Валери Петров бил червен, а? Кога ли ще ни дойде акълът…

08/28/14 23:29
(http://e-vestnik.bg/)

Валери Петров бил червен, а? Кога ли ще ни дойде акълът…

Валери Петров (вляво) и Радой Ралин на фронта, 1945 г. Снимка: личен архив на Радой Ралин

Зима.
Още една.
Кой ти я дава?” – написа Валери Петров неотдавна. Тази зима му беше последната. Дори още едно лято получи като подарък преди да се пренесе в небесата.

На 94 години той беше жив класик, доайен на българската литература. И на тази възраст продължаваше да пише стихове и да отрони по някой каламбур.
Може би един ден на такива като мен, които са имали късмета да разговарят с хора като него, ще им завиждат. Защото кой ще запълни празнината оставена от личности като Валери Петров?

През 1991 г. той беше депутат от БСП във Великото народно събрание. За кратко ходех да репортерствам в парламента по някакъв повод и един ден го заговорих, малко смутено изразих уважението си, казах нещо в смисъл, че не всички смятат хора като него за „червени боклуци” – тогава това беше актуален рефрен. Припомних му негово шеговито изказване, което направи на една сбирка на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Разказваше нещо как седял на една пейка, а около него летяла муха и го следяла със „своите мозаични очи”. Залата се разсмя. И тогава имаше страх от подслушване, …както сега.
На другия ден отидох там с луксозно издание на „В меката есен”. Носех му и едни броеве на сп. “София”, за които говорихме и му обещах. Беше някаква почивка между заседанията. Той ме покани да влезем в празната зала и седнахме на банките. Говорихме достатъчно, за да напиша нещо за вестник. Не написах. Това си е само за мен. Понякога и журналистите предпочитаме да си запазим нещо лично. Знаех, че не обича интервюта, също както Радичков. Не го потърсих, а казах, че ще се обадя. Пожалих го. И някак прекалено респектираше. Помолих за автограф. Той написа „На другаря Бакалов…”, като преди това попита „Може на другаря, нали?” По онова време още имаше напрежение с обръщенията „другарю” и „господине”.

Е, Валери Петров не посиня, за съжаление на мнозина екзалтирани декомунизатори. Запази достойнство, остана верен на идеалите си. Политическите запалянковци, които се изживяват като големи антикомунисти, не могат да преглътнат, че Валери Петров, Радичков или пък Исак Паси не развяха знамето на антикомунизма като някои други. И не защото са одобрявали предишния режим. Оставили са достатъчно писмени доказателства за отношението си към него още в онова време. А някои като Стефан Цанев, който е писал стихове за чекисти и за комунистическия идеал (виж тук), станаха жалки закъснели дисиденти.

И сега, след новината за смъртта на Валери Петров, мнозина някак премълчават, че той си остана червен. Някак неудобен факт. И по-рано избягваха да го коментират. Защото наивно си мислят, че лявото е нещо грешно, вредно, срамно, не трябва да съществува, да се забрани. Не е въпрос кое е правилно, кое е по-добро, кое не, нито на симпатии. Въпросът е как може въобще да съществува демокрация, ако ще обявим някого за второ качество или ще го забраним, изключим от обществото?

Сега много не коментират какъв е бил Валери Петров. Непрекъснато изтъкват, че е превел целия Шекспир, някои припомнят как са израсли с детските му книжки, припомнят как е бил изключен от БКП и съюза на писателите през 1970 г., когато заедно с театроведа Гочо Гочев, сценариста Христо Ганев, поета Благой Димитров, писателя Марко Ганчев отказват да гласуват декларация, заклеймяваща Солженицин и награждаването му с Нобелова награда (единствени от многолюдния писателски съюз).
Форумните тролове обаче не пожалиха Валери Петров. Под статии за смъртта му писаха, че е комунист, „червен боклук”. Дори оспорваха преводите му, защото как може един червен да е направил ...

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/21204/valeri-petrov-bil-cherven-e-i/

Публикувана на 08/28/14 23:29 http://e-vestnik.bg/21204/valeri-petrov-bil-cherven-e-i/