08/30/14 08:02
(http://www.klassa.bg/)

Какво губим, ако “Южен поток” завие на юг?

 Още отпреди няколко месеца руски и други световни медии заговориха, че проектът “Южен поток” има и план “Б”, който изключва България. И докато преди няколко месеца този план по-скоро изглеждаше просто като слабо вероятна презастраховка, след последните развития в България план “Б” вече започна да се очертава като съвсем реална алтернатива на българското упорство срещу единствения (засега) проект, който върви към реализация по Южния газов коридор. Само за няколко месеца политическият и институционален хаос в България, неговите вдъхновители и причинители успяха

 

да поставят под неоправдан риск един ключов енергиен проект

 

с минимум 50-годишен инвестиционен и експлоатационен хоризонт; и предизвикаха руските и европейските акционери към търсене на по-южно трасе за външния за ЕС “Южен поток транспорт”.

 

План “Б” отчетливо формулира един основен принцип, който да пусне в ход проекта, гарантиращ енергийната сигурност на Югоизточна, Източна и Централна Европа – “Без България!”. Всичко, което се случи в България с “Южен поток” през последните месеци, ясно показва, че не сме загубили изумителната си способност да работим против своя собствен интерес в полза на чуждия. И вместо да правим пари от един добре обмислен и планиран бизнес проект, мнозина го използват за демаркационна линия в дребнавите политически игри около тревожно зачестилите предсрочни парламентарни избори.

 

В светлината на план “Б” е важно да отбележим откъде идва неговата притегателна сила. Турция не е оттеглила своето предложение да приеме и да контролира най-съществената част от омразната на всички демократи по света тръба. Дори напротив – интензивно лобира за реализацията му, при която “Южен поток” тръгва през нейна територия. И макар по трасето да се намират не особено склонните на рационални преговори с турците гърци, напълно е възможно двете страни да седнат на масата на енергийната дипломация и да се договорят. Новото турско правителство (в което със сигурност няма нито един русофил) съвсем ясно показва, че Турция има амбицията и куража да бъде енергиен център на Балканите, без географското й положение да е по-изгодно от това на България.

 

Но Турция е заинтересована от “Южен поток” не само като транзитен проект. Страната потребява близо 22 пъти повече природен газ от България и купува от Русия около 12 пъти повече. Въз основа на тази релация турците могат да преговарят много по-гъвкаво за цените на газа. Но

 

турската икономика работи и расте със сериозни темпове

 

растежът предизвиква ново търсене, новото търсене предизвиква нови възможности за преговори на по-изгодни цени и т.н. И ако погледнем от руския бряг – промяната на маршрута на “Южен поток” може да се окаже с по-добри перспективи. Откъм инвестиционен и политически климат, откъм възможност за бързо планиране и старт на строителството, откъм държавна подкрепа и т.н. Не на последно място по важност – откъм пласмент, преди още газопроводът да е достигнал толкова спорната външна граница на ЕС.

 

Друга интересна подробност от разпределението на природния газ по сектори в турската икономика е, че 48% от природния газ захранва газови електроцентрали, което наред с диверсификацията с ядрени централи (също с руска технология) вероятно в обозримо бъдеще ще превърне Турция последователно в самозадоволяващ се пазар на електроенергия, че дори и в износител. Интересно е как би се отразило това на оздравителните планове на сегашното, че и на бъдещото правителство за НЕК. Вероятно – предвидимо катастрофално!

 

Начело на новото турско правителство застава Ахмет Давутоглу – идеологът на т.нар. неоосманизъм. Според новия премиер Турция вече има основания и самочувствие да се върне към имперското мислене. А ако получи руския газ като дипломатически и икономически инструмент, наистина няма да има особено значение какво мислят САЩ и ЕС за правата на човека, икономическия протекционизъм и процента непокрити части от телата на туркините.

 

Няма защо да се съмняваме, че и Гърция като входна точка за пазара на ЕС ще положи максимални усилия, за да получи всички възможни отстъпки и промени в законодателството, които ще пуснат “Южен поток” изгодно на нейна територия. Още повече че гръцкото правителство, без официално да е обявило неовизантизма като национална доктрина, успешно продаде 66% от транзитната компания DESFA на азербайджанската държавна SOCAR в края на 2013 г. за 400 млн. евро. И не съм чул някой гръцки десен политик или доларово мотивиран енергиен експерт да се оплаква, че допълнителен газопровод с руски природен газ ще създаде евразийска зависимост на гръцката икономика. Нищо лично, просто наблюдение.

 

Южният завой на “Южен поток” за България означава много повече от пирова победа на шепата десни политици, тръшкащи се за парламентарно завръщане.

 

Промяната на трасето ще струва на България високи транзитни такси

 

зависещи от турските и гръцките ни съседи. Ще освободи Русия от необходимостта да предоговаря цените, след като не зависи от нас като ключово трасе. И дотук калкулираме само преките финансови последствия. Тръбата няма да мине през изявилите ясен и недвусмислен ангажимент Сърбия и Унгария и вероятно двете страни ще намерят подходящите начини и форми (преки и косвени, явни и скрити) да ни се отплатят за евроатлантическата солидарност. Ако план “Б” стартира, България би имала всички основания да отбележи тъжния факт, че за 25 години преход не е помръднала от болезнено реалната и 100-процентова енергийна зависимост – но не от Русия, а от Съветския съюз. Защото България ще зависи изцяло от наследените от съветско време проекти.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване