Украйна: Новото руско изкуство на войната

Неконвенционалните тактики не са нищо ново в конфликтите. Руснаците бяха врагът, който захвърли меча и хвана сопата, пише Лев Толстой във “Война и мир”, говорейки за партизанската кампания на Михаил Кутузов срещу Наполеон.

В Украйна Русия отново вдигна сопата. Но намесата на Москва през последните месеци е нещо повече от опортюнистична маневра. С мащаба си тайната война в Крим, Луганск и Донецк постави нов еталон в изкуството. Тя извади на показ слабостта на закостенялото военно възпиране на НАТО, което е в основата на системата за международна сигурност, която се очакваше да става по-силна, а не да отслабва. И освен това се превърна в гръмоотвод за дебати за бъдещето на войната.

Когато лидерите на НАТО се срещнат в Уелс следващата седмица на най-важната среща на високо равнище на Алианса през последните 20 години, вниманието им ще е насочено предимно към действията на Москва срещу съседа й.

За някои от най-високопоставените военни стратези на НАТО и за много от най-важните фигури в международните дела светът след Студената война е достигнал точката, отвъд която следва радикална промяна; общоприето схващане в западната мисъл - идеята за глобализиращ се свят, в който по-големият просперитет е в крайна сметка аналог на стабилност - отново е поставено под въпрос.

Открито лидерите на НАТО говорят, че манталитетът на Путин е присъщ за 20 век. Вчера Алиансът обвини Москва, че е изпратила 1000 войници в Украйна, което според него е явен знак за прякото руско участие в конфликта.

Но в частни разговори те са по-откровени - и притеснени - от тактиката от 21 век, която Путин използва. Действията на Русия в Украйна взривиха идеята, че всеобхватните комуникационни технологии и икономическата взаимозависимост водят до някакво всеобхватно разбирателство.

Вместо това национализмът, геноцидът, анексиите и военната агресия, които се смятаха за изчезващи, се оказват живи и намират нови и мощни средства да бъдат прилагани в Украйна и извън нея.

“Навлизаме в един прекрасен нов свят”, каза адмирал Джеймс Ставридис, върховен командир на НАТО до миналата година, а в момента декан на Института за право и дипломация “Флечър” на университета Тъфтс.

“И използвам този израз, като наистина мисля за романа (на Олдъс Хъксли). . . Това е всичко друго, но не и прекрасен нов свят. Това е един уплашен, нестабилен свят и ние трябва да се събудим и да разберем това.”

НАТО нарича тази форма на конфликт “хибридна война”. Фразата визира широк спектър от действия, сред които военната сила е само малка част, които неизменно се изпълняват съгласувано като част от гъвкава стратегия с дългосрочни цели.

Напълно предвидимо, най-ясното изложение на тази концепция е руско. През февруари 2013 г. Валерий Герасимов, новоназначеният шеф на руския генерален щаб, написа статия в руския седмичник за отбрана ВПК.

Войната и мирът, написа Герасимов, се размиват, и думите му сега изглеждат пророчески.

“Методите на конфликта”, написа той, са се променили и вече включват “широкото използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни мерки”. Всичко това, каза той, може да бъде допълнено, като се подбуди местното население да действа като пета колона и от “скрити” въоръжени сили.

Герасимов цитира съветския военен теоретик Георгий Исерсон: мобилизацията не става, след като войната е обявена, а е “незабелязана, започва дълго преди това”.

Западните разузнавателни служби вече не изпитват особени съмнения, че руската намеса в Украйна е започнала преди години. От 2010 г. насам, например, украински компютърни системи бяха цел на опасна компютърна програма, известна като “Змия”.

Змийските зарази, които включват десетки дипломатически и правителствени системи, са мощно средство за шпионаж, което даде на операторите си неограничен достъп до тайните на Киев.

Други лостове на влияние се дърпат открито от години: Русия използваше газопроводите си като средство за принуда върху украинското ръководство поне от 2008 година.

* * *

След свалянето на тогавашния украински президент Виктор Янукович през февруари руските действия преминаха към физически по-груба фаза според доктрината на Герасимов. Няма съмнение, че Русия е доставила на сепаратистите в Източна Украйна смъртоносен арсенал от тежки оръжия: от танкове и артилерия до противовъздушни системи като тази, свалила малайзийския самолет.

Кремъл разположи в Крим хиляди екипи на спецназ без обозначения, а в Източна Украйна агентите му действат навсякъде.

“Мисля, че обикновено не се оценява какво огромно нарушение на международното право всъщност беше това”, казва Джонатан Еял, международен директор на британски център за анализи Обединен кралски институт за отбранителни изследвания.

“Почти 200 години ни е отнело да дефинираме правилата за конфликт. Да изпратиш войници без опознавателни знаци, внедрени по толкова безцеремонен начин, да отричаш съществуването им, без дори да се изчервиш, и да кажеш, че всеки може да купи униформа в магазина - а месец по-късно да ги наградиш с медали - трябва да се върнем доста назад, за да видим нещо подобно.”

Много от тайните тактики, използвани в учебника по хибридна война, далеч не са нови. “Половината история на военното дело се състои от такива неща”, казва Антъни Кордсман, бивш директор на разузнаването в Пентагона, а днес главен стратегически анализатор във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания. Това, което е ново обаче, е всестранният начин, по който се използва подобна тактика, и модернизирането, на което е била подложена.

Кордсман е един от тези, които предупреждават НАТО да не се терзае толкова как може да се бори с “хибридна” заплаха. Икономическите санкции, казва той, са мощно средство, на което мнозина не оказват дължимото уважение.

Но това, което особено притеснява западните шпионски централи, беше степента на руската дезинформационна кампания, както у дома, така и в чужбина. Хватката на Кремъл върху руските медии винаги е била силна, отбеляза тази година британски служител по сигурността, но от началото на украинската криза степента на контрол стана “смайваща”.

Реториката, излизаща от руските медийни канали, е агресивна и притеснителна

“Тази криза не е заради Украйна”, отбелязва Еял. “Тази криза е за статуквото в края на Студената война.”

Причината руските действия в Украйна да предизвикат толкова дискусии е, че мнозина на Запад се опасяват от повторението на подобни тактики на европейска земя. За правителствата на балтийските страни и в Източна Европа проблемът със сигурност е реален.

Русия и преди е пречила на търговията в Литва, например. През март Москва наложи забрана на всички храни, транспортирани през литовското пристанище Клайпеда, най-голямото в Балтика. Отношенията на Кремъл с Литва са деликатни, защото страната има най-прекия достъп по земя до руския анклав Калининград.

На други места в Балтика Русия е засилвала социално и политическо напрежение. “Те създават психологически анклави в балтийските страни”, твърди Еял.

В България наскоро беше разкрито, че Газпром, подкрепяната от руската държава енергийна група, е диктувала нови закони на чиновници от енергийния бранш в София преди дадено предложение да бъде внесено в парламента. Въпроси, повдигнати от ЕС, местни български политици и от САЩ, се въртят около корупцията при газопровода “Южен поток” за даването на големи строителни договори на определени корпорации.

Българското правителство е най-корумпираното в Европа, се казва в доклад на Европейската комисия тази година. Европейски разузнавателни агенции, включително германската БНД, се опасяват, че цялата политическа система в България е компрометирана от разузнаването на Москва и от престъпни организации, свързани с Русия.

“При всички тези ситуации в много отношения руснаците търсят раздори”, казва Еял. “Те се опитват да открият малки искри, които ще подпалят пожари.”

Предизвикателството не засяга само страните от бившия Варшавски договор

“Енергийната мечка” е оръжие за кибершпионаж, открито от анализатори на киберсигурността тази година и заразило десетки индустриални контролни системи в европейската енергийна инфраструктура. Сред мишените му са възобновяеми енергийни източници като вятърни турбини и предприятия за биогориво, пръснати из цяла Европа до Испания.

“Енергийната мечка” може да следи в реално време консумацията на енергия и може да изключва системите, които е заразила. Който и да контролира “енергийната мечка” - създателят й остава неизвестен - би могъл да нанесе сериозни щети на европейската енергийна мрежа. Високопоставен западен служител по сигурността беше ясен коя е контролиращата сила: Русия.

Андерс Фог Расмусен, генералният секретар на НАТО, предупреди през юни, че Русия тайно финансира европейски групи за защита на околната среда с цел да попречи на разпространението на шистовите технологии в Европа и по този начин да запази зависимостта от руската енергия. Идеята изглеждаше силно преувеличена. Грийнпийс я отхвърли като нелепа. “Човек може да се зачуди какво пушат в щаба на НАТО”, заяви говорител на групата.

Но мнозина в европейската разузнавателна общност приемат сериозно забележките на Расмусен. “Това, което видяхме в Украйна, е част от много по-широк процес, за който повечето хора на Запад все още нямат и идея”, казва Крис Донъли, основател на центъра за анализи Институт за държавно управление.

* * *

Бивш офицер от разузнаването, Донъли е ръководил в продължение на 10 години Центъра за съветски изследвания в британската военна академия “Сандхърст”, а в продължение на 13 години е бил специален съветник на генералния секретар на НАТО.

“Скритите форми на сила, които Русия използва, не са само военни”, казва той. “На първо място са парите. Те купуват членове на парламента като консултанти. Те купуват лондонското Сити. Те купуват отделни лица: банкери, които получават работа в Москва и след това се оказват компрометирани, изнудвани, след като се върнат на Запад. На второ място е корупцията. Много правителства в държави по целия свят не харесват това, че помощите идват с определени условия. Русия с удоволствие подкупва и използва организираната престъпност като инструмент.”

Донъли твърди освен това, че Москва е по-добра в шпионажа - не само в традиционната работа под прикритие, а и в “стандартния анализ на открити източници, който Западът е забравил как да прави”. Хибридната война, казва Донъли, може би е погрешен израз. “Това е хиперконкуренция”, казва той.

Когато Герхард Шрьодер, бившият германски канцлер, присъства на рождения ден на Путин през април, седмици след анексията на Крим, това беше ясен пример за степента, до която Русия е ухажвала германския политически елит в опит да неутрализира германския антагонизъм към Кремъл, казва Донъли. Германия беше една от страните от ЕС, проявяващи най-голяма неохота да увеличат икономическия натиск върху Русия.

Това говори за дълбокото равнище на проникване в европейската върхушка, за което Русия се е погрижила през последните години. “Това не е нещо предстоящо”, казва Донъли. “Вече нещата са стигнали до там.”

Сигурност: търсенето на други форми на възпиране

“Всяка държава, която може да мобилизира пълната си сила бързо и цялостно чрез централно координирани средства - независимо дали икономически, военни, културни, информационни, социални - ще бъде способна да създава ситуации на терена, на които ние (демократичните държави) ще сме слаби или неспособни да отговорим, точно както направи Русия”, казва Робин Ниблет, директор на Чатъм хаус, центъра за анализи на международната политика.

Русия може да е основният представител на хибридната война, но и други държави разполагат с ресурсите и желанието. Комбинацията от борба за ресурси, геостратегически напрежения и огромна китайска диаспора прави целия регион на Южнокитайско море, например, един огромен барутен погреб, когато се отнася до модела на хибридна война. “Ако аз бях от Сингапур, ако бях от Австралия, ако бях от Виетнам, щях да изучавам всичко това много внимателно”, заявява един европейски аналитик от военното разузнаване.

В Близкия изток с отдавнашните му етнически и религиозни напрежения моделът на хибридната война също може да спечели известност.

Иран е инвестирал огромни суми в разработката на средства за кибервойна. Той поддържа десетки проксита в региона. Разполага с огромни енергийни ресурси и контролиран от правителството медиен режим. Ако международните преговори успеят до края на годината да върнат страната в международната икономическа система, неволен страничен ефект може да бъде значително нарастване на използването на хибридна война от Техеран като нов, мощен инструмент на регионалната политика.

“Трябва да започнем да мислим за сигурността по много по-комплексен начин”, казва Ниблет, посочвайки въпроси като полицейската дейност, гражданството, мултинационалните корпорации, престъпността и енергийните пазари като нови стратегически граници.

В свят на хиперконкуренция, хибридна война или нелинейни конфликти, казва Ниблет, “трябва да открием нови форми на възпиране.”

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител