Възможен ли е мирът в Украйна?

09/05/14 05:27
(http://www.klassa.bg/)

Възможен ли е мирът в Украйна?

До момента в гражданската война в Украйна загиналите са няколко хиляди. При това точният брой на жертвите може завинаги да остане неизвестен, защото най-вероятно няма да бъдат публикувани данни за смъртта на военнослужещи. Но тези жертви многократно ще нараснат, ако войната в Украйна продължи и през зимата. Затова тя трябва да приключи час по-скоро. Проблемът обаче е, че вече нито властите в Киев, нито Москва, нито НАТО контролират положението. Разбира се, НАТО може още днес да започне да вразумява Киев, а руският президент Владимир Путин да иска от опълченците да прекратят контраофанзивата си срещу украинските части. Но това не означава, че утре боевете ще спрат.

Ситуацията значително се усложнява от факта, че голяма част от украинските сили се състои също от опълчение, което няма дисциплината и мотивацията на една редовна армия. Най-важната пречка пред едно примирие обаче са военните престъпления, извършени през последните месеци от войната. Такива в Източна Украйна има и в момента. Парадоксално, но именно мащабът на катастрофата (над 3000 убити и над половин милион изселени), абсолютно немислим доскоро за една европейска държава, е и най-силният аргумент в полза на незабавното спиране на огъня. Навремето един много по-дребен конфликт, пак в периферията на Европа,

предизвика огромен отзвук и намесата на НАТО

Тази намеса беше и първата война на алианса, при това извън територията на неговите държави членки.

Примирието след гражданска война никога не е лесно. Но то е възможно и самата Европа има опит в това отношение. Краят на Гражданската война в Испания и смяната на режима в Португалия са само част от примерите. Днес, потресени от размера на бедствието в Украйна, би трябвало поне да си дадем сметка за това как се стигна дотук. Защото кутията на Пандора е отворена и никой не е застрахован. Лесен аргумент е да се каже, че Украйна беше нестабилна държава. Между двете световни войни Европа живее в някакъв трескав купон, а нейните интелектуалци са убедени в едно - че нова война в Европа не е възможна. Е, сбъркаха. Чакаше ги кошмарът на Втората световна, която Уинстън Чърчил предсказа с думите, отправени към тогавашния премиер на Великобритания Невил Чембърлейн след подписването на мирното споразумение с Хитлер през 1938г.: „Сър, вие трябваше да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но ще получите и войната!”

Когато в края на 1991 г. рухна Съветският съюз и свърши третата, Студената световна война, надеждите за мир за поне няколко поколения в Европа отново станаха водеща мечта на европейските мислители. И тук не познаха. Европа я чакаха войните в Словения, Хърватия и Босна, а по-късно и войната за Косово. Блестящо водена и спечелена от авиацията на НАТО, днес последствията от тази война надничат от бойните полета на Източна Украйна.

Европа нищо не усети от косовската война и нищо не научи

Не че и тогава нямаше умни хора, които предупреждаваха какво ще се случи. Но както и в Троя навремето, никой не обича Касандрите. Поради което често плащаме висока цена.

Няма да е лесна задачата на световните лидери на срещата в Нюпорт, Уелс. Те ще трябва да решат какво да правят с Украйна, Ирак и Сирия. Добре е, че е включена и ислямската близкоизточна заплаха в дневния ред. Нека припомня, че доскоро в Сирия рамо до рамо се биеха специални американски части и бойци от „Ал Кайда”. Да се пита човек защо на някои хора им трябваше 10 години да търсят и после да убиват Осама бин Ладен? Също доскоро тези хора се канеха да бомбардират армията на сирийския президент Башар Асад, за да помогнат на ислямските бунтовници. А днес усърдно бомбардират същите тези бунтовници, щото били излезли от контрол. Ами че те винаги излизат от контрол, толкова ли е труден за научаване този факт?

Каквото и да решат световните и натовските лидери в Уелс, е ясно, че братоубийствената война в Европа трябва да бъде незабавно прекратена. И това трябва да стане със съгласието и активното участие на всички въвлечени страни. Пречка в това отношение са колебливата позиция на ръководството на Украйна, демонстрираната непримиримост на сепаратистките лидери в Източна Украйна и също така не много ясната позиция на Москва. Възможно е даже по върховете на Кремъл да се води истинска битка за това какви да бъдат по-нататък тактиката и стратегията на страната в този излизащ от контрол геополитически конфликт.

Три сигнала, излъчени наскоро от Киев, също будят тревога

Първо беше обвинението, че Русия се кани да използва ядрено оръжие в конфликта. Поради явната му несъстоятелност това твърдение беше бързо забравено. Второ, военните ръководители на страната заявиха, че украинската армия ще премине към партизанска война в Източна Украйна срещу партизаните. За щастие и това беше бързо изоставено. Третото е, че очевидно назрява тежък конфликт между украинските ръководители, и по-специално между президента и премиера на страната. За една държава, която участва във военен конфликт, това може да е бърз път към катастрофа. Горните съображения показват, че е възможна смяна на властта в Киев, която далеч няма да е демократична. Не е ясно също как до края на годината там ще се произведат парламентарни избори и доколко те ще отговарят на изискването да бъдат свободни и честни.

Проблем на Запада, който отново ще видим в Уелс, е отсъствието на силни лидери. В един раздиран от конфликти свят несигурното и неубедително лидерство може да бъде много опасно. Явно умореният американски президент Барак Обама и не по-малко уморената и вече объркана германска канцлерка Ангела Меркел са пример за това, че проблемът с лидерството на Запад се задълбочава. Наскоро избраната голяма двойка Туск - Могерини начело на Европейския съюз, макар и видимо по-убедителна от предишната Ромпой - Аштън, също е компромисно решение. Но очевидно това е, което Европейският съюз в момента може да предложи. Остава да видим какво ще се случи на президентските избори в САЩ през 2016 г.

Ако се върнем 15 години назад, то трябва да отбележим още една кръгла годишнина. Две такива бяха натикани под килима: 100-годишнината от избухването на Първата световна война и 75-годишнината от избухването на Втората. А както е известно, забравянето на поуките от миналото е сигурен начин да повторим собствените си грешки. Някак си незабелязано мина 15-годишнината от началото и края на косовската война. А не трябваше, защото Източна Украйна 2014 е просто вариант и тъжно следствие на Косово 1999. Няма по-разрушително нещо за междуличностните и международните отношения от двойните стандарти. Косово и Украйна са много различни неща. И главната разлика е, че положението в Украйна е много по-лошо. Аналогията Косово - Източна Украйна рано или късно ще подскаже и възможните решения на днешния конфликт. Но пролятата кръв и разрушенията тогава и сега няма да имат смисъл, ако не си вземем поука, не дефинираме правилните приоритети и не си затваряме очите пред истинската заплаха. Заплаха не просто за сигурността на Запада, а заплаха пред християнската цивилизация. Ще могат ли събралите се в Уелс лидери поне да направят първата крачка в тази посока?

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/244909_%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD+%D0%BB%D0%B8+%D0%B5+%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8A%D1%82+%D0%B2+%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%3F

Публикувана на 09/05/14 05:27 http://www.klassa.bg/News/Read/article/244909_%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD+%D0%BB%D0%B8+%D0%B5+%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8A%D1%82+%D0%B2+%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%3F