Неспособността на Запада да спре руската агресия в Украйна и сигурността на балтийските страни

За втори път тази година президентът Барак Обама ще отиде до задния двор на Русия, за да увери една нервна страна, че е поел твърд ангажимент към нейната сигурност. Неговите цели обаче ще бъдат помрачени от неспособността на Запада да спре руската агресия в Украйна, предизвикала страх у други бивши съветски републики.   Руският президент Владимир Путин изглежда само засилва провокациите си в навечерието на посещението на Обама в Естония, където ще се срещне с балтийските лидери, и преди срещата на високо равнище на НАТО в Уелс, в която Обама също ще участва.   Обама наистина предупреди, че Путин може да очаква още икономически санкции, но американският президент продължава да отбива призивите САЩ да доставят военна помощ на украинските сили, за да отблъснат руското нахлуване.   Президентският отговор на украинската криза е само един от елементите от по-общия му външнополитически подход, критикуван от опоненти и съюзници, които се опасяват, че Белият дом е прекалено нерешителен пред глобалните заплахи.   "Мисля, че Путин е преценил Запада и е видял, че Западът не налага най-тежките възможни санкции срещу Русия и не праща на украинците оръжията, необходими им, за да могат да се защитават. Ние трябва да докажем, че той греши", каза сенаторът демократ Робърт Менендес, председател на комисията по външните работи в Сената.   Юджийн Румър, бивш американски разузнавач в Русия, каза, че неспособността на САЩ и Европа да спрат Путин поражда страхове в страните, близо до руските граници. "Те смятат реакциите на Запада за недостатъчни и това усилва тревогите им", каза Румър, който сега ръководи програмата "Русия и Евразия" на Фонда за международен мир "Карнеги".   Кризата между Русия и Украйна вдигна залозите на тазседмичната среща на върха на НАТО. Обама ще притисне страните членки да увеличат разходите си за отбрана. Алиансът се очаква да постигне съгласие по планове за увеличаване на тренировъчните мисии и други ангажименти в сферата на отбраната в Централна и Източна Европа.   "Ще има постоянна ротация и учения, за да гарантираме, че Естония и други страни в Централна и Източна Европа ще получат уверения, че НАТО ще гарантира, включително с присъствието си, тяхната сигурност", заяви Чарлз Купчан, директор за Европа в Съвета за национална сигурност към Белия дом.   От лидерите на НАТО ще се иска тази седмица да одобрят създаването на сили за бързо реагиране и складирането на военна техника и припаси в Източна Европа. Това ще допринесе за защитата на страни членки от потенциална руска агресия, каза вчера генералният секретар Андерс Фог Расмусен. Според анализатори страните членки, намиращи се близо до руските граници, ще бъдат особено заинтересовани от голямо американско военно участие в усилията на НАТО.   "Ако има нещо, в което балтийските държави вярват като членки на НАТО, това е американският ангажимент", каза Катлийн Хикс, която заемаше висока длъжност в Пентагона, а сега е председател на департамента за международни изследвания на Центъра за стратегически и международни изследвания. "Така че те ще настояват в контингента на НАТО да има силно американско присъствие" .   Въпреки че Украйна не е член на НАТО, новоизбраният президент Петро Порошенко ще участва на срещата на върха. Преди да пристигне в Уелс, Обама ще направи символична демонстрация на западната подкрепа за балтийските страни, като посети Естония. Официални източници казват, че той ще повтори уверенията, дадени при визитата си в Полша по-рано тази година. Там той заяви, че САЩ ще спазват ангажимента си, произтичащ от член 5 на Северноатлантическия договор, съгласно който въоръжено нападение срещу държава членка се смята за нападение срещу целия съюз.   По програма президентът трябва да тръгне днес от Вашингтон ида пристигне рано утре сутринта в естонската столица Талин. Той ще се срещне с балтийските лидери и ще говори пред американски военнослужещи, изпратени в Естония по-рано тази година за военни учения, замислени като начин за възпиране на Русия.   Засиленото напрежение между Русия и Украйна е само един от външнополитическите проблеми, с които Обама ще се сблъска през трите дни на разговори в Европа. Очаква се президентът да преговаря с лидери в кулоарите на срещата на НАТО за нарастващата заплаха, която представлява групировката "Ислямска държава", затвърдила позициите си в Ирак и Сирия. САЩ извършват въздушни нападения срещу екстремистите в Ирак, а Белият дом иска и други съюзници да обещаят, че ще се включат в една по-голяма кампания, за да бъде победена групировката, може би чрез нанасяне на въздушни удари и в Сирия.   Обама и лидери от НАТО ще обсъдят и бъдещата им роля в Афганистан, където военната мисия на алианса ще приключи в края на годината. Политическа криза в Афганистан обаче усложни изтеглянето - забави вземането на решение колко войници САЩ и партньорите им ще оставят в страната за тренировъчни и антитерористични мисии.   По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/nesposobnostta-na-zapada-da-spre-ruskata-agresiya-v-ukraina-i-sigurnostta-na-baltiyskite-strani-news224384.html

Свързани новини: