат да използват местни представители при работа с бюрократите."

Според "Икономист" новото правителство в София ще е под силен натиск от ЕС да се бори с корупцията и че остава значителен рискът под този предлог властта да се меси в ръботата на бизнеса. Като прогнозират, че при ГЕРБ тази намеса би била по-слаба в сравнение с управлението на БСП и ДПС при Пламен Орешарски, анализаторите съветват бизнесмените да поддържат счетоводството си изрядно и готово за внезапни проверки, както и да се подготвят за забавяне на пратките си по митниците.

Може би най-тежката присъда за условията за бизнес в България се съдържа в частта за регулаторната и правната рамка. "Когато правите бизнес в България, трябва да знаете, че можете да попаднете в продължителни и скъп процедури, опитвайки се да спазвате закона. Освен това има риск в съдебния процес местните компании да бъдат фаворизирани пред чуждестранните, независимо, че формално са равни пред закона. Всички политически партии говорят за нуждата да се подобри ефективността на правосъдната система, но вероятно ще продължат да се сблъскват със сенчести интереси и ще е нужно доста време преди да се забележат ползите от каквато и да е промяна."

От EIU предупреждават, че дори в един момент съпротивата от сенчестите интереси да намалее, ще е нужно време да се създаде група от добре образовани и добре платени съдии, за да се заличи корупцията в съда. За илястриране докъде се простира ппроблемът, анализаторите припомнят спирането в последния момент на назначаването през ноември 2011г. на Венета Марковска в Конституционния съд след натиск от ЕС.

"Предвид продължаването на подобни практики (…) бизнесът вероятно ще предпочете да избягва позоваването на българското законодателство. Предприемачите могат да подготвят договорите си така, че специално да се определя съгласно чие законодателство (например английското) и под каква форма (например Съдът на Англия или арбитражен трибунал) ще си уреждат споровете."

В икономическата част от анализа на рисковете се изтъква зависимостта на страната от мудното възстановяване в еврозоната. "Но основният ни сценарий остава този за ускоряване на растежа от 1.5% от БВП през 2014г. На 2.5% от БВП през 2015г." Авторите казват, че двигател на този растеж ще е износът, докато вътрешното потребление ще е потиснато. Водещ риск за сценария за растеж остава по-бавното от очакваното увеличаване на външното търсене на българския износ (особено в Германия и Турция, но също така и в Украйна и Русия) в комбинация с нуждите на страната от външно финансиране, допълват те. "Икономист" отново напомня за опасността от пренасяне на проблеми с гръцките банки (контролират 22% от активите на банковия сектор в България и може заради проблеми в Гърция да бъдат принудени да свият още кредитирането на Балканите) и съветва бизнеса да пише плановете си с възможност за 2014г. като "трета поредна година на анемичен растеж".

Всички партии заявяват, че стоят зад валутния борд и валутните резерви за поддържането му са достатъчни, като е много малка вероятността да се стигне до голям дефицит в търговията или по текущата сметка, където тенденцията е обратната и през 2013г. дори има излишък. Все пак, ако се стигне до такъв сценарий, логичната реакция на България би била да се плибегне до временен контрол над вноса (например на луксозни стоки или някои суровини) с цел съхраняване на валутния борд, посочват от EIU.

За състоянието на банките се споменава кризата с КТБ и потенциалните рискове от гръцките финансови институции, но се казва, че като цяло секторът изглежда с достатъчна капитализация и висока степен на ликвидни активи относително задълженията и проблемните кредити. "Глобалната икономическа криза обаче ни показа колко бързо може да се изпари доверието към конкретни банки. Ако това се случи и се развие банкова криза, то тогава българските власти най-вероятно ще потърсят външна финансова подкрепа за банковата система."

Относно данъчната политика от "Икономист" задържат вниманието си върху ДДС, макар и с уточнение за малка вероятност от промяна в този сектор. Причината да се фокусират върху ДДС, авторите на анализа казват, че са силно намалелите приходи в бюджета по тази линия – основно заради свитото потребление и дефлацията. EIU припомня и думите на Бойко Борисов от началото на 2010г., че може да се вдигне ставката по ДДС (след което бързо се е отказал от идеята).

Фискалната ситуация се подобри значително спрямо онова време, продължават от "Икономист" - бюджетният дефицит падна до 0.5% от БВП през 2012г., покачи се до 1.8% през 2013г., а прогнозата за 2014г. предвижда 2.2% дефицит. "Ако икономическата активност намалее – което не е нашият основен сценарий – дефицитът може да се покачи още и да принуди правителството да обмисли вдигане на ставката по ДДС."

С по-висока (макар и определена като "умерена") е вероятността да се пипа данъчното законодателство според това какви са икономическите показатели през 2015г., предупреждават от "Икономист". Може да бъдат засегнати ДДС, данъкът върху доходите на физическите лица и корпоративния данък. "Ако представянето на икономиката се окаже по-слабо от прогнозираното, може да бъдат променян както нивото на ставката, така и данъчната основа."

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител