15 септември -тест за родители и деца

08/28/14 05:51
(http://www.klassa.bg/)

15 септември -тест за родители и деца

Страх от изоставяне – това е най-мощното чувство, което тресе малчуганите, оставени за първи път в детска градина. Те ронят сълзи три пресечки преди сградата, а на вратата пищят и се тръшкат. При раздялата с майката се разиграва истинска драма. Сценарият е познат на две трети от родителите, които в началото на септември дават за първи път детето си в ясла или градина. Има ли начин да си спестят стреса, а малчуганът да се адаптира някак по-леко и без сътресения. С тези въпроси се обръщам към Галя Даскалова – детско-юношески психолог.

„Първата среща с детската градина като с всяко ново и непознато нещо обикновено не носи радост, а напрежение. Базовият страх у детето е да не бъде изоставено. Той е в основата на сълзите. Рецептата е да му повтаряме колко

много го обичаме и че никога не бихме го оставили

Думите, с които обясняваме това, трябва да са ясни и категорични. „Мама и татко отиват на работа и ще се върнат за теб”, съветва Даскалова и навлиза в подробности - детето няма изградена представа за време, затова обяснения от рода „Ще те взема след 3-4 часа”, за него не значат нищо и няма да го успокоят.

Трябва конкретен разказ. Да му опишем какво прави мама, докато то е на градина. Примерно – докато ти играеш с децата, мама отива на работа, приготвя документи, посреща клиенти в магазина, където работи – все познати неща, които детето е видяло, че тя прави, когато е било с нея в службата или офиса й.

След това, щом се наспиш и хапнеш закуска и отново поиграеш, мама ще тръгне с трамвая, ще мина по тази улица с многото магазини и ще дойде при теб. Така в главата на детето да се формира визуална представа за това какво ще се случи, съветва тя.

Раздялата сутрин е критичният момент и трябва да сме подготвени и с план, за да избегнем капаните. Добре е детето да се води на градина от таткото или от дядото, а не от майката, която постоянно се грижи за него. Родителят не бива да подхожда със страх към тази ситуация, щото той се предава и на детето. Колко е по-спокоен и уверен, че детето му ще е на добро място, толкова по-добре. Малките „разчитат” правилно посланията на емоцията. Добре е в този момент да се изпълни някакъв ритуал – таткото да го целуне по едната и по другата буза. И да тръгне категорично, а не да наднича през вратата.

Ритуалите успокояват

и трябва да се повтарят ежедневно, акцентира психоложката. Според нейните наблюдения те са важни, защото правят детето по-уверено. От подготовката сутрин – измиване, сресване, обличане на чисти дрехи – до раздялата. Детето трябва да види, че и то както майка му и татко му се подготвя по един и същ начин за предстоящия „работен” ден. И понеже той или тя вече не е бебе, а е пораснал и голям, се хващат за ръка и отиват на градина.

Десет дни преди началото

Времето, което остава до тръгването на детска градина, трябва да се използва разумно за подготовка. Добре е режимът на малчугана да се нагоди към този на градината – час на ставане, ядене, обеден сън. Няма как да избегнем стреса, ако детето е свикнало вкъщи да спи до 10 часа, а за да иде на градина, го будим в 7, обяснява Галя Даска-лова.

Запознаването с учителите и със самата градина, ако може да стане предварително, също помага. Така детето ще добие визуална представа за това къде отива. „Децата обичат да гледат едни и същи филми, едни и същи приказки да им четат – рутината ги успокоява. Добре е в разказите за детската градина майката да не акцентира върху думата „нов” – ще видиш „нови” деца, ще има „нови” играчки. Това няма да успокои детето, напротив. Нека каже ще има интересни играчки, непознати деца, с които ще играе, забавни игри, които учителката ще покаже. Майката може да му разкаже защо в градината е хубаво, като разиграе ситуацията с любима играчка. Например с любимата мишка. Как татко й я води на градина. Минават същия път като техния, описва го, разказва за това какво правят останалите мишлета заедно - как рисуват, учат песни, играят на двора. Мама мишка в това време върши своята миша работа. И се разиграва истинският сценарии, но с фантастични герои”, дава конкретни съвети психоложката.

Психологът Галя Даскалова: Периодът на адаптация трае 30-40 дни

- Госпожо Даскалова, колко продължава периодът на сълзи?

- Различно дълго. Обикновено адаптацията продължава 30-40 дни. Много зависи как ние ще се подготвим и как ще се държим в това време. Дали сме убедени, че за детето е добре да ходи на градина и че тази е точно градината, която сме избрали и одобрили. Зависи и от самото дете. Този период е напрегнат за детето и е добре да му осигурим спокойна семейна среда, когато се върне оттам, а не да цари хаос и напрежение. Защото този период изисква особено усилие на всички системи за адаптация.

- Ако не разказва нищо, след като се прибере от градината?

- Не е тревожно. Децата имат нужда да осъзнаят това, което са научили, и да останат насаме с емоцията.

- Ако след като е било на градина, стане по-нервно и ревливо? Това трябва ли да ни тревожи?

- Реакцията е естествена. Детето опитва да се разтовари в спокойната среда у дома и може да избухне, да направи сцена, да прояви каприз. Познатата обстановка го предразполага да извади навън онова, което цял ден е таяло и стягало в душата си. Защото в градината има ред и дисциплина, с които то трябва да се съобразява. Така че нека вкъщи му дадем пространство и време, за да изкара навън този тип емоция, без излишно да драматизираме ситуацията. И в никакъв случай не бива да иронизираме плача на детето. Защото то както всички хора има право на своите си емоции. И възрастните трябва да проявят уважение. Не върши работа популярният израз „Ама ти нали обеща, че няма да плачеш”. Моралните ценности на този етап от развитие още не са формирани. Няма как детето да удържи на думата си. По-добре е да го гушнем, да го успокоим, да му кажем, че го обичаме и че винаги ще го вземаме от детската градина.

- Родителите май също се нуждаят от психологическа помощ?

- Те съзнават, че не бива да издават и показват напрежението си. Добре е да помнят, че детето не е така безпомощно и беззащитно, както им изглежда. То има свои системи за справяне, които са по-добри от нашите. И от един момент е важно родителят да разпознае манипулацията от неумението за справяне.

- Кои са сигналите, които трябва да ни накарат да търсим психолог?

- През първия и втория месец след тръгване на градина е нормално детето да е по-нервно и плачливо. Ако обаче родителите усещат, че напрежението му е по-силно, ако то непрекъснато плаче, ако се буди през нощта, разказва, че има кошмари, ако започне да се изпуска... е добре да се търси специалист. Това са сигнали, че адаптацията не върви добре и вместо майката да търси отговор в социалните мрежи или съвет от други майки, да потърси психолог. Защото всяко детето е уникално и начинът, по който се гледа вкъщи, също е различен. Една-две срещи с психолог са достатъчни, защото детето усеща, че му се обръща внимание. Мама и татко са потърсили помощ за него и се грижат и тревожат. Това допълнително го успокоява.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/244618_15+%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8+-%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82+%D0%B7%D0%B0+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%B8+%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0

Публикувана на 08/28/14 05:51 http://www.klassa.bg/News/Read/article/244618_15+%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8+-%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82+%D0%B7%D0%B0+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%B8+%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0