Ядене на светци. Безпощаден мартиролог

Получих клип, посветен на съвременните християнски мъченици. Казваше се „Безпощаден мартиролог”. Заглавието е изчерпателно, видеото е за хора над 18. Свързвам го с нещо друго, което пристрастно ми звучи в тази посока. Не е същото и е същото. Опит за открадване на небето. Участвала съм в него преди години, писах похвални слова, не криех името си в тях, с надежда да ме озари светлината на праведника Добри Добрев от село Байлово. Думите ми ги предизвика събитие, случило се в селото на дядо, онзи ден. Симеоновден. Доведоха нашия български символ - старецът-дете Дядо Добри, за да помогне на една политическа партия. Дали той знаеше? Дали разбираше? Слезе от голяма черна кола на селски площад. После, подкрепян от добре облечени политици, се качи на хълма на свети Симеон Стълпник. Свети Симеон, стоял на място като открит балкон повече от 40 години зиме и лете. Възкресявал мъртви, спирал войни, прав под небето. Дядо Добри - странник от поне 60 лета. Делата му – слава Богу, са в по-голямата си част непознати нам. Даренията от по-ранно време – също. Хора от един дух. Небесният, земният. Все пак се намеси дяволът. И хората. Мистиката и паралелите бяха зачертани смело в името на човешкия комат, наречен политика. Преди месец и половина дядо Добри стана на 100. И преди това, и сега от сърце го наричаме светец. Лъжем ли, истината ли говорим – Бог знае. Надявах се да не ни чува. Все пак – има си едно правило – не казваш на човека, че е светия, понеже така го подлагаш на изпитание приживе. Караш го да се гордее доста брутално. Подхлъзваш го и му крадеш небето. Бях убедена, че дядото живее в своя дивен свят и не чува необмислените аплодисменти, не се намокря от мътната вода, с която мием Пилотовите си ръчички. Сигурна бях, че не гледа и филмите, не вижда иконите, на които е изобразен приживе. Не забелязва ореолите, с които го рисуват. Вече се съмнявам в последното. Не е истина. Вижда, чете без очила на свещ. Изкушаваме го. Ръфаме ореола му. И не ни е срам. Казват, в последно време кола прибирала стареца до убогото му жилище в двора на храма. Кола го качи и на хълмчето с манастира „Свети Симеон”. Под ръка и с почести извървя лекия наклон този, който е вървял от Байлово до София, 80 километра пеша, за да проси за църкви. Той отиваше на празник, на църковната Нова година и угоднически му помагаха да стигне, на него - горния. Помагахме му ние – долните. Ядяхме му небето. После започна да целува ръце и да благославя с детското си доверие, той така прави с всички. Какво е казал там в радостта си от святото място, това може и да се приема като пророчество. Този път се усъмних. Старецът беше прелъстен, точно според патериците. Той беше подменен, приличаше на себе си и не беше. Изядоха ореола му с кебапчета. И за малко ни отнеха от силата на молитвите му. По-слаби станахме, не усетихте ли? На Симеоновден. Не искам дори да говоря за политика, обикновено се радвам на вярата на политиците, защото тя може да е искрена. Дано е искрена, дано. Какво е светът да те почита, дори когато си земен ангел? Какво е да те изтъргува политиката и да постави в плакатите си? Какво ли е? Посяга отчаяната политика да избели ореола на ангелския старец. Помолете се за дядо Добри, може дявола да ни го открадне! Да млъкнем и да спрем да се лигавим с него. Да го пощадим, по-честно е да може да се моли за нас, по-дълго и повече от нас ще бъдат щастливи. Да не убиваме светостта му. Никой не е защитен от примките на врага до последния си ден. Безпощаден мартиролог.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_384037.html

Свързани новини: