09/03/14 05:57
(http://www.klassa.bg/)

АЛЧИДЕ ДЕ ГАСПЕРИ – строителят на Обединена Европа

 Четирима бащи асистират „раждането” на Европейския съюз. Единият от тях е Алчиде де Гаспери и това е всепризнат факт. Именитият италиански политик заедно с германския канцлер Конрад Аденауер, с министъра на външните работи на Франция Робер Шуман и неговия съотечественик Жан Моне правят първата стъпка към обединена Европа. Точно те създават Европейската общност за въглища и стомана. За малко Алчиде де Гаспери да стане и „баща” на така желаните днес от мнозина Обединени въоръжени сили на Европа. Проектът е обсъден в началото на 1954 г. с тогавашния премиер на Франция Рьоне Плеван, но смъртта на италианския държавник на 19 август същата година спира изпълнението му.

 

През тези дни Италия се сети за Гаспери във връзка с 60-ата годишнина от неговата смърт. Тя беше отбелязана както в Рим, така и в цялата страна. По време на конференциите обаче акцентът не беше поставен толкова върху впечатляващия жизнен път на Де Гаспери или върху безукорното му битие на праволинеен католик. По-скоро докладчици и коментатори наблегнаха на заслугите на някогашния премиер. Като се започне от осигуряването на необходимото за просперитета на Италия след Втората световна война национално единство и се премине през установяването на демокрацията и започналото по времето на Де Гаспери бурно икономическо развитие на държавата, през въведената от него успешна автономия на оспорвани територии и се стигне до полагането на

 

основите на днешния

 

Европейски съюз

 

Все завоевания, които напоследък различни политически, националистически и всевъзможни други тенденции подкопават и създават предпоставки постигнатото в тежки политически битки не само да бъде обезсмислено, но и заличено. И то не само в Италия, но и на Стария континент. И като че ли точно срещу тези негативни тенденции беше използвана годишнината от смъртта на Де Гаспери. Затова и основната цел на многобройните прояви в негова памет беше да се припомнят идеите и делата му в тези кризисни за Италия, но и за Европа времена.

 

Кой всъщност е Алчиде де Гаспери? Именитият италиански държавник е роден на 3 април 1881 г. в намиращото се недалеч от гр. Тренто село Пиеве Тезино. По онова време тези италиански земи са в границите на Австро-Унгарската империя и след като завършва средно образование в католическия колеж на Тренто, Де Гаспери записва литература и философия в Университета на Виена. Дипломира се с отличие през 1905 г., като по време на следването си става член на влиятелната в империята Християн-социална партия. Връща се в Тренто, започва работа като учител и през 1909 г. е издигнат за общински съветник. Само две години след това е избран за депутат в парламента на Виена, където започва борба за даването на пълна автономия на района на Тренто. Но избухва Първата световна война и Де Гаспери повежда във Виена друга битка – да бъде облекчена тежката съдба на италианските бежанци – жени, старци и деца,

 

търсещи

 

спасение във вътрешността на империята

 

от районите на въоръжените действия. А когато на 26 септември 1920 г. победителите във войната присъждат Южен Тирол и района на Тренто на Кралство Италия, Де Гаспери продължава политическата си кариера в Рим. Тя може да се нарече и главозамайваща, тъй като през 1924 г. той става секретар на много силната в ония години Италианска народна партия. Но междувременно дошлите на власт фашисти на Бенито Мусолини в началото на 1925 г. налагат окончателно неговия диктаторски режим и срещу активистите на демократичните партии започва люта гонка. Самият Де Гаспери е арестуван през 1927 г. на гарата във Флоренция, набеждават го, че искал да напусне нелегално страната, и го осъждат на две години и половина затвор.

 

Лежи обаче само година, тъй като лично за него пред Мусолини се застъпва владиката на Тренто Челестино Ендричи. Дучето обаче на практика заточва Де Гаспери във Ватикана и той работи там като библиотекар до падането на фашизма през 1943 г. Явно в папската държавица не е подреждал само книги и бърсал прахта от тях, защото веднага след като Мусолини е прокуден от Рим, е публикувана студията на Де Гаспери „Идеи за възстановяване на християндемокрацията”. Именно тя става фундаментът, върху който се изгражда Италианската християндемократическа партия, дошла на власт след края на

 

Втората

 

световна война и управлявала непрекъснато

 

страната почти половин век. А самият Де Гаспери от декември 1945 г. някъде до средата на 1953 г. е несменяем министър-председател, който ръководи седем правителства. Към заслугите му могат да се прибавят още мирният и цивилизован преход на страната от монархия към република, преборването с глада, аграрната реформа, дала тласък на селското стопанство особено на Юг, подписването в Париж през 1947 г. на сравнително добър мирен договор за победена във втория световен конфликт страна и др.

 

Но като че ли най-голямото завоевание на Де Гаспери е предотвратяването на гражданска война в страната през размирните следвоенни години. Поводите да избухне тя са жестоки. Няколко пъти държавата е изправена на ръба на братоубийствена катастрофа, но с малко хитри политически маневри и с много дипломатичност Де Гаспери успява да я избегне. Може би и защото, независимо че е върл антикомунист, той работи рамо до рамо с Палмиро Толиати - лидера на Италианската комунистическа партия, която е най-големият опонент на Християндемократическата партия. Дори Толиати е министър на правосъдието в първите три правителства на Де Гаспери, а след това неговата дума се чува винаги, когато трябва да се вземат съдбоносни за страната решения. Двамата съвсем не се обичат, но както пишат историците, те се уважават и този взаимен респект крепи демокрацията, кара я да работи за добруването на всички италианци.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване