Свободна ли е България?

OFFNews възобновява дискусията си за дясното и лявото в България. Освен, че преди година тя предизвика голям интерес, ни се струва полезно да се дебатира върху принципни политики, а напоследък в България все по-рядко се случва това. Първият текст е на Калин Манолов, който освен изтъкнат журналист е и представител на Института за свободен капитализъм "Атлас". Не, България не е свободна. Нито от 136, нито от 25 години. Свободата не дойде нито на върха на руските щикове през 1878, нито на върха на писалката на Тодор Живков през 1989. Комунизмът не „падна” в изненадана България – просто бе сменен със своя мека форма – демокрацията. Подмяната на диктатурата с демокрация не доведе автоматично до свобода. Доведе до създаването на демократичната коалиция Съюз на демократичните сили, която обяви времето за свое. Така започна времето на Демокрацията - колективистична система, въведена преди около 150 години, за да се осъществи социалистическата утопия в дотогава свободните общества. „Заменила“ комунизма, за 25 години вярата в демокрацията пусна толкова дълбоки корени, че се превърна в синоним на всичко, което е (политически) правилно и морално. Символ на свобода (всички имат право да гласуват), на равенство (всички гласове имат еднаква стойност), на справедливост (всички са равни), на единство (всички решаваме заедно), на мир (демокрациите никога не започват несправедливи войни). По тази логика единствената алтернатива на демокрацията е диктатурата. А диктатурата, разбира се, олицетворява всичко най-лошо – липса на свобода, неравенство, война и несправедливост. Само че това просто не е вярно. Алтернативата на демокрацията не е диктатурата. Алтернативата на демокрацията е свободата. Било е време, когато двете са били съвместими. Вече не са. Парламентарната демокрация в съвременния свят няма нищо общо с пряката демокрация в древна Гърция. Сегашният вид демокрация подкопава свободата, независимостта и предприемачеството. Тя неизбежно води до антагонизъм, намеса, инертност и разхищение на средства. И това не се случва, защото някои политици не се справят с работата си или защото на власт е дошла погрешната партия, а защото така работи системата на демокрацията. Демокрацията – и то не винаги – е само път към свободата. Свободата е неин двигател. Свободата определя целите на управлението, демокрацията е метод за тяхното постигане. В следствие на тези премълчани истини многопартийната система, свободните избори и парламентаризмът бяха обожествени по модела на божественото право на кралете. Кралете бяха заменени от политици, намерили ново оправдание за властта си: божественото право на мнозинствата. С гласовете на мнозинството, манипулирано по всякакъв начин, на демократите бяха дадени права, които извън политиката никой не притежава - да лъжат, убиват, и крадат. Това прекрасно обслужи социалистите, които отколе употребяват думите „свобода” и „демокрация” като синоними, след като предварително са извратили значението им. От Маркс насам те наричат „свободни” индивидите в система, в която единственото им право е да се подчиняват на заповед. Още по-голяма е гаврата им с понятието „демокрация”. И бившите комунисти на Изток, и „полезните идиоти” на Запад наричаха и наричат наричат „демокрация” съветската/руската диктатура. Наричаха и наричат синдикалното насилие и принуда „индустриална демокрация”. Наричат безумните претенции на новите леви – зелените - „екологична демокрация”. Говорят за благоденствие, не за свобода, сякаш може да има просперитет в робска държава! За 25 години не чух българските десни нито веднъж да им противоречат. Напротив, в името на демокрацията те самите започнаха да вършат неморални неща. Най-неморалните най-лесно достигаха върха – при това с нашата активна помощ. За 25 години гласувахме на 30 редовни и предсрочни избори за парламент, президент, кметове, общински съветници и Европейски парламент. Това означава, че сме избирали „демократите“ по повече от веднъж годишно! На всеки следващ избор обаче те печелеха все по-малко гласове. От милион и триста хиляди сините симпатизанти оредяха до петстотин хиляди. После до триста хиляди. Сега – до сто и петдесет хиляди. И никой не извика:„Демокрацията е в опасност!” Не извика, защото не е. Никаква част от целокупния политически елит няма намерение да променя или подменя толкова удобна политическа система като парламентарната демокрация, която централизира властта, като дава право на мнозинството в парламента да излъчва правителство. Която превръща законодателната и изпълнителната власти в оперативни инструменти на партийната централа с мнозинство в парламента. Която прави избрания от това мнозинство кабинет всесилен. Която обезсмисля участието на гласоподавателите в управлението на държавата и прави невъзможен контролът върху властта . Грехът на СДС и производните му през всичките тези години бе, че правеха политика като мнозинството политически формации в България. Но това е малкият им грях. Големият е, че излъгаха много надежди, и най-вече тази, че ще победят комунизма. А не го победиха, защото никога не поискаха капитализъм – общество, основано върху частна собственост, пазар и власт на закона. Под натиска на европейските си сестрински партии десните искаха и продължават да искат социална пазарна икономика. Те също като комунистите бяха колективисти, и също като комунистите бяха чужди на идеята за автономна личност. Като комунистите искаха обобществена икономика, просто я „подобряваха” с елементи на пазар. А трябваше да заменят държавата с пазар, за да поправят пораженията от комунистите, които замениха пазара с държава. Казваха, че не го правят, за да смекчат тежестта на прехода, че са длъжни да мислят за доброто на всички. Е, помислиха - уж за добро, пък то стана както винаги... Нямаше как да стане другояче - връзката между икономическа и политическа свобода е неразривна. Личната свобода не е само политически проблем, а материалното благоденствие – само икономически. Няма начин което и да е политическо устройство да бъде съчетано с което и да е икономическо. Единствената икономическа организация на обществото, която пряко осигурява политическа свобода, е капитализмът. Политическата свобода настъпва там и тогава, когато и където е установен свободен пазар и са развити капиталистическите институции. Десните в България още не са разбрали това. Или се страхуват да го обяснят на избирателите си, за да не се обрекат на вечна опозиция. (Сякаш премълчаването на горните истини им отреди друга политическа съдба!) Могат да бъдат разбрани - Свободата може да е най-висшата политическа ценност, но тя не е такава в общата скала на човешките блага. Много хора са склонни да заменят свободата за (винаги временна!) сигурност, защото не разбират, че именно свободата ще им донесе и сигурност, и икономически просперитет. Но не могат да бъдат оправдани. Те са длъжни да обясняват предимствата на Свободата – но не само с икономически аргументи. Във времена на криза чисто икономическите аргументи са дори контрапродукивни. Индивидуалистките аксиоми за естествените права, собствеността, неагресията, имат нужда от основания с по-дълбоко философско ядро. Това ядро е моралната идея, че индивидът има право да служи на своето собствено добро, да защитава своя собствен рационален интерес. Според тази идея преследването на личното щастие не е нито етически банкрутирало, нито социално разрушително. Подобна етика изключва (само)жертвата и подкрепя морално икономическия аргумент в полза на свободното общество. Краткото име на това общество е капитализъм. През последния четвърт век години в Западните Балкани беше изпробвано всичко с изключение на капитализма - и въпреки това капитализмът е обвиняван за катастрофалните резултати от експериментите с етатизма, социализма, национализма – с колективизмите от всякакъв вид и цвят. На тези лоши идеи трябва да противопоставим нашите добри идеи: отделяне на държавата от икономиката, свобода за упражняване на професия и стартиране на бизнес без нуждата от разрешителни, свобода на гражданите да внасят здравни и осигурителни вноски в дружества по техен избор. Трябва да помогнем на интелектуалния и стопански елит на страната да стъпи здраво върху реалността и да генерира повече полезни, практически изпълними идеи. Накратко, както ни завеща Милтън Фридман, трябва да създадем такъв климат на обществено мнение и знание, който ще направи политически изгодно грешните хора, които се налага да избираме, да правят правилните неща. И десните партии трябва да веят знамето в този кръстоносен поход на Свободата.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_382999.html

Свързани новини: