Целта на НАТО: да възпира Русия, без да я провокира

Асошиейтед прес

Опияняващите времена, когато живеехме с мисълта, че сме спечелили Студената война, отминаха. Когато президентът Обама и другите лидери на НАТО се съберат тук утре за ключова среща на върха, тяхната цел номер 1 ще бъде стара и добре позната: защита на уязвимите членове на алианса от Русия, без да провокират Кремъл към военни мерки.

След продължили две десетилетия опити за привличане на Русия като потенциален партньор, НАТО отново търси начини да охлади териториалните амбиции на Кремъл, опитвайки се при това да избегне тоталното връщане към скъпоструващата и рискована конфронтация от годините на Студената война.

Но настъплението на предвождания от САЩ алианс в старата сфера на влияние на Москва и очевидната готовност на руския президент Владимир Путин да използва военна мощ за отпор, когато това съответства на стратегическите цели на Москва, създават нестабилна и потенциално опасна ситуация.

Пораждат се страхове от въвличане в спирала от мерки и контрамерки, които в най-кошмарния сценарий могат да прераснат в челна конфронтация между въоръжената с ядрени оръжия руска военна машина и силите на НАТО.

В понеделник НАТО обяви планове за нови сили за бързо реагиране и за предварително складиране на муниции и горива с цел по-добра защита на Полша и на други страни членки на алианса в Източна Европа, които са чувстват застрашени от Русия. На другия ден, наливайки още масло в огъня, висш руски военен обяви, че Москва ще преразгледа своята стратегия, за да вземе предвид “променящите се военни опасности и военни заплахи”.

Вече месеци наред САЩ и техните съюзници обвиняват Русия в неприкрита и продължаваща военна интервенция в Източна Украйна от името на местното руско малцинство, след като Москва завзе и анексира украинския Кримски полуостров през март. Въпреки че Москва многократно отрича, по оценки на НАТО най-малко 1000 руски войници са навлезли в Украйна, което помага везните във военния конфликт да натежат в полза на проруските бунтовници.

Миналия месец главнокомандващият на силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав заяви пред германски вестник, че ако Кремъл предприеме подобни дестабилизиращи мерки спрямо балтийската страна Латвия, например, която е членка на НАТО, където 27 процента от жителите й се смятат за руснаци, това ще се разглежда като нападение срещу член на алианса съгласно член 5 от договора, с който бе създадена НАТО през 1949 г.

Според този договор “САЩ имат толкова силен ангажимент да защитават Рига, както биха защитавали Берлин или Ричмонд”, каза Хорхе Бенитес - висш експерт по НАТО в Атлантическия съвет на САЩ - базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

В доклад, публикуван през юли, комисията по отбраната при долната камара на британския парламент отбеляза, че НАТО е особено уязвима от вече доказаната способност на Русия да води нов тип война, която съчетава военни и невоенни компоненти, включително дезинформационни кампании в социалните медии, подстрекаването на граждански безредици и използването на войски, действащи с маскировка или без отличителни символи.

Висш натовски служител, говорейки при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да прави публични изявления, каза в понеделник, че укрепването на способността на алианса да противодейства на такива “хибридни” и “асиметрични” войни е едно от пакетните предложения, които Обама и лидерите на останалите 27 страни членки на НАТО ще обсъдят по време на срещите си в Южен Уелс.

Но паралелно с обещанията да направят повече за защитаa на “фронтовите” членки на алианса, лидерите на НАТО изглежда са решени и да минимизират рисковете от провокиране на Путин и неговите генерали. Един от предполагаемите фактори за тези предпазливи нагласи са тазгодишните отрезвяващи възпоменания по повод на 100-годишнината от избухването на Първата световна война - 4-годишна касапница, в която според някои историци великите европейски сили глупаво се въвлякоха, преди да си ...

Свързани новини: