Премиерът Валс показа кой е шефът, но заплахата от ляв бунт в партията остава

ДПА

Манюел Валс, говорещият без заобикалки френски премиер, си спечели репутация на политик, който “не взема затворници”, когато беше вътрешен министър. След пет месеца на новия си пост той остава верен на този подход и предприе чистка в кабинета, изхвърляйки противниците на правителствената икономическа политика. След като успя да извърши това, може ли той да постигне мир с останалата част от своята партия?

“Човекът, който бърза” - така френските медии нарекоха премиера Манюел Валс, когато амбициозният вътрешен министър бе назначен да оглави правителството през март. Валс бе министър едва от две години, когато президентът Франсоа Оланд го направи шеф на правителството на мястото на добродушния Жан-Марк Еро, чиято администрация затъна в министерски гафове и дрязги.

Роденият в Барселона (от баща испанец и майка швейцарка) Валс беше най-популярният тогава министър, вдъхващ властови респект - нещо, което убягваше и на Еро, и на Оланд. Той имаше по-висок рейтинг от президента и от премиера.

Безкомпромисно говорещият бивш “главен полицай” заложи на същата твърда линия от самото начало. “Ако не сте съгласни със стратегията, направете нещо друго” - така 52-годишният Валс недвусмислено предупреди министрите си малко след като пое поста.

Той обаче направи и реверанси към критиците си от лявото крило на Социалистическата партия, включително Арно Монтбур - гръмогласен противник на глобализацията и на Европа, който е на противоположния полюс на социалистическия спектър за разлика от “социолиберала” Валс. Като го направи министър на икономиката, Валс се надяваше да го неутрализира. Вместо това обаче той получи цъкаща бомба със закъснител.

Месеците минаваха без никакъв признак за икономически ръст или за повече работни места, което превърна Монтбур в неохотен проводник на новата политика на Оланд за насърчаване на бизнеса. И ето че през юли той нагази в “дисидентски” води, като призова Оланд да смекчи плана си за намаляване на вноските, които работодателите плащат върху заплатите, и вместо това да даде повече пари на домакинствата.

Тъй като този негов ход остана ненаказан, френският икономически министър набра повече смелост и стигна дотам да поиска “съществена промяна” на правителствената политика по време на среща с други недоволни в партията.

Изявленията на Монтбур, направени само броени дни, след като президентът се зарече, че няма да бъде отклонен от курса си, бяха възприети като провокация.

Разгневеният Валс, станал свидетел как рейтингът на одобрението му спадна с 12 пункта до 34 на сто, след като стана премиер, заяви, че министърът ” е пресякъл жълта линия”. Изправени пред разрастване на бунта, след като и министърът на образованието Беноа Амон подкрепи протеста на Монтбур, Оланд и Валс сензационно разпуснаха цялото правителство.

Повечето основни министри запазиха своите постове, след като дадоха обет за вярност към правителствения курс. Направи впечатление отсъствието на Монтбур, Амон и министърът на културата Орели Филипети, дъщеря на миньор от Източна Франция, които дадоха израз на своите опасения от отклоняването от социалистическата правоверност.

Според Бруно Котрес, анализатор в Центъра за политически изследвания от университета “По”, президентът и премиерът “нямаха друг избор, освен да демонстрират (кой държи) изпълнителната власт”.

“Те не можеха да си позволят връщане към начина, по който функционираше правителството на Еро, когато премиерът казваше едно нещо, а министрите - друго”, каза Котрес за ДПА.

Действайки по този начин обаче, те рискуват да отблъснат недоволните левичари. Десетки депутати социалисти се въздържаха при неотдавнашното гласуване на новите икономически закони. Стреснати от начина, по който Валс и Оланд се разправиха с тези, които бяха на друго мнение, те могат да променят позицията си и вместо да се въздържат, направо да започнат да гласуват с “не”.

Валс ще трябва да се нагърби със задачата да ги спечели отново и да спаси Оланд от необходимостта да използва “ядрената ...

Свързани новини: