Театърът е по-популярен от футбола ни

"Стига бе, не може да бъде!“ - вероятно ще си кажат много хора, когато видят заглавието. Но такива са фактите – поне според статистиката.

През 2013 г. за драматични и куклени постановки са продадени над 1,6 млн. билета. В същото време мачовете от „А“ група, сезон 2013-2014, са с обща посещаемост под 500 хиляди. Е, никой не може да е сигурен още колко фенове на футбола следят любимите си отбори по телевизията и радиото - но пък и не сме тръгнали да доказваме, че у нас културата е повече на почит от спорта.

Като говорим за арт предпочитания обаче, на най-голяма публика у нас през 2013 г. се радва киноизкуството - посещенията в киносалони са 4,76 млн. Зрителите избират предимно американските филми и все по-често пропускат българските. През последните години музеите печелят все повече посетители, все по-често ходим на оперни и балетни постановки...
Но издателите предлагат все по-малко книги, а тиражите на преводните заглавия значително превъзхождат тези на родните.

У нас, както и в Европа, културата се попива най-често от телевизията и радиото. 72% от жителите на Стария континент гледат или слушат програма на тема изкуство поне веднъж в годината, сочат данни от последното изследване на „Евробарометър“ в края на 2013-а. В това отношение ние сме в златната среда - със 71%, доста зад водача Швеция - с 89%, и далеч пред последните в списъка - гърците (54%).

Второто любимо занимание на европееца е четенето - едно също сравнително евтино удоволствие, което освен това може да се практикува както в градския транспорт, така и на плажа, а и без да се излиза от къщи. 68% от хората в страните на ЕС прочитат най-малко по една книга за 12 месеца. В България читателите обаче далеч не са толкова често срещано явление. Близо половината от анкетираните - 45%, не са прочели дори едно заглавие за година. И ако в Швеция в тази категория са само 10% от хората, почти навсякъде на юг – дали заради по-хубавото време или поради нещо друго - не обичат да залягат над книгите. На опашката след нас са кипърци, гърци, румънци и португалци. В страната на Васко да Гама 40% от хората не са посегнали към литературно произведение.

Третото място се дели от ходене на кино и от посещенията на исторически обекти – всеки втори избира и двете поне веднъж годишно. Българите определено отдават дан на обиколките по крепости - може би и затова сме свидетели на

истински бум

по възстановяването им напоследък.
41% от хората у нас посещават културно-исторически паметници, точно колкото италианците и малко странно, но доста повече от гърците, сред които едва 22% обикалят подобни забележителности.

В киносалоните у нас влизат 29% - далеч под средните за Европа 52% - което ни поставя на предпоследно място, само пред Румъния с 20%.
Изложбите и музейните експозиции привличат средно 37% от европейците. В тази област ние сме с едва 26% - доста назад от първенеца Швеция (76%), а в компанията след нас са Полша, Португалия, Кипър и на опашката Гърция (16%).

Ходенето по концерти е факт за малко повече от една трета от хората в Европа - 35%. В музикално отношение не се представяме толкова зле - при нас процентът е 30%, а дори музикална нация като италианците ходи по-рядко - 26%.

В библиотеки влизат само 18% от българите при средно 31% за страните в Европа, които смятат, че книгите вкъщи не стигат. Слабата посещаемост едва ли е следствие от голямото богатство на домашните ни колекции, но пък тук освен „обичайните заподозрени“ Гърция (10%) и Кипър (8%) по-назад от нас е и Люксембург (17%). Не е за хвалба – голяма част от жителите на града държава само спят в дома си, явно четат из съседните Германия, Белгия или Франция.

В Европа театърът изостава спрямо библиотеките - средно 28% от хората гледат на живо най-малко една постановка годишно. Тук ние се записваме с приличните 24%, докато нации със сходно близко политическо минало – румънци, поляци и унгарци, са по-назад от нас. Дори французите и испанците гледат по-малко театър от нас - по 21%.

Най-слаб интерес
у европееца будят

балетът и операта, привличащи едва 18% от населението. В България все пак всеки десети човек отива на подобен спектакъл поне веднъж годишно (колкото и румънците), но пък след нас опашката не е дълга - Унгария, Кипър и Гърция. Както може да се очаква, португалците са най-незаинтересовани от тези изкуства - с 8%.

В сравнение с последното подобно изследване на „Евробарометър“ предпочитанията на европейците почти не са се променили. Популярността на културните занимания е нараснала, с изключение на балета и операта, които продължават да привличат същата не особено голяма публика.

Ако се питате какви са причините много хора да се отказват от култура, според данните от изследването те са основно три: най-вече липса на време, на интерес и по-рядко - на пари. У нас анкетираните посочват като най-честата причина да не четат недостига на време (44%); да не ходят на концерти – скъпите билети (25%); а липсата на интерес е решаваща за 50% от хората, което не посещават оперни и балетни спектакли.

Скарлет Йохансен в „Люси“ - филмът на Люк Бесон, събрал най-много зрители в първия си уикенд у нас от началото на 2014 г.

Киното и филмите

Нарастването на кинозрителите не е случайно - през последните пет години броят на екраните расте и те вече са 157 (от 109 през 2008 г.). През 2013-а у нас има 40 кина, като девет от тях са синеплекси (с 8 или повече екрани). Така от 159 хил. (през 2008 г.) броят на прожекциите стигна 249 хил., а зрителите се увеличиха двойно - от 2,4 млн. на 4,76
млн. И вероятно ще стават повече. През 2014 г. нова киноразпространителска верига отвори кино с 6 салона в София, а собствениците й се зарекоха през следващите 5 години да открият още 100 екрана.

Да видим обаче как в този обнадеждаващ подем се разполага българското кино. През 2012-а посещенията на български филми са били 257 хиляди. А през 2013 г. пет пъти (!) по-малко - 51 хиляди. Най-балансираното съотношение между наши, европейски и американски филми има, естествено, в София (заради фестивалите и прожекциите в Дома на киното, „Евросинема“ и „Одеон“) - съответно 177, 555 и 889 филма. Извън столицата картината е по-различна. В Плевен например Холивуд е представен с 67 филма, Европа с 3, а българското кино напълно отсъства. Пред 2013 г. произведените български игрални филми са 13, но само 6 от тях са предвидени за разпространение в киномрежата - точно два пъти по-малко, отколкото през 2012- а, когато нашето кино произвежда 12 заглавия за голям екран.

Театърът

Театралната реформа бе гордостта на министър Вежди Рашидов и изглежда ако не друго, то поне числата напълно го подкрепят. При общо взето един и същи брой драматични театри в страната от 2011-а насам се забелязва значително повишение на броя на постановките, представленията и най-вече на зрителите. Посещенията на театър (заедно с оперните, балетните, оперетните и оперно-филхармоничните спектакли) са се увеличили от 1,660 млн. (2010 г.) на почти 2,2 млн. през 2013 г. Ръстът в публиката само на оперните и балетните спектакли през последните 13 години е още по-впечатляващ - от 61 хил. на 259 хиляди.

Музеите и галериите

Музеите като че ли бяха най-амбициозният ангажимент по време на управлението на ГЕРБ. При откриването на Музея на социалистическото изкуство през септември 2011 г. тогавашният министър на културата Рашидов обяви, че тези институции ще привличат много чужденци, които досега са идвали в България най-често заради евтиния алкохол.

Още от 2000-ната посещенията на музеи у нас бавно, но неотклонно растат. През 2013 г. те са 4,64 млн., с което почти настигат зрителите в киносалоните. Колкото до чужденците, числата сочат обратното - от 1,137 млн. през 2008 г. през 2013 г. са се свили до 780 хил. Все пак най-големият проект - „Българският Лувър“, още не е отворил врати.

Книгите

Тенденцията в книгоиздаването да се появяват по-малко заглавия не е нова, но ако през 2012 г. те са били 7213 (не само художествена литература, а всички), то през 2013 г. те са 5939. По-малки - и то значително, стават и тиражите. През 2000 г. у нас са се падали по 12 книги на 10 души, а през 2013 г. бройката им е спаднала наполовина - по 6. И това не са прочетените заглавия, а само издадените през годината. За миналата година в художествената литература изданията от български автори (1480) са два пъти повече от преводните книги - 862. Но общият тираж на чуждите автори - 945 хил., е с 20% по-голям от този на родните - 762 хиляди.

Богати и бедни

Ако у нас бюджетът за култура за 2013-а бе 123 млн. лв., то в повечето европейски страни числата са доста различни. В Германия държавата харчи за култура над 9 млрд. евро годишно, във Франция - 12 млрд. евро, Испания - почти 7 млрд. евро. Но да оставим големите и да погледнем страните с население близко по българското: Австрия - почти 2,3 млрд., Швеция - 2,6 млрд. евро. Да оставим и богатите и да видим по-бедните и бившите соцстрани. Унгария - 600 млн. евро, Естония - 250 млн. евро, Румъния - 885 млн. евро, Хърватия - 312 млн. евро. Безспорен шампион в „нашия лагер“ е Чехия с 1,1 млрд. евро за култура. Накрая нека проверим как се справят и най-бедните, които дори още не са членове на ЕС: Македония - 51 млн. евро, Сърбия - 217 млн. евро.

Концертите

През миналата година концертите в страната също са събрали повече публика, отколкото футболът. 632 хил. посещения на 1394 концерта е отчела статистиката. В тази бройка се включват фолк, поп и рок концертите (които НСИ брои заедно в графа „естрадни“), фолклорните, симфоничните, камерните... Най-много и с най-висока посещаемост са били „естрадните“, продали близо 300 хил. билета. През последните години в това отношение няма особена динамика, но разликата в сравнение с 2005-а е смущаваща, защото тогава посещенията са били доста повече - над 1 млн., а концертите доста по-малко - 165. През годините посещенията на симфонични и камерни концерти са устойчива бройка - винаги някъде около 90 хиляди.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител