08/27/14 05:07
(http://www.klassa.bg/)

Само 20 % от българите почиват по родното Черноморие

 - Господин Байков, каква е оценката ви за туристическото лято в края на активния сезон?

 

- Туристическият сезон изглежда противоречиво, защото метеорологичните условия не бяха благоприятни. И през топлия август се оказа, че има дъждовни уикенди, а това предпостави голяма част от българските туристи да се пренасочат към Егейско море и Северна Гърция, също така към Турция и част към Италия. В този смисъл нашето Черноморие загуби родните туристи, в момента само около 20 на сто от почиващите на родния бряг са българи. Това е един от най-слабите показатели на туризма ни. Неприятният факт не е свързан само с времето, има много предпоставки, които доведоха до това положение. Туризмът ни се развива стихийно и бездействието в определени посоки доведе до това, че почиващите българи, а и голяма част от чуждестранните гости, избират нашето море само защото е на по-ниска цена. За съжаление страната ни се асоциира с етикета бюджетно ориентирана дестинация и в този смисъл си гарантираме един поток от туристи, които са в най-ниския ценови клас. Това се отнася за почиващите от Източна Европа, от Русия, Украйна, Беларус, както и от Средна Европа. Туристите от пазарите, които генерират най-големите туристически потоци – Германия, Великобритания, Франция и скандинавските страни, в голяма степен търсят продукт, който е свързан със значително по-високо качество. В това отношение в България на тези нагласи отговарят в по-голямата си част новоизградените хотели. Всичко останало работи в обратната посока. Туризмът е индустрия на удоволствието и в този смисъл продуктът, който наложихме в някаква степен на пазара, е т.нар. парти туризъм или алкохолен туризъм. За съжаление той се оказа единствената алтернатива с курорт като Слънчев бряг.

 

- Щом ни посещават хора с ниски възможности, вероятно трябва да приемем тази съдба и да развиваме детски или младежки туризъм, или пък да предлагаме отдих за възрастни?

 

- Нямаме никаква стратегия по отношение на развитие на младежкия туризъм, както и на туризма за възрастни хора. Достатъчно е да погледнем в посока Италия и Испания, за да видим стратегии, които работят в реалната практика. Там милиони туристи се привличат с подобен тип туристически продукти. Нашата страна има изключителни предпоставки. В това отношение и природата е благоприятна, но ние се лишаваме от това предимство доброволно, като в една или друга степен унищожаваме това богатство, или не го използваме в добрия смисъл на думата с оглед интересите на туристите. Защото нашата природа, особено в планините, е практически недостъпна, а инфраструктурата е в плачевно състояние. Освен това голяма част от чуждестранните гости няма как да дойдат в България, защото силно намаляха капацитетите на директните въздушни връзки с България. На фона на развитието на авиоиндустрията нашата страна е оставена сравнително изолирана на европейския пазар. На практика имаме директни въздушни линии с необходимата степен на конкурентност реално до пет страни. За един уикенд от британската столица в посока Испания през лятото се насочват между един и два милиона туристи. Самолетният билет е между 50 и 100 паунда, докато от Париж до София цената е между 250 и 350 евро. Всъщност ние сме загубили тези пазари, защото нямаме конкурентни въздушни връзки.

 

- Все пак какви са възможностите за развитие на бранша?

 

- Има перспектива в много посоки, всъщност детският туризъм е един от положителните примери. Има навик в руското общество да изпращат децата си на летен лагер и България е една от страните, която е успяла да създаде традиция, ползва се с добро име и с оглед на комфорта, който се създава на децата. Средата ни е сигурна и това е факт. Освен това обстоятелствата са предпоставили липсата на достатъчно конкуренция в този сегмент и ние сме уловили момента да го развием. Не стоят обаче така нещата с другите направления, например СПА туризма. Имаме невероятни предпоставки за това, имаме изградена конкретна инфраструктура, но липсва ролята на държавата, защото това е индустрия, която изисква на национално ниво да се маркетира направлението. Така постъпва Италия като СПА дестинация и има успехи, но страната ни за съжаление не се асоциира с такъв продукт. Друг невероятен продукт е свързан с културния туризъм, за който всички говорят. През последните 15 години обаче толкова много експерименти от организационна гледна точка не са правени в друга европейска държава. Позицията на асоциацията на туроператорите и туристическите агенции е в посока на изграждане на министерство на туризма, защото точно такава структура ще запази устойчивост в държавното управление, но и ще концентрира интересите на туристическата индустрия в добрия смисъл на думата. На едно място ще бъдат дейностите, свързани с културен туризъм, спа, приключенския туризъм. Това са нашите перспективи, разбира се, класическият ваканционен туризъм – летен и зимен, ще продължат да имат огромен дял на нашия пазар и по никакъв начин не бива да ги игнорираме. Трябва в контекста на завоюваните пазари да се опитаме да добавим положителни елементи.

 

- Да ви разбирам ли, че трябва да развиваме бутикови видове туризъм?

 

- Имам предвид, че трябва да се възползваме дори и тези, които в момента са деформирани и се сочат като негативен пример. Наскоро партньори от Испания бяха тук и се учудиха как Слънчев бряг е изместил Ибиза като парти център номер едно в Европа. Това е факт, ние трябва да се възползваме от тази си позиция, но да добавим необходимите елементи на сигурност и привлекателност така, че да не се деформира в неприятни посоки, защото предпоставките за това са налице.

 

- Искате министерство, но не ви ли притеснява фактът, че още чиновници ще ви се качат на главата?

 

- Дали е един или няколко чиновници повече - няма никакво значение. Министерството обаче има своя статут и туризмът ни заслужава, а и има необходимост заради позицията и оборота, който генерира браншът. В момента една елементарна управленска политика трябва да се съгласува между толкова много ведомства и когато туризмът няма представител с такъв статут, това е трудно постижима задача. Последната година дори формалното наименование на министерството на икономиката беше променено и не включваше думата туризъм. Повечето браншови организации се консолидираха около идеята, че това е едно от решенията за нас. В момента голяма част от туристическия бизнес е нелегален и некоректен поради факта, че няма адекватно управление на бранша. Практиката показва, че не става без министерство, изключително много изостана приемането на нормативни документи. Законът в момента изисква множество наредби, които да регулират условията в конкретните сегменти. 14 наредби не са приети в нарушение на закона. Така дори желаещите да бъдат коректни са поставени в невъзможност да изпълняват изискванията на закона.

 

- Какво конкретно имате предвид?

 

- Регулацията на спа туризма. Има наредба, която изисква по закон точно да се дефинират изискванията за спа услугите. В момента всеки може да си сложи табелка СПА хотел. Работещите в спа индустрията всъщност не могат да се конкурират с тези, които не са направили нищо за развитие на бизнеса. Много сериозен е проблемът и при наредбата за таксите, защото ясно се видя, че с премахването на туристическия данък изведнъж намаля притокът от туристическа такса, което постави местните администрации в много сериозно затруднение да поддържат съответната туристическа инфраструктура.

 

- Сив ли е браншът, щом липсва достатъчно регулация?

 

- Да, браншът е твърде сив и тази тенденция продължава поради невъзможността да се изпълняват контролни функции, след като ги няма необходимите наредби. Според мен лично нелегалният бизнес е над 50 на сто. Това е огромен дял, той може да се проследи, като се анализира заетостта на хотелите и тогава ще видим едни изключително ниски показатели. Световната практика показва, че със заетост под 20% годишно един хотел не може да съществува, а се оказва, че почти цялата страна е с такава заетост. На практика само висококатегорийните хотели и тези от международните вериги са извън тази реалност. Разбира се, има много колеги, които работят легално и отчитат реални обороти, но липсата на регулация предпоставя изсивяването и този процес се задълбочава.

 

- Само 20% нашенци почиват у нас в момента, къде отиде българинът?

 

- Българският турист отиде в Гърция и Турция, както и в другите съседни страни. През т. нар. дълъг уикенд – петък, събота и неделя, нашите съграждани масово се пренасочиха към плажовете на Егейско море. При съпоставим ценови фон и при изключително добре поддържана инфраструктура, запазена природа, това е алтернатива, която българите много бързо оцениха и ще бъде близката перспектива за българския турист.

 

- Кои туристи си струва да “ухажваме” в такъв случай?

 

- Дори и в момента не рекламираме българският туризъм. За 2013 г. все още няма отчет от министерството какъв бюджет е изразходен за национална реклама, какви продукти са рекламирани, на кои пазари. За текущата 2014 г. мисля, че никой не е в състояние да каже какъв бюджет има нашата страна за национална реклама. В същото време рекламни кампании в България имат други страни, които дават резултат. Потокът към Македония е нараснал с над 40%, а в момента има рекламна кампания на съседите, която явно е повлияла. В този смисъл ухажването включва реклама от една страна, за да могат клиентите да направят своя избор, а от друга страна веднъж привлекли тези туристи, трябва да покажем най-добрите страни от нашето гостоприемство. За съжаление не го показваме. Това започва от граничните пунктове и летищата и завършва с услугите на места. Тук администрацията има огромна роля.

 

- С какво разочароваме най-много нашите гости?

 

- На първо място с липсата на ред, това се забелязва навсякъде – на летището, на таксиметровите стоянки, в транспортните услуги и условията за почивка на плажа, нощния живот и т.н. И това се забелязва в най-различни детайли. От предпазните рамки на шахтите, които туристите прескачат, макар за нас това да не е нещо особено и да го възприемаме като част от нашето ежедневие. Туристите очакват да попаднат в уредена среда и те да бъдат в центъра на този ред. Това е израз на гостоприемство. Ние го схващаме по друг начин – да отрупаме масата, за да покажем колко сме гостоприемни.

 

- Като казахте отрупване на масата, в последните години често става с некачествени продукти.

 

- Това е част от липсата на ред. Не става дума само за продукти, но и за напитки, защото тук стигаме до въпроса за качеството на услугата, до нуждата да привлечем туристи, които биха заплатили за по-високо качество на продукта. В този смисъл тези елементи са свързани. Когато привличаме най-ниския ценови клас туристи, няма как да очакваме нещо различно.

 

- Всяка страна обаче разчита предимно на собствените си туристи, може ли да върнем българите по нашите курорти?

 

- Българите са тук, не е необходимо да ги задържаме. Просто трябва да им предоставим това, което намират на други пазари. А то е същото, което търсят германските туристи и другите наши гости. Всички пропуски влияят на първо място на вътрешния пазар и когато ги отстраним, българският турист просто ще почива в България.

 

- Топъл септември ще компенсира ли студеното лято?

 

- Септември може да компенсира в минимална степен студеното лято. Сезонът се решава с двата важни месеца – юли и август. Те са определящи за резултатите от сезона.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване