Европейският съюз и Турция, отново и отново

ЕС бе в светлината на прожекторите наскоро заради новите номинации за ключови позиции. Херман ван Ромпой бе заменен изненадващо от аутсайдер - бившия полски премиер Доналд Туск. Катрин Аштън бе заменена от почти новачка в политиката - младата и харизматична италианска външна министърка Федерика Могерини.

Провежданите в момента преговори с ЕС показаха, че има реална необходимост да се установи проактивна външна политика за Европа. Изборът на Доналд Туск е важен знак, че ЕС няма да остави Украйна да си отиде. От друга страна, няма истинска политическа воля за конфронтация с Русия, освен мека. ЕС се опитва да установи жизнена обща политика, за да се изправи пред основните предизвикателства на времето.

Единственият въпрос, по който страните от ЕС изглежда имат широк консенсус, остава турското досие. Никой реално не иска да го пипне и на никого сегашната ситуация на замразени отношения не е твърде неудобна. Става все по-трудно и по-трудно да се вярва, че ЕС може да пренебрегва въпроса за Турция безкрайно. Но, това е ирационалната реалност. Турция действа като буферна зона между Близкия изток и Европа по отношение на голямата имиграционна вълна, тя е приела милион и половина сирийски бежанци и десетки хиляди иракски бежанци без някаква забележима подкрепа от ЕС. Единствената осезаема последица бе инсталирането на система от телени огради на турско-българската граница.

Преговорите за присъединяване са в застой, броят на отворените глави е непроменен и усилията да бъдат съживени тези преговори, поне с отварянето на нови глави, се провалиха. Турската страна наскоро номинира бившия министър по европейските въпроси Мевлют Чавушоглу за външен министър, а Волкан Бозкър, високопоставен дипломат, специалист по европейските въпроси и бивш посланик, бе номиниран за главен преговарящ и министър по европейските въпроси. Едва ли можеше да бъде съставен по-добър екип, но въпреки това, с най-добрите амбиции, интеграцията в ЕС не зависи от отвореността в страната кандидат. Необходима е политическа воля от страна на ЕС. Всеки път, когато този въпрос се поставя в дневния ред, в действие влизат двойните стандарти на ЕС - Турция трябва да отвори своите пристанища и летища за кипърски самолети и кораби в замяна практически на почти нищо.

Досега стана очевидно за всички, че кипърските гърци не искат никакви решения за проблемите на острова. Планът на Анан бе отхвърлен масово през 2004 г. и оттогава кипърските гърци откриха, че непреклонността към Турция може до голяма степен да остане ненаказана в ЕС. Те ще продължат да заблуждават ЕС, защото основните страни в блока предпочитат да бъдат заблуждавани от кипърските гърци вместо да седнат на масата и да преговарят с Турция.

Във време, когато демократичните режими виждат как техните граници с недемократичните страни стават много видими, във време, когато междуобщностни разделения се израждат във войни от широк мащаб и масови убийства, когато невинни хора се колят онлайн и когато етническото прочистване е заменило правовия ред, нито Турция, нито ЕС могат да си позволят да се пренебрегват. Мнението, че като не бъде поканена Турция на семейната снимка, която се прави след срещата на върха на ЕС, е дипломатическо постижение, е просто идиотско. Такова късогледство ще струва много скъпо както на ЕС, така и на Турция.

БТА

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/21249/evropeyskiyat-sayuz-i-turtsiya-otnovo-i-otnovo/

Свързани новини: