Саудитска Арабия пред дилема след офанзивата на ИДИЛ

Уилям Маклийн
Ройтерс

Крайни ислямисти взеха надмощие в редовете на сирийското бунтовническо движение и заграбиха обширни територии от Западен Ирак, което поставя управляващата династия в Саудитска Арабия във все по-неловко положение.

Династията Сауд от край време смята конфликтите в Ирак и Сирия като ключова битка за бъдещето на Близкия изток, в която мюсюлманите сунити се изправят срещу радикалния, революционен шиитски Иран. Но предпочитаните от кралството сунитски съюзници както в Сирия, така и в Ирак, губят влияние за сметка на по-екстремистки групировки и Рияд е изправен пред кошмарния сценарий да гледа как две ключови арабски страни попадат в орбитата на неговия съперник Техеран, или още по-лошо, стават неуправляеми страни.

Това, което саудитската династия най-много иска, е стабилни правителства и в двете страни със силно сунитско представителство, действащи като солидни прегради както срещу иранския експанзионизъм (по тяхното разбиране), така и срещу радикалната сунитска идеология, заплашваща собственото й властване.

В Сирия саудитците са основна опора на бунтовническите групи, сред тях и светската Свободна сирийска армия, и Ислямският фронт, включващ не толкова радикални сунитски бойци. Това все още дава на Рияд някакви възможности да влияе върху изхода от войната. Но в Ирак - нейния съсед с най-голямо население, с който имат 850-километрова граница, Саудитска Арабия няма верни приятели, нито установени връзки със сунитските групировки, и е наясно, че шиитското мнозинство ще продължи да има доминираща позиция във властта.

“С оглед на стратегическите игри саудитците очакват да видят какво ще се случи, каза Мустафа Алани, иракски анализатор по проблемите на сигурността, който има тесни връзки с вътрешното министерство в Рияд. Те нямат група сред сунитските араби (в Ирак), на която могат да разчитат. Те отсъстват от 2003 г. (от иракската сцена) насам и това им струва много.”

Според саудитците военните успехи на екстремистите това лято са “натрили носа” на Техеран и на иракския премиер Нури ал Малики, когото те обвиняват, че е “100 процента иранец”. Това обаче бе донякъде за сметка на тяхната собствена сигурност.

Макар че завладените от “Ислямска държава” територии все още не се простират до саудитската граница и (групировката) засега не изглежда да представлява военна заплаха, много поданици на кралството са се присъединили към нея, което поражда страхове, че могат да се обърнат срещу собственото си правителство.

За саудитската династия повечето ислямистки фракции представляват опасно идеологическо предизвикателство към нейната система на династично управление. Затова тя се обяви срещу “Мюсюлманските братя” в Египет и сътрудничи с Вашингтон в борбата срещу Ал Каида. Членовете на династията помнят (терористичните) атаки на саудитски ветерани от иракските войни през последното десетилетие и тези спомени толкова ги плашат, че крал Абдула през февруари издаде декрет със строги нови закони и мобилизира влиятелното (ислямско) духовенство в страната за проповеди срещу (ислямския) радикализъм.

Саудитските власти казват, че са в постоянен контакт с иракчаните. Кралството може би има известни възможности да използва традиционните си връзки, за да влияе върху многочислените сунитски племена, разделени от границата между двете страни.

“Съществува дълга традиция племенни старейшини от Ирак и други арабски страни да посещават саудитските принцове и други важни личности и да молят от тях финансова помощ за едни или други свои социални или политически проекти”, каза Нийл Патрик от Роял сървисиз инститют в Лондон.

Рияд обаче няма посланик в Ирак от 1990 г., когато Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт и заплаши и Саудитска Арабия. Отношенията се влошиха още повече след 2003 г., когато след американската инвазия шиитското мнозинство получи по-голяма власт. Саудитска Арабия остава най-големият хуманитарен донор за Ирак, след като дари 500 млн. долара чрез ООН, каза дипломат от региона, интервюиран от Ройтерс. Но опитите ...

Свързани новини: